С използването на този сайт Вие приемате, че той използва „бисквитки" за подобряване на Вашето преживяване, персонализиране на рекламите и анализ на посещаемостта. Моля прочетете нашите Условия, Политика за бисквитки и Политика за защита на личните данни.разбрах

Сълзите са по-добри от секса

Петра Денчева • 10.06.2018

От сантименталните реклами до историите за обречени съдби – киното и литературата с трагично съдържание вълнуват милиони. Откъде идва този копнеж по голямото ридание?

Хората искат не само да бъдат забавлявани, а и разчувствани.
Хората искат не само да бъдат забавлявани, а и разчувствани. © iStock

Ах, всичко е така драматично! Жилището е потънало в облачно сиво, възрастен господин гледа навъсено през прозореца, докато гласът в телефонната слушалка се разкайва: „Тази Коледа няма да успеем, татко...“ Скоро след това пръсналите се по света деца държат некролога на баща си в ръце. Твърде късно!

Сполетени от тъжната новина, сега те пътуват, за да си вземат последно сбогом. И намират баща си, жив, но обезсърчен, пред празничната трапеза, подредена за Коледа: „Как иначе щях да ви събера на едно място, а?“

Сексът продава?

Ако сте се просълзили поне малко, представяйки си всичко това, значи живеете в по-добър свят. На въпросния сценарий преди няколко години заложи рекламата на голяма верига хранителни магазини в Германия. И причини на германците усещането за национално обединение около разбирането за истински ценните неща по Коледа. В Youtube видеото бе кликано за празниците близо 50 милиона пъти, за споделянията да не говорим.


                                                        СЪЛЗИ В ОФИСА


Сексът продава? Понякога. Защото все повече се изтърка, както се случи преди него с хумора и с фактора cool. Ако искате да достигнете хората в наши дни, трябва да се заиграете със сълзливостта. Тази струна свири толкова добре, че рекламните специалисти ѝ измислиха отделно име: sadvertising (комбинация от думите на английски за „тъжен“ и за „реклама“). Просълзяващи кучета, миловидни бебета, тъжни родители – това са сега звездите. И подсмърчащият зрител, де – при добро стечение на обстоятелствата.

На по-дълбоко ниво

Изглежда, че в последните години у нас се е пробудил копнеж по силните, разтърсващи емоции. Хората не искат просто да бъдат забавлявани, а разчувствани. Да съпреживяват. Да търсят значението и смисъла. И нищо друго не посреща тази нужда така добре, както надникването в драматичните кътчета от живота.

„Sadvertising индустрията е съвременният еквивалент на Дикенсовите романи“, смята Дан Хил, автор на книгата „Кръгом! Тайните на емоционално-ефективното рекламиране“. „Това е все по-популярен жанр в играещия си с чувствата ни маркетинг, който използва тъгата, за да накара хората да се асоциират с даден бранд на по-дълбоко ниво.“

Понякога плачът е дори по-добър от секса.
Понякога плачът е дори по-добър от секса. © iStock

Според Хил, компаниите и техните агенции твърде често залагат само на тесен кръг от емоции – предимно щастието и надеждата, и играят тази карта отново и отново. Но великите художници не рисуват само с един цвят.

Тежката артилерия

Ето как на този фон все по-силно изпъква „тежката артилерия“ – просълзяващите истории, изненадващите обрати, сантименталният саундтрак и докосващите фрази. За да се стигне дотам, че днес вече съществува цяла армия влогъри, които публикуват клипчета със собствените си реакции на тъжните реклами.


                                КРЕАТИВНИЯТ УМ ИМА НУЖДА ОТ ЗАХРАНВАНЕ


Маркетолозите обаче настояват, че sadvertising-ът е много повече от трик или опит за вайръл ефект. Тъгата има силата да ни накара да забавим темпото и да ни замисли за света около нас, който се движи прекалено бързо. Тя е тренд, част от по-мащабно осъзнаване за оборотите ни на живот, за наистина смислените неща, за ценностите ни. Ала защо точно сълзите? Щастието не е ли по-печелившата емоция? Не сме ли учени да покоряваме сърцата на хората с усмивка и ведро отношение?

Нивото на сълзливост

В не чак толкова далечното минало забавните реклами наистина имаха водещо място в бранша. А също и комедийните сериали, ако се върнем към годините на „Приятели“, „Малкълм“, „Женени с деца“, „Бар „Наздраве“, „Алф“... Дебелашки или духовит, черен или лековат, хуморът във всичките му форми доминираше малкия екран – и в основното съдържание, и в рекламните паузи.


                              ДЕЙВИД БЕКЪМ В ПАРОДИЙНА РЕКЛАМА НА БЕЛЬО


После нещо се промени. Бавно, но сигурно нивото на сълзливост започна да се покачва, за да обхване не само спотовете, представящи благородни каузи, но и далеч по-прозаични неща, като шампоани, интернет услуги, бира. И съвсем скоро обещанието за хубав рев се превърна в двигателя на социалното споделяне. Създаването на съдържание, а не просто на реклами, насочи енергията на цялата индустрия в съвсем нова, по-емоционална посока. Съдържание, натоварено с повече смисъл, което потребителите активно да търсят и за което да говорят. Съдържание с докосващи човешки истории, не само с умилителни кученца и котенца.

Болната“ литература

Нищо чудно, че и в литературата се появи жаждата за такъв жанр. И че към Sadvertising-a се присъедини и така наречената Sick Lit (романите за умиращи или много болни хора). Сред актуалните примери са книги като „Няма да получите омразата ми“ на журналиста Антоан Лейри, който описва как се справя със загубата на своята съпруга след нападенията в парижката зала „Батаклан“, и „Сделката на живота ти“ на шведа Фредрик Бакман – за малко момиче, страдащо от неизлечима болест, която скоро ще отнеме живота на детето.

Сълзите изпреварват хумора и фактора cool.
Сълзите изпреварват хумора и фактора cool. © iStock

Няма по-драматичен начин за прекарване на свободното време. И все пак, милиони хора по света, правят точно това вечер, непосредствено след не по-малко натоварващата централна емисия новини! Мазохизъм? Тъкмо обратното. От една страна, много от тези книги ни показват как да можем да спечелим прекрасни мигове живот, въпреки склонността на съдбата да ни нанася тежки удари. От друга страна, добре подхранваното страдание изглежда е основна човешка потребност.

Оргазъм за душата

Според актуално изследване на потребителите, две трети от германците, считани за по-обран откъм емоции народ, са плакали поне веднъж годишно през изминалата година. Най-честата причина, близо 20%, е била загубата на любим човек. Логично, нали? Ала, внимание! Оказва се, че на второ място поводът за сълзи, само с процент разлика, е... трогателна филмова сцена. Тоест, целенасочена консумация на тъга.


                            5 КНИГИ ЗА БОЛКАТА И СПАСЕНИЕТО ОТ ПЪРВО ЛИЦЕ


Звучи смешно, но е напълно разбираем рефлекс. Според проучване на държавния университет в Охайо, хората се чувстват по-щастливи, след като са се развличали с тъжен филм. Ефект, който бихме могли да сравним с този след оргазъм: след освобождаване на напрежението идва ред на пълно блаженство, а често пъти – дори на еуфория.

В някои ситуации плачът е дори по-добър от секса. Стичащите се сълзи са добра инвестиция в много отношения, защото редуцират стреса и сближават хората. Плачът обединява. Особено когато е от щастие. Така че, следващия път – пред екрана, над книгата или след преживяване, което ви е разтърсило, не сдържайте сълзите си. Оставете ги да потекат. Решението на всички проблеми, както казва датската писателка Исак Динесен, е в солената вода – пот, сълзи или море.

#GirlPower и #GirlsCanDoIt на тренди тениски

Назад Напред


В новия брой

Анджелина Джоли на корицата на новия брой на ELLE България