Преминете към основното съдържание

Търсим причината за феномена "Известни за една нощ"

Дали без социалните мрежи планетата ще е по-добро място?
Профилно име Н@РЦИС
Профилно име Н@РЦИС © iStock

От списание ELLE България

Мисли си, че може да пише и затова сяда да нащрака цял бестселър за една нощ, но истината е, че без неговите снимки в Instagram, Facebook постове, блогърски напъни и огромно его планетата щеше да е едно по-добро място. Дали?

Някои са изпреварили времето си с хиляди години. Като Нарцис, дал името на егоистичната любов към себе си. Днес олицетворението на суетата не би бил презрян аутсайдер, а рокзвезда бунтар или It-момиче. Би имал Twitter акаунт, ексклузивен гардероб, подчертаващ експресивната му личност, и повече последователи от Кейти Пери. А защо не и цяла ера, кръстена на него – например „новия Нарцисизъм“? Все пак, в съвременната западна култура дори грипът не се разпространява толкова бързо, колкото се разширява една нова фен база, според наблюдения на американските учени Джийн М. Туенге и В. Кейт Кемпбъл. Остава само въпросът: това добра или лоша новина е? Отговорът: Зависи.

Ах, този спам!

Естествено, т.нар. патологичен нарцис е паразит. И немалко глобални икономически кризи започват с типичния нарцистичен лайтмотив „Другите изобщо не ме интересуват“. От една страна. От друга – дали всичко щеше да е по-добро, по-хубаво, по-забавно, без спонтанното желание на душевно богатите, надарените, талантливите хората на изкуството, модата и науката, да обясняват себе си, работата си и гледната си точка на света? Нито Бертолд Брехт, нито Мик Джагър, нито Лейди ГаГа, нито Карл Лагерфелд щеше да има без егоцентризма. Стийв Джобс щеше просто да си остане в гаража, а Коко Шанел – да си облича малката черна рокля на състезанието за най-добър чийзкейк в някое малко френско селце. Разбира се, не всеки е Мадмоазел, нито поет или рокзвезда. И често, твърде често се случва да се питаме, докато се взираме в екрана на смартфона, защо някой ни занимава с нескромната си, но безинтересна личност, която вирва лакирано краче на фона на морето, демонстрира новите си любими коктейли, сламена шапка, устни, бюст... в пясъчно и/ли мускулесто обкръжение. Доскоро самата аз ненавиждах подобно онлайн поведение и приемах нарцисизма единствено под формата на перчене за това, колко красиво и арт някой може да снима залеза, да речем. Но осъзнавам, че Instagram (или Facebook, или която и да е подобна платформа) е много повече от това. Защото днес способността да привличаш внимание е рядко качество. И когато успееш да приковеш погледите към себе си, трябва да поддържаш тази летва на силното привличане. А да бъдеш атракция в XXI век не е никак лесно.

Ерата на самопубликуването

Интересен пример за това са авторките на т.нар. „самоделна“ литература. Подобно на блогърите, които никнат като гъби след дъжд, дошъл с новите облачни технологии (подозирам, че вече дори съседската баба има блог!), тези писателки са плод на възможностите за виртуална автоизява. Жадувайки за такава стимулираща самодейност, докато била в отпуск по майчинство от корпоративната си работа, Лили Сейнт Джърмейн започнала да търси източник на вдъхновение. Чувала била за самопубликуването – процесът, при който качваш книгата ти в дадена платформа, без да заплащаш за това, с надеждата някой някъде да даде символична сума, за да я прочете. И решила да пробва. Това, което последвало, превърнало хобито й в бизнес. Първите три от седемте й книги (поредицата еротични кримки за „Джипси Брадърс“) се продали в близо четвърт милион копия за пет месеца (2 долара попадали в джоба й при всяка продажба, така че спряла да се притеснява за заплатата на детегледачката). Добре дошли в новите времена!

Да бъдеш атракция в XXI век не е никак лесно.

Известни за една нощ

Точно както на блогърите им пораснаха крила и станаха мейнстрийм, така и платформите за дигитално самопубликуване, като Smashwords, Wattpad и Amazon, дават на амбициозните писатели шанса да се събудят известни. И това е подхранвано от електронните четци и продадения в 100 милиона копия еротичен феномен „50 нюанса сиво“. Според данни на Wattpad, 250 хиляди нови истории са добавяни в платформата всеки месец, докато „дясната ръка“ на Amazon – KDP (Kindle Direct Publishing), прави 31% от даунлоудите в сайта. Съдържанието едва успява да бъде качено достатъчно бързо, че да задоволи изискването на предимно дамската публика, която признава, че излапва до към 150 от тези книги годишно.

Онлайн капитани

Жените са водещи и при качването на съдържание – 65% от самопубликуващите се автори. По-интересното обаче е, че това съдържание е директният първи избор на потребителите в онлайн платформите за четене. Свещен Граал за зажаднелите за литературна слава! Традиционният път, за сравнение, означава, след като довършите книгата, да ви трябва агент и издател, куп редакции и негарантиран път до книжарниците. Доста от тези редакции зависят и от търсенето на пазара – каквото е хит днес (вампири, зомбита, еротика) е с предимство. А виртуалните автори са като капитани на свой собствен кораб – с пълен контрол над текста, заглавието и визията.

Успехът в цифри

Да се самопубликуваш, означава също така да определяш сам цената си. В KDP например ъплоудът е безплатен за автора, който после получава по чисти 70 цента за всяка продажба, ако е поставил за цена на книгата си между 3 и 10 долара за даунлоуд. Сравнете го с класическата издателска сделка, при която авторът получава първоначален аванс (или е заставен от издателството да инвестира сам в работата си) и после не взима нищо, докато авансът не бъде покрит от продажбите. Има и място за експериментиране – ако дадена книга не се продава добре на определена цена, един клик може да я освободи временно от цената й, за да изкуши читатели да я прегледат и да оставят положителни отзиви, което в крайна сметка поощрява продажбите на пълната й цена.

Силата на масите

И така, положително нещо ли е приливът на „самоделна“ литература? Всъщност, не. Като при плявата във Facebook и Instagram, и тук съдържанието бълва от нескопосано написани еротични романчета. Но отново има и добра новина: тези продажби и демократизацията на информацията сега означават, че успехът на една книга е в ръцете на читателите. „Силата на масите“ е причината Марк Коукър, чиято книга за живота зад кулисите на сапунените опери първоначално била отхвърлена от издателите, тъй като вече имало подобни публикувани истории, да достигне до Smashwords. „Бях объркан и наранен. Как така знаеха, че книгата ми няма да се продаде?“, спомня си Коукър. „Не исках издаването й да се развива така, както вървеше. Не ми харесваше това, че Парис Хилтън получаваше сделка за книга, докато останалите от нас оставаха прецакани.“

Нарцистичните хора са оценявани от околните като по-привлекателни.

Домашно производство

И докато амбицията на всеки с интернет и способност да навърже едно след друго две изречения, за да направи литературен хит, търпи подигравки, то Ашли Гарднър, мениджър съдържание в Wattpad, смята, че тази критична примка около самопубликуването скоро ще се разхлаби: „Виждаме авторски клипчета в YouTube, селфита в Instagram и новини домашно производство в блоговете. Защо да не е естествено тогава и да четем и пишем публично в мрежата собствени истории?“ Разбира се, почти никой от опитващите да пробият, няма да успее да спечели дълготрайна слава на фона на милионите като него, които опитват (според проучване едва 1,8% от самопубликуващите се автори изкарват над 100 хиляди долара годишно, срещу близо 9% от публикуваните по традиционен път писатели). И въпреки това има достатъчно примери за успех, които да надъхват следващите интернет литератори.

Хибридните автори

Някои конвенционални издателства нагазват дори по-надълбоко, използвайки тази форма на публикуване, за да тестват пазара и да приберат под своето крило най-добре продаваните онлайн автори. Така се получило и с „50 нюанса сиво“, а също и с Лиза Генова, автор на „Все още Алис“, по която е и филмът, донесъл „Оскар“ на Джулиан Мур. Същото се отнася и за Алесандра Торe, типичен пример за културата на самопубликуване и глобална сензация. Преди няма и две години 29-годишната американка качи полу-автобиографичната си книга „Заслепена невинност“, вдъхновена от флирта й с нейния съпруг. „Не знаех нищо за този бизнес, единствената причина да публикувам книгата онлайн беше успехът на ЕЛ Джеймс, измерен в милиони долари. Казах си, че ако взема и 1% от подобна печалба, ще ми е достатъчно за цялата година.“ В първия ден продала само 4 книги в Amazon, но след някои поправки с цел подобряване на историята продажбите започнали да се удвояват с всеки изминал ден. Скоро Торе продавала по 2 хиляди книги на ден за по 4 долара, като 70% от тях отивали директно в банковата й сметка.

Торе сега е част от елитна група, която бързо се превръща в нов стандарт за публикуване – т.нар. хибриден автор, който пише е-книги, но и подписва изключително доходни договори за печатни издания. Издателство „Арлекин“ са платили на Торе 150 хиляди долара за всяка от първите две книги от трилогията „Заслепена невинност“ (и това са книги, от която тя вече е спечелила и онлайн). За последната й – секс трилъра „Момичето от 6Е“ (издадена вече в 8 държави), тя продава вариант както като е-книга, така и печатно издание, и получава пари и за двете. Офлайн вариантите обаче са по-цензурирани, в сравнение с тези в интернет, затова и авторката се заканва следващата година да се посвети само на писането за новите платформи: „Самопубликуването ми дава абсолютен контрол над името и марката ми.“

Формула за харизма, написана от актрисата Лена Дънам

Отличен пример за това, колко е важно е умението да привличаш внимание, е и актрисата Лена Дънам. Сякаш за един миг тя стана една от най-обсъжданите млади звезди в Холивуд, а нейният талант като сценарист и режисьор плюс чувството й за хумор бързо доведоха до приемливи сравнения със самия Уди Алън. Освен че участва в хитовия сериал „Момичета“ на HBO, сочено от мнозина за наследник на култовия „Сексът и градът“, тя е и негов сценарист и режисьор. Драмеди епизодите са вдъхновени от лични впечатления на Дънам, която не се страхува да засяга теми от реалния живот, давайки глас на едно цяло поколение. Според специалистите по дигитално съдържание Никълъс Холцман и Майкъл Щрубе от Вашингтонския университет, славата й се дължи до голяма степен и на факта, че Дънам е активна в Twitter, Instagram и, естествено, Facebook, където постоянно общува със своите фенове и ги държи в течение както на последните новини, свързани с нея, така и на всекидневните си занимания, които разкриват колко „обикновен“ човек е всъщност. Според анализи на Холцман и Щрубе, в които сравняват личните качества и онлайн активността на един човек, експертите забелязали: нарцистичните хора са оценявани от околните като по-привлекателни.

© Lena Dunham Instagram, Лена Дънам публикува снимка дори от гинекологичния преглед

Майстор на илюзията

А защо им е да са оценявани от другите ли? Не сме ли устроени да бъдем автономни? Това е заблуда. Еволюцията не е успяла да ни лиши от усещането за племе, за общност, ето защо какво ще мислим за себе си, все още зависи от това, което другите мислят за нас. И точно тук нарцисът е с едни гърди (и един смартфон пред тях) по-напред. Чаровен, харизматичен, прелъстяващ, той задължително е майстор на илюзията. Засипва аудиторията си със звезди, цветя, лъскави придобивки, нищо че може да са от някой друг или на някой друг. Раздава се докрай, за да забавлява другите. За да се влюбят в него. Абсолютен прилив на енергия и разход на време!

61% от информацията за случващото се получаваме от социалните мрежи.

Поколението „Аз, аз, аз“

„Не знам откъде идва прехласването на твоето поколение по това, да документира всяка своя мисъл, но мога да те уверя, че те не всички са диаманти“, беше казал г-н Грифит във филма „Лесна, А?“ (частично базиран на романа „Алената буква“ на Натаниел Хоторн). Не всички са попадения, наистина. Което често е използвано в критиките срещу поколението Милениум, наричано още поколението „Аз, аз, аз“ (родените между 1990 и 2000 г.) и обвинявано, че е най-егоцентричното досега, срещу селфи-феномена и социалните медии като цяло. Но не е ли всеки нарцистичен до известна степен? Мрежите от виртуални приятели не се свеждат само до обсебени от себе си хора, които търсят одобрение. В тях има и примери за това, че:

Социалните мрежи ни помагат да НАУЧИМ

Дали ще го признаете или не, много потребители на социалните мрежи получават поне някакъв процент от информацията за случващото се в момента тъкмо чрез Facebook и Twitter. Според едно проучване процентът е 61! Без значение дали ни харесва, все повече комуникацията се случва онлайн и хората извличат познания от най-различни източници. В мрежите просто става по-бързо.

Социалните мрежи ни помагат да ДЕЙСТВАМЕ

Не можем да променим нещо, ако не знаем, че го има. Социалните медии улесниха достигането на информация до нас, следователно могат и да катализират процес (напук на всички, които си представят Facebook-потребителите като пасивни кибици). Вероятно повечето от вас вече са забравили предизвикателството с ледените кофи. Или си спомнят как са му се подигравали. За да съм честна – аз също гледах доста скептично на всичко това. До момента, в който не бе теглена чертата със сметките: 220 милиона долара, изкарани благодарение на това, че кампанията стана вайръл. Без хилядите споделяния предизвикателството едва ли щеше да е толкова популярно и много хора все още нямаше да знаят за ALS изследванията. Добър пример за това, как комуникацията и съдържанието могат да доведат до действие и промяна.

Социалните мрежи ни помагат да БЪДЕМ

Нарцис. Разбирам защо не звучи като комплимент, дори напротив. Но не е ли вярно, че всеки от нас действително се интересува най-напред от собствения си свят и от каквото сам иска да каже. Един живот имаме, нали? Защо да не го споделим с всички останали? Или както казва певецът Езра Кьониг: „Определено съм про-селфи настроен. Мисля, че всеки, който е анти-селфи, всъщност е хейтър. Защо хората да не се снимат? Когато съм в Instagram и виждам, че някой е пуснал своя снимка, си казвам „Благодаря ти!“ Няма нужда да ми показваш небето, дърветата, цветята. Техни кадри, при това много по-хубави, ще намеря в Google. Но има само едно „Ти“, което няма как да видя, ако не ми го покажеш. Да снимаш себе си означава, че се чувстваш достатъчно добре в кожата си и това е най-хубавото нещо.“

Така че, г-н Грифит вероятно е прав – не всички идеи в социалните медии са диаманти и все пак, сред идеите, споделени по всеки друг начин, също има много несполучливи имитации. Идеите не стават повече или по-малко ценни, въз основа на това, как са споделени. Всъщност, социалните мрежи просто предоставят много по-широко поле и по-бърз достъп до тях. Грешка – до нас!

Текст Петра Денчева

messages.loading
Горе
ELLEworldtwitter-logo-silhouettepinterestinstagram envelopeyoutubemenuclose chatalarmexclamation-signwarninglocked-padlockfavorite-heart-buttonmagnifying-glassdown-arrowuser