С използването на този сайт Вие приемате, че той използва „бисквитки" за подобряване на Вашето преживяване, персонализиране на рекламите и анализ на посещаемостта. Моля прочетете нашите Условия, Политика за бисквитки и Политика за защита на личните данни.разбрах

Училищната фобия не е въображаема

03.01.2018

Страх от лоши оценки, от останалите деца в класа, от отдалечаване от дома... Има деца, които отиват на училище със свито сърце, и емоциите им са реални, а не плод на прекалено развита фантазия

Училищната фобия не е въображаема
 © iStock

Много майки познават тази ситуация – сутрин рано детето се оплаква от болки в стомаха, гадене и повръщане. Психолозите разриват, че зад тези симптоми най-често стои нежеланието да се ходи на училище и едно силно и трудно овладяемо безпокойство.

При по-малките деца училищната фобия се изразява също с главоболие и смущения в съня, а в пубертета може да се стигне до истински кризи на паника. Критични периоди са постъпването в първи клас, първата година в гимназията, както и началото на студентството.

Прекалено силен натиск

В семейството на детето, което изпитва страх от училище, често има родител, принуден да стои вкъщи поради здравословен проблем или безработица. Детето е тревожно и у него се поражда отказ от училището, защото то предпочита да остане до родителя си, за да му помага.

В същото време училището е сериозна институция, на която учениците трябва да отдадат всичките си сили. Високите оценки са мерило за способностите, а състезанието с останалите – задължителна стъпка към обществено признание. За много от децата това напрежение е трудно поносимо. Като се започне още от детската градина, родителите избират къде да запишат децата си спрямо постигнатите резултати от учебното заведение и обществения му престиж. Самите ученици трябва да оправдаят големите надежди, при това често в тежка атмосфера на интриги, враждуващи лагери, нездрава конкуренция.

По-често жертва на училищния стрес стават добрите ученици, защото натискът върху тях е по-голям. В един момент те могат да стигнат до предел на поносимостта и до голямо изтощение, а училището не е в състояние да ги предпази.

© iStock

Ролята на родителите

За тях е най-трудно, те са изправени пред дилема – или да подкрепят децата си и да ги оставят известно време вкъщи, или да ги принудят да посещават редовно училището. И в двата случая мнението на лекаря или психолога е от съществено значение.

Какъвто и да е индивидуалният случай, остването вкъщи може да бъде само временно решение. Далече от своите връстници и съученици детето изпада в социална изолация, която най-вероятно би се опитало да запълни с интернет и видео игри. Дори и за известно време да му позволите това, връзката с учебното заведение трябва да се поддържа, така че завръщането да стане постепенно и без принуда.

Докато фобията затихне, детето може да посещава извънучилищни курсове и кръжоци, спортни или художествени занимания – така то остава в контакт с естествената си среда.

Педопсихиатрията разполага с различни методи за преодоляване на страха от училището. Колкото по-малко е детето, толкова шансовете за успех са по-големи. Отказът му да ходи на училище винаги говори за спешна нужда от помощ. Решението е да бъде оставено вкъщи за неясно дълъг срок е много спорно. Не трябва да се забравя, че децата, откъснати от училище в името на тяхното спокойствие, рискуват не само да останат недообразовани, но и да развият социални фобии в зряла възраст.

Практични съвети

  • Ако забелязвате тревожност у детето и нежелание да ходи на училище, започнете да го будите сутрин малко по-рано.
  • Закуската, тоалетът и обличането трябва да протичат спокойно, в позитивна обстановка.
  • Разговаряйте на приятни теми, планирайте развлечения за почивните дни.
  • Не закъснявайте, когато отивате да вземете детето от училище.
  • Ако страхът е породен от някой учител, поговорете с директора, за да потърсите заедно решението на проблема.

В новия брой

Модел и актриса в Ню Йорк, красивата Александра днес е бушмен в Намибия