С използването на този сайт Вие приемате, че той използва „бисквитки" за подобряване на Вашето преживяване, персонализиране на рекламите и анализ на посещаемостта. Моля прочетете нашите Условия, Политика за бисквитки и Политика за защита на личните данни.разбрах

Всички ли сме истерици?

22.10.2019

Прекаляване във всичко, стремеж към възхищение и одобрение от страна на околните

Всички ли сме истерици?
 © iStock

Първо, нека уточним, че хистерия и истерия е едно и също нещо. Когато обаче наричаме някой нервен човек истерик, само защото му е трудно да се овладее и трепери от гняв, обикновено сме далече от истинския смисъл на понятието „хистерия”.

Един забележителен образ

Типичните прояви на хистеричната личност се характеризират с прекаляване във всичко – преувеличаване на истината, театралност, излишен драматизъм, приповдигнатост. Лесно ще разпознаете такъв човек по това, че той се стреми да е център на вниманието, говори силно и бързо, смее се изкуствено, жестикулира енергично, използва гръмки фрази на патос, несъразмерен спрямо историята, която разказва. Професиите на телевизионните водещи и на актьорите се доближават опасно до подобна характеристика и някои техни представители напълно логично се вписват в нея. Но хистерията може да отиде далече – до истинска митомания. Лъжите и преиначаването на истината стават тогава стил на живот.

Друга важна характерна черта на хистерията е стремежът към възхищението и одобрението на околните. Страдащите от това психическо състояние „еротизират” отношенията си с другите, стремят се да ги съблазнят по един или друг начин – ако не физически, то интелектуално, мъжете могат да стигнат до образа на Дон Жуан в стремежа си да колекционират жертви на своя чар. Обикновено обаче това поведение се съчетава със слаба сексуалност и трудности в интимното общуване. Защото хистерията е фасада, зад която се крият истински липси.

Вътрешни механизми

Хистеричното поведение е предизвикано от вътрешни състояния и характерен начин на мислене. Ако надникнем в главата на хистерика, можем да се натъкнем на следните мисли:

  • Трябва да съм в центъра на вниманието.
  • Имам нужда да ме забележат.
  • Страхувам се от самотата.
  • Искам да ме харесват.
  • Не бива да забелязват слабостите ми, страховете ми.
  • Имам нужда от другите, защото сам няма да се справя.
  • Искам да ме смятат за неустоим.

Дълбоки емоции

Разбира се, тези мисли са свързани с определени изживявания и чувства. Най-често става дума за страхове, маскирани зад хистерично поведение.

  • Страх ме е, че не ме обичат. - Трябва да направя всичко необходимо, за да ме обичат.
  • Страх ме е, че не съществувам истински. - Трябва да ме забелязват, за да чувствам, че живея.
  • Страх ме е, че сам не мога да се справя. - Трябва непрекъснато да очаровам другите, за да ми помагат.
  • Страх ме е да не изглеждам нещастен в собствените си очи. - Трябва винаги да съм в компания, за да не оставам насаме със себе си.
  • Страх ме е, че ще забележат недостатъците ми. - Трябва да се хваля, да измислям, да крия лимитите си.

Симптомите на хистерията са лесни за забелязване и понякога изнервят обкръжението, но по-важното е, че изразяват дълбоки страхове и недостиг на самочувствие. Страдащите от тях заслужават съчувствие и разбиране, което би им помогнало да нормализират отношенията и към другите, и към самите себе си. Всеки от нас може да открие у себе си елементи от хистерично поведение, защото в него се съдържа дълбоката човешка природа. Не всеки обаче е истерик. Този психически проблем може да бъде преодолян само когато човек го осъзнае и сам реши, че има нужда да се промени.


В новия брой

Алекс Петканова с малкия Габриел на корицата на новия брой на ELLE