Жените сме по-нещастни от мъжете през почти целия ни живот – чак докъм 80-ата ни година. Горе-долу докато онези, с които сме споделяли същия този живот, вече са си отишли.
Не го казвам от личен опит (още ми е рано и все още тая надежда да опровергая статистиката). Просто гледам проучванията. И според това на английската Национална служба по здравеопазване, действително излиза, че жените, като цяло, са нещастни до смъртта на партньорите си.
Лошо ни се пише...
И по-точно: най-нещастни са в зрелите си години, когато 24% от нежния пол на възраст между 45 и 54 години вече попада под ударите на различни заболявания. „В този период жените все още носят товара на домакинската работа и грижите за децата или за вече болните родители“, допълва Кейт Ловет от Кралската академия по психиатрия.
По-нататък, когато децата вече са пораснали, а родителите ги няма, нивото на проблемите у дома намалява.
НА КАКВА ВЪЗРАСТ СЕ ЧУВСТВАМЕ НЕЩАСТНИ?
И така, докато не навлезем в 65-ата си година. Тогава, ако сме все още омъжени, лошо ни се пише. Защото, според друга статистика, мъжете над 65 години страдат по-често от психически заболявания, в сравнение с жените (съответно – 19% срещу 14%), което означава, че грижите у дома няма да имат край.
Ако сме сами, също не е добре, защото данните отчитат, че самотните, разведени или овдовели жени е по-вероятно да развият депресия.
Отвъд числата
И в единия, и в другия случай е изкушаващо да се подведем по бързите заключения и да посочим с пръст виновника за неблагоприятната статистика – мъжете у дома.
Един от тях обаче – Тим Лот, решава да обърне внимание, че отвъд очевидните числа може би пропускаме нещо. Тим, който е уважаван британски журналист, награждаван писател, блогър, коментатор и критик, не смята резултатите от проучванията за доказателство, че мъжете са лошите, а жените – непременно жертвите.
Да, щастието е несправедливо разпределено между двата пола, но според същите тези резултати, при силния пол ръстът на самоубийствата е три пъти по-висок. За сметка на това, по отношение на ежедневните оплаквания жените надминаваме мъжете всеки път.
Отчаяни съпруги
„Ако подходите към този факт от феминистична гледна точка, веднага ще заключите, че мъжете са непоносими и затова жените мрънкат“, смята Тим.
„Но, като мъж, се чувствам длъжен да предложа алтернативно обяснение за отчаянието на съпругите. Психометрични анализи показват, че дамите навсякъде по света регистрират по-високи нива на т.нар. личностни матрици: съгласие, съзнателност, невротизъм и екстровертност. Повечето разлики са относително малки, с изключение на невротичната матрица.“
Само не се подвеждайте по името – в случая „невротичен“ не означава „истеричен“ или „свръхчувствителен“, а по-скоро нещо като „лесно раним“.
Високи стандарти
С други думи, жените са по-склонни да откликват с негативни емоции и да преживяват по-силно ситуации на опасност, траур, наказание, изолация, без значение дали са шведки, испанки или индийки. Феноменът е общовалиден за всички култури и континенти, и следователно, заключва Тим, е вроден на жените и не се придобива по време на брака.
СТРАДАТЕ ЛИ ОТ СИНДРОМА "СУПЕРЖЕНА"?
По-високите нива на съзнателността пък, смята той, са отговорни за силно изявения и не съвсем здравословен перфекционизъм при нежния пол: „Ако очаквате нещо да е идеално, най-вероятно ще се разочаровате. Парадоксално, но тъкмо липсата на чак толкова силна мотивация за съвършенство, може да е причината ние, мъжете да сме считани за силния пол.
Вероятно способността ни да не се нагърбваме с непосилно големи отговорности и по-лесно да му отпускаме края, ни дава повече причини за щастие, докато вие непрекъснато поставяте пред себе си по-високи и по-високи стандарти.“
Въпрос на избор
Така ли е действително, питам се, докато думите на Тим още кънтят в главата ми. Дали не заслужава да го посочим гневно с пръст като поредния мъж, който ни вменява вина? Който не разбира. Който просто подвиква отстрани: „Хайде де, лесно е“.
КАК ПРЕКАРВАТ УИКЕНДИТЕ СИ ЩАСТЛИВИТЕ ЖЕНИ?
Или може би щастието наистина е въпрос на личен избор: между себе си и по-добрата версия на себе си? От собствен опит знам, че тази по-добра версия не е нищо повече от поредната маска – идеална, за се промъкне зад нея депресията. Вслушвам се отново в Тим, който настоява: „Избирам да съм по-щастлив пред това, да съм по-добър. А ти?“
И вместо отговор, прихвам в далеч не толкова учтив смях. Защото не смятам повече да си пилея годините до 80 в старание да бъда чак толкова любезна. А и защото не мога да повярвам, че точно мъж, който, по ирония на съдбата, дори не се старае да бъде добър, трябваше да ми отвори очите за всичко това.
