С използването на този сайт Вие приемате, че той използва „бисквитки" за подобряване на Вашето преживяване, персонализиране на рекламите и анализ на посещаемостта. Моля прочетете нашите Условия, Политика за бисквитки и Политика за защита на личните данни.разбрах

Защо оставаме в тази възраст, в която спират да ни обичат?

15.12.2015

Разберете кой е най-ефективният съвет да се избавите от комлексите си

Защо оставаме в тази възраст, в която спират да ни обичат?
 © iStock

Често може би ще се срещали с хора, които външно изглеждат на 20, 30 или 40 години, но вътрешно са си останали деца. И може би все още чакат любовта, която никога не са получили. И остават там до момента, в който не се научат да откриват удовлетворението вътре в себе си.

Зрелостта ни остава в тази възраст, в която сме спрели да получаваме любов. Всяка възраст има своите потребности, което означава, че грижата и любовта на родителите всяка година има различни характеристики.

В детството започва да се формира доверието, което означава, че любовта на майката към детето се изразява в загриженост и удовлетворяване на потребностите му. Ако в тази възраст майката отхвърля детето си, то може да израсне като един вечно подозрителен и мнителен възрастен. С такива хора е тежко общуването в зряла възраст – отношенията с партньора им често са постоянно изпитание и проверка на доверието. А в по-близки отношения те се чувстват беззащитни и уязвими.

Едва към 2-3-годишна възраст децата започват да развиват автономност и самоконтрол. Ако родителите пречат на развитието им в тази посока – нетърпеливо и настоятелно правят това, което детето може да направи само или обратно – очакват от детето да прави това, което то не би могло да направи само – те формират у него чувство за срам.

Ако родителите постоянно опекунстват над детето си, по този начин те остават слепи за неговите истински нужди, започват да се съмняват в способностите му – така у него възниква съмнение в собствените му способности и в умението му да контролира нещата около него. Вече възрастни, тези хора вместо да бъдат сигурни в себе си, постоянно мислят, че останалите ги наблюдават подозрително и с неодобрение. У тях се появява обсесивно-компулсивна симптоматика или параноичен страх от преследване.

Любовта за детето между 3 и 6-годишна възраст се състои в поощрение към самостоятелни действия, в подкрепа на инициативите, в признаването на правото му да бъде любопитно и да развива творческите си способности. Ако родителите в този период не позволяват на детето да действа самостоятелно, те развиват чувство на вина у него. И така до късна възраст на тези „големи деца“ им липсва целеустременост и решителност, за да поставят пред себе си реални цели и да ги постигат. Постоянното чувство за вина може да се превърне в пасивност, импотенция, фригидност или психопатично поведение.

В ученическа възраст у детето се оформя трудолюбието.

Ако в този период се съмнявате в способностите на детето или в статута му сред връстниците му, това може да убие желанието му да се учи, да формира чувство на непълноценност, което по-късно ще се превърне в неувереност в собствените способности. Ако децата възприемат постиженията си в училище като единствен критерий, по който са оценявани достойнствата им, в зряла възраст те се превръщат в „работна ръка“, която остава фиксирана с определена роля в обществената йерархия. И често трудно излизат от тaзи роля.

След като знаете вече повече за емоционалното развитие в детска възраст и влиянието ,което имат отделните етапи в образа ни на вече възрастни хора, можете да се обърнете към детето във вас и да му помогнете да порасне. Намерете своя детска фотография или просто си представете, че сте дете. На колко години си представяте, че сте? Как изглеждате? За какво мислите? Кой е до вас? Какво ви притеснява?

8 звезди, които остаряват естествено

Назад Напред

Поговорете с детето във вас

Вземете лист хартия и два молива в различен цвят: единият в лявата ръка – с нея пишете от името на възрастния, а другият – в дясната ръка, с нея ще пишете от името на детето. Ако сте левичар, сменете ръцете. Диалогът трябва да се води само между вас и детето във вас. Кой от вас пръв ще започне комуникацията? Как ще установи контакт? Отговорите, които ще получите на въпросите си, може да са крайно неочаквани за вас.

След като откриете детето у вас и влезете в контакт с него, време е да изградите и взаимоотношения помежду си. Общувайте с това дете толкова, колкото му се иска на него. Дайте му това, което иска. Говорете му на име, обръщайте се с топли думи към него, показвайте му любов. Посъветвайте го. Бъдете му тези родители, от които то има нужда.

Автор Люба Вангелова


В новия брой

Лейди Гага на корицата на новия брой на сп. ELLE