С използването на този сайт Вие приемате, че той използва „бисквитки" за подобряване на Вашето преживяване, персонализиране на рекламите и анализ на посещаемостта. Моля прочетете нашите Условия, Политика за бисквитки и Политика за защита на личните данни.разбрах

Здравей, Утроба, ти знаеше ли, че не си моя?

Тереза Восканян • 13.02.2019

Имам натрапчивото чувство, че съм се събудила в Средновековието

Здравей, Утроба, ти знаеше ли, че не си моя?
 © Medium

От време на време, ровейки се из информационния поток, не намирам думи да изкажа каквото и да било по дадена тема. Чета и отварям и затварям уста като риба, клепам невярващо с очи, вдишвам, издишвам и ... нищо.

Пуф! Изчезнали са ми всички думи. 

Съживявам се и продължавам с работата си да съм в крак с всичко, което се случва, въпреки че това ми причинява големи емоционални щети. 

От вчера пък имам натрапчивото чувство, че съм се събудила в Средновековието.

Страх ме е да изляза по улиците, да се разходя в парка, защото, не дай си, Боже, Светата инквизиция е видяла снимките ми от периода, в който бях с червена коса и ще ме погне, ще ме настигне и ще ме изгори публично на клада на площад Независимост. 

Преди пет дни, освен че защити побоя над деца, Светият синод също така се изказа срещу абортите, с аргумент, че това е "планираното унищожаване на детски живот в утробата на майката с голям риск за нейния живот".

Християнски морал, който е про-живот и анти-убийствата. Няма как това да ни изненада. Но после си припомняме за Кръстоносните походи и пак с повдигната вежда се замисляме над този морал. 

Ето ни в 21 век, когато отново се опитват да ни кажат какво да правим с телата си. Нека да сме честни, рядко абортите се правят в късен етап. Този процент е ужасно малък. И въпреки своята категоричност, медицинските проблеми, които могат да възникват по време на бременността, църквата не отрича, което до някъде ни напомня, че тя може би е прогресирала през всичките тези векове. 

И все пак, това ѝ е работата на църквата - от време на време да излиза от своя луксозен комфорт и да ни напомня, че, "както е писано в закона Господен, всяко мъжко, което разтваря утроба, ще бъде посветено Господу" (Нов Завет, Лука, 2, 23).

И говорейки за женските утроби, вчера се появи една статия, в която се декларира, че "абортът е убийство". 

Нищо ново си казах, това и преди сме го чували. Ето преди пет дена и църквата го каза. Новото обаче е следното: жената "няма право да се разпорежда с утробата си, защото тя не е нейна". 

Чакайте!? Искате да кажете, че нещо, което е част от моето тяло, не ми принадлежи? 

Искате да кажете, че утробата ми е имигрант? И аз просто като толерантен индивид съм я приютила?

А може би е обратното?

Може би утробата притежава мен, а аз съм просто нейн заложник и въпреки болезнените потопи, които ми устройва, аз като човек, ъмм ... извинете ... жена, със стокхолмски синдром не искам да си тръгна от нея?

Не става ясно в понататъшното словоизлияние чия е тази утроба, все пак. 

Лично на мен не ми става и ясно защо мъж трябва да дава мнение по тема, в която цялото му участие в процеса не трае повече от няколко минути. 

И, ако говорим за равноправие - щом женската утроба (не съм чувала за мъжка такава), не принадлежи на жената, то означава ли, че мъжкият полов член също не принадлежи на мъжа? 

Това автоматично превръща мъжкия disco stick в един прост инструмент, чиято сила не трябва да се хаби в разни неморални шейкърски действия. Ами последиците от тези действия!? Колко деца са това!? За половинминутно удоволсвтие пред екраните на любимите си сайтове, мъжете убиват хиляди неродени преди те дори да са стигнали до яйцеклетката!

MY BODY - MY CHOICE

Тъжната истина е, че все още живеем в свят, в който се появява някой, който има смелостта да съобщи на жените, че телата им не им принадлежат. Без дори да се използва метафора.

Това разбира се, е дискриминация и тя най-често засяга "слабия пол". Слагам кавички, защото не смятам, че жените сме "слаби", но използвам това определение, за да наблегна на това, че в този така мъжки свят ние отново имаме слаб глас. Защото дрезгавият силен мъжки глас все успява да се надигне и да каже - жените са изнасилвани, защото си го търсят. Жените са убивани от съпрузите си по невнимание. Жените не трябва да имат правото на избор, защото телата им не им принадлежат.  

Защото винаги въпроси, които са свързани с менталното, емоционалното и физическото здраве на индивида ... ахъм, извинете, исках да кажа - жената, разглеждаме като "морален" проблем, а то в много от случаите е изконно човешко право. В този случай това е правото на избор! 


В новия брой

Алекс Петканова с малкия Габриел на корицата на новия брой на ELLE