Преминете към основното съдържание

Един ден в Бостън със Стела Стойкова

Един от най-старите градове на Америка крие много изненади

От списание ELLE България

Знаете ли какво е общото между един от най-престижните университети в света – Харвард, най-странните автобуси, които се превръщат в лодки, и най-големите обитатели на планетата – китовете? И трите можете да видите в рамките само на един ден, ако посетите един от най-старите градове в Америка – Бостън.

Местните обичат да казват, че при тях всичко е най-старо и се е случило за първи път. Тук е прекарано първото метро на територията на САЩ, отпечатана е първата американска пощенска картичка за Коледа, както и първата готварска книга. В Бостън са отворили врати първото начално училище и първият университет – Харвард. Ако трябва да сме съвсем точни обаче, Харвард първоначално е бил колеж и не се намира в Бостън, както всички си мислят. Неслучайно в „Стани богат“ преди години зададоха именно този въпрос с неочакван отговор. Кой би предположил, че Харвард....се намира в Кеймбридж. Малкото градче, носещо името на един от най-добрите университети в Англия, се намира от другата страна на реката с друго британско име Чарлз, която го разделя от Бостън. Харвардският университет е основан през 1636 г. и носи името на първия си благодетел Джон Харвард, който му завещава половината си имущество и библиотека. Днес, няма турист, който да не спре за снимка пред статуята на г-н Харвард, превърнала се в най-популярната забележителност в кампуса на университета.

Историческият Харвард

Друга задължителна спирка е сградата на библиотеката, която със своите над 15 милиона книги и ръкописи, е най-голямата университетска библиотека в сета. Стълбите пред нея са любимо място не само на уморените туристи, но и на студентите, поседнали със своите компютри и бистрещи поредната гениална идея, достойна за Нобелова награда. Харвард може да се похвали с впечатляващи възпитаници – 47 нобелови лауреати, седем президенти, сред които Джон Кенеди, Джордж Буш-младши и Барак Обама, актьорите Томи Лий Джоунс, Мерил Стрийп и Натали Портман. Цели 64 бъдещи милиардери са получили дипломите си от престижния университет, но има и такива, които не са стигнали до дипломиране. Такъв е случаят със създателя на „Майкрософт“ – Бил Гейтс, който спорел със своя професор, че до 30-годишната си възраст ще стане милионер. Той изпълнил амбицията си, с тази разлика, че станал...милиардер. Всъщност, това му коствало образованието, защото така и не му останало време да си вземе всички изпити. Същата съдба има и Марк Зукъбърг, който създава „Фейсбук“ докато следва в Харвард, но след втората година прекъсва, за да се посвети на златната си рожба. И ние има с какво да се гордеем – над 50 българи учат там. Друг е въпросът дали ще използват натрупаните знания в родината си....

Обществената библиотека в Бостън

На патешката лодка

Но нека оставим тези трудни решения на умниците, а ние да се повеселим. Защото сега ще се качим на най-странния автобус сред лодките и най-странната лодка сред автобусите. Наричат ги „duck tours“, или патешки пътешествия. Това е и най-добрият и най-атрактивният начин да опознаете Бостън по суша и вода. Шофьорите на нестандартните возила са не по-малко странни „птици“ – нашият се представи като гуру и изглеждаше като нещо средно между Буда и хипи на средна възраст. И беше точно толкова забавен, колкото предполагаше външният му вид. Или поне се опита да превърне на пръв поглед скучноватите факти в любопитни истории, които да запомним. А ако случайно видеше, че се разсейваме, едно звучно „квааааак“ ни напомняше, че сме на патешко пътешествие. Зад забавното патешко име се крият инициалите на истински камиони-амфибии, използвани през Втората Световна Война от американската армия. Двутонните машини превозвали войници и провизии по суша и вода. А сега превозват любопитни туристи. С малко повече късмет, не само ще се возите, но и ще имате удоволствие да карате лично амфибията, когато навлезе във водата. Разбира се, шансовете това да ви се случи са по-големи, ако сте на по-крехка възраст – да речем около 7. При всяко разминаване с друг патешки автобус има едно основно правило – да си размените звучно „кваааак“ в знак на поздрав.

Нестандратно возило от типа „duck tours“, с което туристите правят забавна  обиколка на Бостън

Среща с китовете

И преди съвсем да сме се вдетинили, ви предлагам да се отправим към най-голямата атракция в Бостън – „Whale watch“ (среща отблизо с най-големите същества на планетата – китовете). До тях ще ни отведе катамаран, който не им отстъпва по размер. И сега, предупреждавам – преди да се качите, си вземете 2 неща – топла връхна дреха и вестибуларния апарат. Със скоростта, с която катамаранът пори вълните, първо ще имате нужда от едното, а после и от другото. За съжаление, май доста туристи не бяха предупредени. Особено за второто. Обаче, фотоапарати си носеха всички. И как иначе – нали това е среща веднъж в живота! На борда млади природолюбители ще ви запознаят подробно с живота на огромните бозайници. Най-голям е Синият кит – достига над 30 м дължина и тежи около 150 тона. Но на мен ми беше много по-любопитно да разбера какво сърце крие той – над 1 м в диаметър! На това му се казва да имаш голямо сърце! На нас ни предстои да видим Гърбат кит, който достига едва скромните 15 метра. Всъщност, екипажът на кораба любезно ни предупреди, че може и да не видим китове, но ще получим безплатен билет и втори шанс. Разбира се, това не спираше тълпата от туристи да се мести ту ляво, ту дясно на борд при най-малкото подозрение, че някой е мернал нещо във водата. Вместо в търсене на Немо, бяхме в търсене на Нейл – китът, който се предполагаше, че ще бъде така любезен да ни позира за дългоочаквания кадър. И аз, нали съм си любопитна, веднага се поинтересувах как ще познаем, че това е именно Нейл. Оказа се, че окраската от долната страна на опашката на всеки кит е различна и е като пръстов отпечатък. И ето го дългоочаквания момент, който остави всички ни безмълвни. Черна планина изникна от водата на метри от катамарана, последвана от изригването на 5-метров гейзер и величествена опашка с бели окраски. О, това наистина е Нейл, но голямата изненада е, че не е сам! Дама, отговаряща му по размер, следваше движенията на своя възлюбен. Жалко, че Нейл не беше решил точно в този ден да й попее. Не се шегувам – гърбатите китове са ненадминати певци. Песента на мъжкия може да продължи до 30 минути и също като при класическата музика съдържа отделни теми, които се преповтарят и изменят. Дори совалките на НАСА носят запис с песните на китовете в открития космос. Но и гледката пред очите ни беше достатъчна, за да ни остави отпечатък за цял живот. Неописуемо е величието на тези животни, плуващи спокойно до нас, чувстващи се като царете на океана, но може би забравили, че именно ние – хората, сме най-големите им врагове.

Възможно е при другите хора подобни работи да не служат като стимули; що се отнася до мен обаче, мен ме преследва вечно някакъв копнеж за неща, които са далечни. Аз обичам да плавам в забранени морета и да акостирам на варварски брегове.“

Херман Мелвил, „Моби Дик“

Текст Стела Стойкова 

messages.loading
Горе
ELLEworldtwitter-logo-silhouettepinterestinstagram envelopeyoutubemenuclose chatalarmexclamation-signwarninglocked-padlockfavorite-heart-buttonmagnifying-glassdown-arrowuser