С използването на този сайт Вие приемате, че той използва „бисквитки" за подобряване на Вашето преживяване, персонализиране на рекламите и анализ на посещаемостта. Моля прочетете нашите Условия, Политика за бисквитки и Политика за защита на личните данни.разбрах

МАЙОРКА – островът, на който животът върви някак по-бавно

Доника Ризова • 08.11.2019

Ако с „белвер“ кръщават красивите гледки, то това би трябвало е най-употребяваната дума на острова

МАЙОРКА – островът, на който животът върви някак по-бавно

Представя ни го един от най-увлекателните разказвачи на истории от българския ефир – ДОНИКА РИЗОВА, която близо година живее в Палма и вече я хвалят, че почти не прилича на турист!  

„Цъфнаха бадемовите дървета. Дойде зимата“ Това заглавие на всекидневника Ultima hora би звучало хумористично, ако се отнасяше за тази част на Европа, от която съм. България по това време тъне в сняг, градусите застрашително слизат под нулата, а медиите се занимават главно със закъсали в снега коли, бедстващи планинари, както и с дежурните пациенти на ортопедите в „Пирогов“.

Но тук, в Майорка, януари започна с новината, че зимата идва. Прочетох я, удобно настанена на бара на плажа. Яркото слънце бе накарало англичани и скандинавци да се разхвърлят по тениски, а някои по-смели (вероятно и по-пияни) охлаждаха страсти в морето.

20 градуса е добро начало на зимата,

...помислих си аз, докато блажено отпивах от карахийото си. Да заменя нес кафето с кафе с ром, беше едно от най-естествените нововъведения в графика ми. Просто, както за много други неща – правех като местните. Лятото кафето спокойно се заменя с чаша кава, а следобедното се пие на плажа с лед.

След няколко дни циклон докара дъжд и температурата падна до 15 градуса. За майоркинците това се оказа сериозно предизвикателство. Веднага от гардеробите бяха извадени палта с косъм, шапки, шалове, ръкавици и ботуши до коляното, изобщо всичко необходимо за полярна експедиция. Хората започнаха да наблюдават свъсено небето, да прескачат с погнуса локвите и да говорят само и единствено за времето. „Колко лошо…“ Смятаха, че някой нарочно им го причинява и едва ли не дъждът лично ги обижда.

Разбира се, влажността доста се повиши, понякога вятърът ме караше да се завивам с яката, а и често изхвърлях чадъра си насред центъра, просто защото пръчките му не са издържали поредния порив на средиземноморската буря. Като цяло обаче майоркинците продължаваха да вечерят навън, вече наметнати с одеяла, сгушени до газови печки, които имаха ужасната задача да ти изпичат до червено я главата, я гърба, а онази част, която е с гръб към уреда, да се смразява още повече.

Обичайна гледка през януари са смаяни туристи,

...слезли току-що от круизен кораб, които поглеждат ту босите си крака, ту огромния шал на преминаваща сеньора. Като казах шал, не съм съвсем права. Буфандата е нещо средно между одеяло и плетен шал от баба ви. Изглежда огромно, навива се многократно около врата и всеки, дръзнал да го ползва, силно наподобява на парче кекс със сметана. Едно такова увито накрая и пухкаво, пухкаво… Моден писък, подходящ като за зима в Средиземноморието.

Бях се запътила към кварталната козметичка с атрактивното име Ева Ескобар, когато я видях да притичва от колата си до салона с такъв спринт, че реших, че нещо гори. Почти отнасяйки ме, успя да се провикне: „Влизай, влизай, че е много студено!“. Горката Ева! Тя е снаха на острова едва от 10 години и явно все още страда по колумбийската жега.

В началото на годината, осем месеца след като заживях тук, получих и най-големия комплимент от приятелка на сина ми. Вече почти не приличаш на туристка, каза ми Виктория, докато оглеждаше зимния ми ансамбъл, който в България бих облякла само ако се готвя за ски екскурзия до Боровец.

Сега, година по-късно, мога да кажа, че на остров животът върви някак по- бавно. От сезон в сезон се преминава плавно и неусетно. Да, понякога разбираш, че е дошла зимата по цъфналите бадемови дървета. Друг път усещаш, че лятото приближава, малко преди Великден. С първите обаждания на приятели с въпроса: „А по-празниците морето ще става ли за плуване?“.

Тук все още е възможно да слушаш тишината.

Разбира се, възможно е и да чуеш езици от цял свят. Чужденците – германци, холандци, англичани, българи... обаче никога няма да бъдат смятани за нещо повече от „guia de forasters“. Местните, като истински островитяни, са свикнали, че хората идват и си отиват. Понякога много рядко идват с добро, в повечето случаи по случайност, заблудени от мъгла или запратени на брега от буря. В повечето случаи идват пиратите. Грабят и изчезват. Заради тях градчетата са построени нависоко, а заливите дълги години са били само дом на най-бедните, на рибарите.

Днес не е кой знае колко по-различно. Селцата по склоновете на Serra de Tramuntana (под егидата на ЮНЕСКО) са приютили летните вили на „отбор А“. Супербогатите и суперизвестните предпочитат Майорка, гледана отвисоко.

Тук са летните вили на едни от най-популярните хора на планетата.

Сред тях са сър Ричард Брансън, Клаудия Шифър и Матю Вон, Борис Бекер, Майкъл Дъглас и Катрин Зита Джоунс, Дитер Болен, Ани Ленъкс, „мистър Джеймс Бонд“ Пиърс Броснан, Джеймс Блънт, Сузи Куатро, Анна Иванович, Христо Стоичков. Семейство Шумахер наскоро купи разкошна вила в Андрач и развълнува сериозно островитяните, на които шампионът често е гостувал през годините на активната си спортна кариера. Миналото лято сред почиващите в Майорка се открояваха ярко имената на Мишел Обама, Кейт Мос, Шарън Стоун, Лив Тайлър. Тази година с круизен кораб пристигат легендите от Bon Jovi. Аз пък се сблъсках на летището с певеца Георги Христов и само изненадата го спаси от селфи.

Пристанището на столицата всеки ден посреща круизни кораби,

...като тази година се очаква да се подобри миналогодишният рекорд от 1,75 милиона пътници. И ако си мислите, че най-големият испански средиземноморски остров е атакуван само от традиционни туристи (разходка, музеи, магнитчета), то е добре да се подготвите за изненади.

Велосипедният туризъм е перото с най-голям дял в индустрията с гледки. Редица европейски отбори по колоездене избират тесните пътища за своите подготвителни лагери преди големи състезания. Това, разбира се, никак не радва местните шофьори, на които им се налага да карат бавно с километри зад колоните от препотени състезатели. Не им стигат колоездачите, ами и трябва да се съобразяват с несметно количество клубове – на собствениците на ултраскъпи ретро автомобили, на жените мотористки, на любителите на бъгитата, на франсетата с кемперите и на невключените в никой отбор, но непрекъснато объркани наематели на rent-a-car. Последните са особено опасни, твърдя от собствен опит. Нали се сещате какво се случва на остров, който по време на сезона от април до октомври е атакуван от 90 000 rent-a-car автомобили? Ами англичани, свикнали на десен волан, карат като луди по път, по който трудно се разминават две минита. Или вечно пунктуалните германски пенсионери, небрежно спрели на остър завой и разпънали карта на предното стъкло. „Сякаш на остров можеш да се загубиш!“, дивят се майоркинците. Караш, караш и стигаш до морето, обръщаш и продължаваш. Разбира се, рядко ти идва наум да обърнеш наобратно, след като си стигнал брега.

Средиземно море е изваяло чудни плажове,

...които са сред най-чистите в Европа. Има плажове за всеки вкус и за всеки ден от годината. Плажове с пясък, каменни и скалисти малки заливчета за гмуркачи и скачачи, плажове за партита, за нудисти, за сърфисти... Според пълното обновено издание на „Всички плажове на Майорка“ те са 284. Изданието има собствени класации ТОП 10 на плажовете за двойки, за семейства, за любителите на пешеходния туризъм, за любителите на лукса.

Една от най-трудните ми мисии през първото ми лято на острова бе да купя справочника на английски език. Оказа се невъзможно и тази пречка само ускори усвояването на испански език. Въпреки че майоркинците имат собствен диалект, разновидност на катала, почти всички работещи в сферата на услугите се справят с английски и немски език. Все пак Майорка е най-популярната туристическа дестинация на Испания.

Повече от половината население на острова живее в столицата Палма.

Официално в столицата живеят и близо 8 000 българи. Имаме си неделно училище, както и български магазини и ресторанти. За нас местните казват, че много бързо научаваме езика. На фона на приятелите ми германци, които живеят от 15 години на острова и знаят само десетина думи, българите наистина със завидна скорост усвояваме нови езици. А вероятно е и въпрос на желание и нужда. На германските туристи, които имат свои собствени квартали и на чийто бизнес основно разчита общинската хазна, рядко им се налага да говорят испански.

Сред най-търсените специалисти за работа на острова в LinkedIn са тези с немски език. Скандинавците са „новата вълна“ резиденти в Палма. Те са създали своя собствена територия в центъра и в квартала „Санта Каталина“. Разбира се, местните имат мнение и по тази тема. Не им харесва, че заради чужденците цените в кафенетата се вдигнаха безбожно. Дипломатично премълчават, че напливът на богати скандинавци (и не само) превръща всеки собственик на обор, срутена къща или гола поляна в милионер. Пазарът на недвижими имоти нарасна значително и след като редица британски издания обявиха Палма де Майорка за най-добър град за живеене в света. Според читателите на лондонския The Sunday Time's Майорка още дълго ще бъде тренд не само заради туристическия си блясък, но и заради огромните бизнес възможности на града.

Палма де Майорка е сред най-скъпите места за живот в Испания

...с прекрасно уреден транспорт, с многобройни хотели и търговски центрове, университет, музеи и паркове. Обърнат към морето и опрял гръб в планината, градът се разраства през последните години и се превръща в космополитен и ярък културен център.

Наскоро испанските медии обявиха, че в Майорка се намира най-богатата община в страната, както и че туроператорите посочват острова за „собственик“ на най-живописното село, най-красивия плаж със син флаг и т.н. И ако ви се струва само рекламен трик, то явно работи още от времето на Хайме I Завоевателя, който, зървайки Палма от морето, възкликва: „Това е най- красивият град, който съм виждал с очите си!“.

А в столицата има наистина какво да се види.

Официалният летен дворец на испанското кралско семейство, катедралата „Ла Сеу“ (Светлина), на чиято фасада е най-голямата розета в Европа (катедралата е реставрирана от самия Антонио Гауди), старият квартал зад нея с арабските бани и тесните каменни търговски улички, пристанището – дом на едни от най-красивите яхти на Европа, сградата на Общината, срещу която е супермодерният бутиков хотел Mama, уличката в близост с официалните магазини на футболните гиганти и вечни врагове „Барселона“ и „Реал Мадрид“ и вечно колебаещия се между групите тим на „Реал Клуб Депортиво Майорка“, музеят за модерно изкуство „Ес Балуард“, музеят на фондация „Хуан и Пилар Миро“, замъкът „Белвер“.

Белвер на майоркин означава красива гледка, казва учителката ми Франсина един априлски предиобед, докато правим упражнения с глаголи, седнали на каменните пейки в Jardi del Bisbe.

Покрай малкото езеро с водни лилии е пълно с туристи. Изобщо целият квартал около старите арабски бани, катедралата, кралския дворец и общината през лятото прилича на мравуняк. Да се паркира, е невъзможно, да намериш празен стол за кафе на открито, е висш пилотаж в шпионажа, а да запазиш дрехите си неизцапани със сладолед „Крем Катала“, означава, че не си бил в центъра.

Всичко е ориентирано към туристите.

Ще видите каляски с коне и традиционно облечени кочияши, улични музиканти на всеки ъгъл, примамливи магазини с парфюми от Балеарите, типичните кожени сандали, сламени шапки и чанти, магазинчетата за деликатеси, пекарните, дори гумените патета си имат свой майоркински запазен знак и голям магазин. Индустрията със спомени се държи основно от китайци и местни, но все по-често можеш да чуеш и балканска реч зад щанда. Разбира се, Палма не може да избяга от проблемите с гастролиращите крадци. И тук през лятото, както в много други европейски столици, трябва да внимаваш за вещите си.

Говорим си с Франсина, че ако с „белвер“ кръщават красивите гледки, то това би трябвало е най-употребяваната дума на острова.

Спиращи дъха гледки има навсякъде из Майорка.

Основният поток туристи, които идват за няколко дни, не пропускат едно от най-красивите и романтични градчета – Валдемоса. Каменните къщи са скътани сред маслинови, дъбови и бадемови горички, по склона на планината Сера де Трамунтана. С население от около 2000 души, тихите живописни улици на градчето примамват целогодишно с магазини, художествени галерии, кафенета и ресторанти. Вратите са облицовани с красиви растения и цветя, а на много от къщите има керамични плочки, изобразяващи различни чудеса, дело на Света Каталина Томас, която е родена тук. Параклисът с мощите й е съвсем близо до централната част, където са дворецът на крал Санчо, картезианският манастир и площадът с кафенетата.

Валдемоса става особено популярна сред европейската арт гилдия,

...след като скандалната двойка Шопен и Жорж Санд наемат килия номер 4 в манастира за една зима. Френската писателка идва тук с любимия си композитор и децата си, примамена от хубавия климат и спокойствието на острова. За жалост, местните я обявяват за вещица, отказват да й продават храна, когато идва до сергиите им облечена в мъжки дрехи и с дързък поглед. Зимата на 1838 г. в Майорка е тежка и влажна и това съвсем влошава състоянието на болния от туберкулоза Шопен. Двойката остава само за няколко месеца и буквално е принудена да си тръгне от тази малка и затворена общност. Санд пише книгата си „Зима в Майорка“ и въпреки че в нея не се изказва никак ласкаво за местните, те с гордост я продават и до ден днешен в превод на няколко езика. Шопен пише тук едни от най-великите си произведения.

Днес във Валдемоса се провеждат редица фестивали, пленери и изложби. В близост до града се намира селцето Дея, убежището на филмови и телевизионни величия от цял свят. В района има изключително красиви екопътеки, които минават през гористите склонове, преди да достигнат върховете, където туристите са възнаградени с панорамна гледка към Средиземно море. По една от тези екопътеки това лято се разходи и Мишел Обама. За жалост или не, в този ден аз избрах плажа на Сойер.

Пристанището на Сойер е сред най-популярните места на острова.

То е свързано с трамвай с едноименното градче, в което се намира една от най- красивите катедрали, които съм виждала, както и най-внушителната банка, силно напомняща на декор за „Игра на тронове“. Метални шипове бранят прозорците й, а портите й са достойни да пазят крепост. Но сойерчани добре знаят цената на парите. Те са сред първите предприемачи на острова, които търгуват с Франция. Изнасят най-добрите портокали в региона и заради високата планина, която ги разделя от столицата Палма, дълги години са по-близки с французите и с италианците, отколкото със съседите си по суша. Замогват се толкова, че накрая сами построяват железница, която да ги свърже с Палма. Линията е отворена и досега и е винаги пълна с туристи. Дървените отворени вагони дават възможност да се насладите бавно на планината, морето, звуците и мириса на Майорка. А в Сойер освен че ще опитате сладолед от портокал, можете да седнете за обяд в двора на „Гран хотел“. Майоркинските вина са едно от чудесата на Средиземноморието. Не ги пропускайте, ако ще се връщате с влакчето.

Майорка има славата и на луксозно място за забавления.

Ако младите предпочитат съседната Ибиса или плажовете Аренал и Магалуф в Майорка, то на острова има и друг клас забавления. Миналото лято Шарън Стоун прекара в пристанището Puerto Portals няколко дни с младото си италианско гадже. В края на почивката си тя публикува в Инстаграм снимка на яхта – небрежно прегърнала младежа, съзерцаваща морето. Текстът гласеше: „Открих рая!“.

Puerto Portals, Port Adriano, Cala D'or са само част от пристанищата, където се забавляват любителите на морската храна и хубавото вино. На тези места се организират вечери на латино музиката, концерти, състезания с ретро автомобили, гостуват изложби, правят се гурме фестивали или пазари за еко продукти.

Тъй като здравословният начин на живот тук е издигнат в култ,

...най-честата гледка по алеите около морето са тичащите, каращите ролери, колела, скейтбордове и всякакви последни модели сегуеи хора на всякаква възраст и от всички раси. Наскоро един приятел се пошегува, че чак сега разбира по какво се разпознават истински богатите. Изобщо не било по колите, яхтите или момичетата до тях. Било по модела колело и спортния екип. Има право!

Спортът тук е религия. Не само заради феновете на „Барса“ и многобройните футболни клубове за подрастващите, а и заради Рафа Надал. Легендарният тенисист е роден в Манакор и там е академията му, фондацията му, както и голяма част от приятелския му кръг. Той е вдъхновение за всички деца тук не само заради спортните си успехи, но и заради личния пример, който дава.

При последното голямо наводнение на острова, което отне 13 живота и разруши инфраструктурата, домове и обществени сгради, Рафа обу гумените ботуши, взе лопатата и лично се включи в спасителните дейности. Впоследствие, след като медийната шумотевица поутихна, той дари 1 милион евро. И никой не каза, че го прави, защото пострада и академията му, която временно бе приютила бедстващи. Всички казаха, че го е направил, защото е майоркинец с голямо сърце. А майоркинците се гордеят, че Рафа и годеницата му Сиска тази есен избират родния си остров за „сватбата на годината“, както я нарекоха светските издания. След 14-годишна любовна връзка тенис звездата ще се ожени за юношеската си любов Мария Франсиска Перейо. За сватбата се очакват много известни гости, сред които вероятно ще бъде и българинът Григор Димитров, пишат спортните сайтове в Испания.

И докато сме още на тема спорт, Христо Стоичков пише в автобиографичната си книга „Христо Стоичков: Историята“, че притежава имот в Майорка и че горещо препоръчва Валдемоса, едно от най-красивите според него места.

Тук, както и в цяла Каталуня, Камата е легенда. Приятели, които са на острова от 20 години, ни разказаха как заради култа към Стоичков са ги черпили в ресторанти и кафета само като са чуели, че са българи. И на мен ми се случи няколко пъти да чувам възгласи „Стоичков, оле!“, секунди след като съм споменала откъде съм.

От София до Майорка има директни полети веднъж седмично.

През лятото два пъти. През Барселона полетите към Балеарите са буквално на всеки 30 минути. Островът все по-осезаемо се превръща от най-популярния курорт сред германците и англичаните в любимо място за голфърите, за семействата с деца заради плажовете около Алкудия и многобройните аквапаркове, както и предпочитано място за сватбен туризъм. Няколко селски имения са превърнати в сватбени комплекси, а перлената фабрика Majorica е задължителна спирка за младоженците и техните гости.

В малките магазинчета все още може да се намери истинска храна, природата още е дива, макар и все по-наситена с дизайнерски голф игрища. Климатът е променлив и невъздържан, често разрушителен. Местните са недоверчиви, но за сметка на това изключително сърцати хора. Протестират шумно за почти всичко пред сградата на общината – на същото място, където всяка седмица още по-шумно празнуват нещо. Дърветата цъфтят през януари, портокалите са божествени, морето е тюркоазено, цените са високи, данъците са убийствени. Така е тук – или приемаш, или хващаш самолета обратно. Както казах, има полети веднъж седмично. През лятото два пъти. Но кой си тръгва от Майорка през лятото?

Още истории от пътешествията на Доника Ризова по света може да прочетете в нейния блог lifeofdonika.com

Красотата на остров Майорка

Назад Напред


В новия брой

Алекс Петканова с малкия Габриел на корицата на новия брой на ELLE