Аз съм от туристите, които обикват едно място едва когато са го зърнали от високо. Харесва ми да видя улиците, по които сме бродили през деня, като на длан и да възкликна, сочейки към мястото, където нощуваме: „...a ето там сме ние!“ Това, разбира се, не е лека задача. Изкачването на стълби, високи понякога колкото половин крак, е изморителна работа, но все пак – преодолима, стига човек да има желание.
Ала един пролетен ден в Коимбра, на метри от върха на тамошната университетска кула, разбрах, че умората и страхът от високото съвсем не са единственото, с което трябва да се преборя, ако искам да стигна до горе. Какво ще кажете за спираловидна каменна стълба, широка точно толкова, колкото да се проврете между стените ѝ! Широка ли казах? Та тя беше така тясна, че още в подножието ни предупредиха – качваме се на своя отговорност. А щом влязохме в спиралата ѝ, загубихме представа колко пъти сме се завъртели по нейните извивки.
По следите на Хари Потър
Какво правех изобщо тук? Защо исках да видя Коимбра? Ако сте фенове на Джоан Роулинг и книгите ѝ за Хари Потър, ще разберете причината да не ме свърта само в Лисабон след кацането в Португалия. На север от столицата има няколко дестинации, свързани с магьосническия свят, измислен от Роулинг. И аз просто трябваше да посетя поне някои от тях!
Ако пътувате между Лисабон и Порто, Коимбра (старата столица на Португалия) е точно по средата на пътя между тях. Тукашният университет е най-старият в страната и един от най-старите в света. Разположен е като средновековна крепост на върха на града (здравейте, баири!) и до него се стига или по склона „Коураса де Лисбоа“, или по 125-те стълби на стълбището „Кебра-Костас“.
Над река Мондего
Студентите му се разхождат в черни тоги, крачат из старинни коридори и изобщо – студентският живот тук много прилича на книгите и филмите за Хари Потър. Или по-точно – те на него. Защото тъкмо атмосферата на този университет в Коимбра използва за вдъхновение Джоан Роулинг (която е преподавала в него).
Влезте в библиотеката „Жуанина“ и ще се убедите сами! Това е една от най-богатите в Европа и една от най-ценните барокови сгради в Португалия заради своите рисувани тавани, резбовани многоетажни рафтове за книги, които стигат от пода до тавана и крият зад себе си тайни вратички и проходи. А терасата до входа ѝ също е начин да се полюбувате от птичи поглед на града и минаващата през него река Мондего!
За книгоманите
Хари Потър манията и страстта ми да изкачвам кули ме отведе още по на север – в Порто. Първата ми задача тук, още преди да сме разопаковали багажа, е известната книжарница „Лело“. Сградата в стил ар нуво с готически елементи привлича туристи от цял свят, така че, за да се доберете до входа ѝ, първо трябва да се наредите на голямата опашка за билети и едва след това – на още една, пред главния вход.
Както се досещате, навалицата вътре е не по-малка. Но чакането си заслужава! Централното червено стълбище, оформено като спирала, фенерите и таванът с цветен стъклопис, лавиците с книги, по-високите от които можете да достигнете само с помощна стълба... Всичко това отново – и неслучайно – ще ви напомни за Хари Потър.
В началото на 90-те Джоан Роулинг е живяла в Порто, където е преподавала английски и е прекарвала доста време в „Лело“. Смята се, че книжарницата е вдъхновила писателката за библиотеката на Хогуортс от магьосническия свят. Преди да си тръгнете, не пропускайте да се снимате във фотокорнера на перон 9 и 3/4!
На плаж край Порто
На 10 минути от „Лело“ е гарата „Сао Бенто“, на която пристигаме. Придвижването с влак в Португалия е нещо, което препоръчвам с две ръце, макар отначало да обмисляхме наемане на кола. Влаковете са на често, имат удобни спирки за прикачвания, бързи са (над 200 км/ч) и комфортни (резервациите на местата и обслужването в купето напомнят пътуване със самолет, без това да оскъпява цената на билета). А салонът на гарата в Порто е като музей за любимата на португалците декорация с рисувани керамични плочки (азулежу).
От тук в следващите дни се отправяме на плаж (отново с влак) до „Мирамар“ – само на 10 км от Порто. Плажът е огромен, пясъкът – изключително фин, а на скалите между него и Атлантическия океан е кацнал параклисът „Сеньор да Педра“. Където е поредната гледка от високо, този път – над вълните и безкрайната пясъчна ивица.
Внимание: Тук целогодишно е страшно ветровито. Чудесна новина, ако сте сърфисти, но ако сте обикновени туристи, по-добре си носете от популярните по плажа сгъваеми заслони срещу вятър.
Порто от въздуха
Мястото в Порто, на което не бива да пропускате да се качите, ако обичате панорамите, е Кулата на духовниците. При завършването ѝ през 1763 г. е била най-високата в Португалия. От върха на нейните 76 метра ви делят 240 стъпала. Имах щастието да нощувам буквално на една ръка разстояние от нейните барокови елементи.
Студиото „Clerigos“, което резервирахме чрез AirBnB, се оказа истинска находка с типичните вътрешни стълбища, които се вият по спирала нагоре (отново изкачване!), но най-вече заради гледката през прозореца – към Кулата на духовниците, от която ни делеше само една съвсем тясна уличка.
Сред другите високи точки на Порто са железният мост „Дом Луиш I“, чието второ ниво е само за пешеходци и за мотрисите на метрото. Мостът минава над река Дуро и свързва старата част на града и крайбрежната му алея (Рибейра) с отсрещния бряг (Гая), откъдето можете да хванете кабинковия лифт Teleferico de Gaia – за още по-романтична разходка във въздуха.
Не пропускайте: Билетите за лифта често са комбинирани с купони за отстъпки в многобройните изби за портвайн по брега на Гая. Направете си своеобразен винен тур, а ако харесвате ликьор, пробвайте гинджа (от вишни).
За хапване заложете на прословутата по този край франчесиня – сандвич с много месо, покрит с кашкавал и яйце и обилно залят със сос, в който има бира (точната рецепта е тайна и варира за всяко заведение).
Високите точки на Лисабон
Толкова са много (все пак, португалската столица е известна като Града на седем хълма), че по-добре да ги изброя в to-do списък:
Краят на света
Ако имате ден повече в Лисабон, прекарайте го... извън града. На запад от португалската столица има още много за разглеждане. Най-западната точка на Европа – нос Кабо да Рока, някога считан за края на света, се издига на 140 м над Атлантическия океан. И предлага гледка към такива нюанси на синьото, че не се нуждае от филтри в Instagram! Крайбрежният път до едно от най-ветровитите места на света се вие край световноизвестните курорти Ещорил и Кашкайш.
Решаваме да отделим следобеда си за второто заради идеята от там да си наемем колелета, с които да стигнем до сърфисткия плаж Гуинчо. Разчитаме, че 5-те километра няма да ни се опрат, пък и велоалеята изглежда в перфектно състояние. Не сме предвидили обаче колко ветровито е тукашното крайбрежие. Със задаващата се буря ситуацията скоро става екстремна и се налага да се върнем, макар вече да виждаме плажа в далечината.
Съвет: Вместо колелета, наемете си кола, ако ще обикаляте крайбрежната ивица. Нищо, че разстоянията изглеждат кратки. Тръгваме си от тук с надеждата, че следващия път вятърът ще е на наша страна. И с по един сладолед за утеха от легендарната сладоледена къща „Сантини“ в Кашкайш. Понякога най-сладкият връх е не този, върху който си стъпил, а който държиш на фунийка в ръката си!