С използването на този сайт Вие приемате, че той използва „бисквитки" за подобряване на Вашето преживяване, персонализиране на рекламите и анализ на посещаемостта. Моля прочетете нашите Условия, Политика за бисквитки и Политика за защита на личните данни.разбрах

Отвъд границите на възприятията: добре дошли в Папуа Нова Гвинея!

11.07.2017

Двама българи обикалят света на автостоп само с компас и карта и стигат до най-изумителната, по думите им, държава

Пътят след границата
Пътят след границата

Представяме ви Маги и Цветин, екстремни пъешественици, автори на блога Вълшебния керван. Двамата пътуват по старовремски само с компас и карта (без лаптоп или мобилни устройства), на автостоп и спят на палатка.

Настоящото пътешествие започват преди повече от две години от България. Пътят им минава през Турция, Иран, Пакистан, Индия, Малайзия, Индонезия, Папуа Нова Гвинея. Средно бюджетът им е по 5 лв. на ден на човек.

Целта на блога е да разбият стереотипите за държавите, през които преминават. А специално за elle.bg те си припомнят влизането и първите им дни в Папуа Нова Гвинея – по техни думи най-приключенската и изумителна държава, в която са били!

Цветин и Маги
Цветин и Маги

Добре дошли в земята на Исус Христос!

12 ноември. Шофьорът ни откарва до границата в девет сутринта (работно време 08 -14 ч.), където преминаваме безпроблемно, без проверки и много чакане.

Довиждане Индонезия, ще се върнем пак някой ден!

Освен граница на държава, тук официално преминаваме и границата на Меланезия и въобще - тихоокеанските държави. От другата страна ни посреща табела: "Добре дошли в Папуа Нова Гвинея! Това е земята на Исус Христос!"

На границата
На границата

Усмихнат граничар с перфектен австралийски английски повежда неформален приятелски разговор с нас докато ни бие печатите. Още с първата крачка едно тихоокеанско безметежие ни залива.

ПАПУА НОВА ГВИНЕЯ

Столица: Порт Морсби
Население: 7,619 млн. човека, разположени на площ от 462 хил. кв.км
Официална религия: Християнство
Политическо устройство: Парламентарна република. ПНГ е независима държава от едва 1975 г.
Парична единица: кина

Традиционна дървена къща
Традиционна дървена къща

Тясно пътче се вие надолу по хълма към крайбрежието. От джунглата звуци от непознати птици огласят околността. В подножието на хълма се гуши първото папуаско село след границата - Вутунг (Wutung).

Дървени къщи със сламени покриви и широки окосени морави около тях, плетчета от красиви цветя и храсти, декоративни дръвчета, бетелови градини и дървени скамейки покрай пътя издават, че местните имат не малко чувство за естетика и чистота. Кокосовите палми се полюшват в натежалия предобеден въздух. Сякаш сме попаднали във Вануату, Тувалу или някоя друга полинезийска държава. Усещането, че не сме в Азия, а в Океания е особено осезаемо.

За разлика от индонезийските селища, тук не се забелязват боклуци, блатясали ровове около къщите и грозни дворни площи. Единствено на Бали имаше толкова цветя и декоративни растения засадени покрай къщи и пътища.

Единсвтеният „магазин“ - сергията за бетел в село Вутунг
Единсвтеният „магазин“ - сергията за бетел в село Вутунг

Хора, които минават по пътя, ни забелязват и само учтиво кимват с "Good morning". Няма ги истеричните викове "Hello, mister", нито кикотенето, соченето с пръст, опитите за селфи и зяпането с отворена уста, макар че хората тук изключително рядко виждат чужденци и самостоятелни пътешественици. Въпреки това се държат съвсем вежливо. Широките им усмивки и доброжелателност успокояват доскорошните ни притеснения.

Сядаме на пейка в края на селото да починем. По пътя не минават никакви коли, освен някое и друго PMV (public motorized vehicle). Срещу нас е единственият щанд на селото, за продажба на бетел.

В селцето Вутунг

Самото село е съвсем мъничко, с не повече от 30-40 наколни дървени къщи. Докато си почиваме, никой не идва да ни безпокои и всички се държат така сякаш всеки ден виждат десетки туристи.

От първия ни разговор с местен оставаме като гръмнати. Макар повечето хора да изглеждат като опасни клошари, със стари, омазани с петна дрехи на дупки, щръкнали коси, очевидно некъпани скоро, боси, с всевъзможни рани и белези по кожата, омазани в червено устни от дъвченето на бетел и блеснали погледи, те говорят със спокоен, перфектен английски и с някаква самоувереност и образованост в изказа, сякаш разговаряш с австралиец от средната класа. Този образ предизвиква силен когнитивен дисонанс пред току що изтупалия се в ПНГ новодошъл турист. Хем човекът изглежда като неспособен едва ли не на членоразделна реч, хем общуването е на високо ниво.

Ванимо
Ванимо

Успяваме да спрем преминаващ джип и стигаме до следващия град - Ванимо. Ванимо е следващият културен шок (шоковете впрочем се заредиха след това един след друг до безкрай). Джипката ни оставя на широко пространство точно срещу пристанището, като си мислим, че това трябва да са някакви предградия, поради почти пълната липса на сгради. Има само няколко подобни на складове ламаринени постройки. Но това се оказва центърът на града, ако въобще думата град може да се употреби в този случай. В залива няколко карго кораба са на котва.

Стотина дървени щанда в единия край на "площада" образуват пазара. Първото ни усещане е, че сме попаднали някъде в Африка. Коли и моторчета почти няма. Стотици хора облечени в шарени дрехи, често на петна и вехти, босоноги вървят нагоре, надолу. Почти всички жени са с къси коси, сплетени по всевъзможни начини на малки плитчици или просто бухнали като ореол около главите им. Много от тях имат татуирани знаци по лицата, особено по-възрастните. Като цяло, папуасите са с едри тела, жените са закръглени, много от тях са облечени с потници, къси панталони до коленете или широки рокли с ярки цветове. Някои от мъжете имат огромни бради.

Интересно да се знае:


Официалният език в ПНГ е "ток пиджин" - креолски език, в чиято основа лежи английският, но в опростена, граматически неправилна форма. Освен него съществуват над 800 местни езика (не диалекти!) наричани "ток плес" (tok ples идва от английското "talk place" тоест local language). Австралийски английски се говори от почти всички хора и изглежда им е като роден.

В супермаркета се продават сим карти, а продавачите, както и собственика за наша почуда са китайци от провинция Фуджиен. Обменяме няколко думи на китайски.
* Инфо цени: сим карта 10/15 кина - 5/7 лв.
една минута разговор е 60 тоя - 30 стотинки
sms е 20 тоя - 10 ст.
1 кина е 56 ст. или 0,32 cent ($) (това е към ноември 2016 г)
Интернет в по-голямата част от страната няма или ако има то е свръх скъп и бавен.

Няколко думи за диетата на папуасите...

Основният източник на карбохидрати в крайморските региони е сагото, което се извлича от вътрешността на палма, както и подземните грудки таро и сладките картофи кау-кау. Оризът и пшеничното брашно се внасят от други държави на високи цени, като традиционно оризът е непознат тук и до ден днешен не се култивира.

Пазарът на Ванимо
Пазарът на Ванимо

Изглежда, че риболовът в морето също е нетипичен и в резултат рибата е рядкост, поне в този регион. Интересното е, че заради странната, уникална фауна на остров Нова Гвинея от стари времена тук съществува голям проблем с набавянето на протеини.

На острова няма никакви едри бозайници, нито копитни, нито маймуни, както и представители на семейство хищници. Едно време хората ловяли дървестно кенгуру, кус-кус, летящи лисици, жаби, змии, крокодили, щраусоподобната птица казуарина и други по-дребни птички.

В днешно време общностите около градовете рядко се занимават активно с лов, така че единствения сигурен протеин е свинското. За папуасите свинете са безценни и имат високо положение, почти равно с това на жените. Традиционно богатството се измерва с прасета. Ако се случи джипът ви да блъсне прасе на пътя, всички гидове за ПНГ единодушно съветват: "Не спирайте в никакъв случай!" Ние самите забелязахме как Ана притеснено тича да храни черното им прасенце всеки път щом то се разквичи, а кочината му е идеално почистена и няма следа от нечистотии. Тук прасето означава живот.

От плодовете забелязахме банани, ананаси, манго и папая

Като се изключат вносните, мляко и сирене тук не съществуват. Неизвестно защо, почти никой не гледа кокошки, да не говорим за друг добитък. Преди петдесетина години всъщност единственото домашно животно е било прасето.

На пазарите пък освен водния спанак, добре познат ни от Индонезия, и още някакви зелени листа, други зеленчуци на практика няма, нито пък някой си отглежда. Извън гореспоменатите грудки и зеленилки, както и хлебен плод (breadfruit) няма нищо. От плодовете забелязахме банани, ананаси, манго и папая (поне тук в тази област). Всичко това прави крайно ограничена на хранителни вещества диетата, като една от хипотезите за едновремешният канибализъм в ПНГ е именно тези съществени липси на протеини и витамини.

Плод от палмата панданус
Плод от палмата панданус

Папуа е като място от миналото: прекрачваш границата и се връщаш поне петдесет години назад от съвременната цивилизация, а във вътрешността, предполагам, може да се върнеш и петстотин. Място, в по-голямата си част, без айфони, компютри, телевизори и въобще електроника, като в същото време усещане за мизерия липсва, особено извън града.

Но това, което именно ни спечели, са хората. Слагам ги на първо място по гостоприемство и сърдечност от всички посетени от нас народи до сега. Общуването с тях ни доставя огромна радост и човек просто заобичва папуасите от пръв поглед и две разменени думи. Те са природно интелигентни хора, с голямо любопитство към света, имат достойнство, силен характер, отворен към нови концепции ум, което е просто уникално за традиционно изолирано общество.

Папуасче
Папуасче

14 ноември. Пристигаме на пристанището, намираме лодка и се качваме на нея. Изпаднахме в еуфория, защото се оказа, че двата мотора от по 40 коня я карат да се движи адски бързо, с около 30-35 възела (40-50 км/ч). Но като излязохме от залива, имаше големи вълни и стана доста страшничко. Лодката правеше скоци, пльоскаше се и тракаше, заливаха ни пръски вода и с краката си усещахме как се огъва от вълните и тежестта, сякаш всеки момент ще стане на трески.

Капитанът беше много добър и ловко правеше маневри непосредствено преди някоя по-голяма вълна. Често караше точно където се образуват огромните вълни преди прибоя и не исках да си представям, какво би станало ако по някаква причина моторът спре и някоя вълна ни подхване. Покрай брега часове наред се виждаше непроходима джунгла. От време на време минавахме покрай малки селца с традиционни къщи и странни прихлупени навеси с палмови листа.

Плажът на Айтапе
Плажът на Айтапе

Махахме си със забитите в нищото хора от брега или с разминаващите се с нас няколко лодки, които идваха от Айтапе. Беше невероятно красиво, но разстоянията бяха огромни. Дадохме си сметка, че ако бяхме тръгнали по пътя без коли, щеше да ни отнеме минимум седмица, за да изминем това разстояние. С лодката пътувахме четири часа.

Имаше места, където вълните бяха съвсем фронтални и дори да се задържиш на пейката изискваше усилия. Свещеникът беше пребелил очи и се уповаваше очевидно само на Бог.

Папуаска къща
Папуаска къща

Така, с изгорели лица и натъртени задни части пристигнахме най-сетне в заветното Айтапе. 

Прочетете още на сайта на Вълшебния керван: www.bgmagickervan.com


В новия брой

Мария Илиева на корицата на новия брой на ELLE