С използването на този сайт Вие приемате, че той използва „бисквитки" за подобряване на Вашето преживяване, персонализиране на рекламите и анализ на посещаемостта. Моля прочетете нашите Условия, Политика за бисквитки и Политика за защита на личните данни.разбрах

Първият българин, одобрен от парламента на Бутан!

31.08.2015

Той е сред малцината, за които можем да кажем, че са обиколили света

Делян Манчев в Мали
Делян Манчев в Мали © Личен архив

Делян Манчев е от малцината, които могат да се похвалят, че са обиколили света. Кои са най-интересните, най-забавните и най-страшните места, на които е попадал

Той е на 40 г., по професия адвокат. „Истинско удоволствие е да се разреши нов юридически казус или да се покори нова дестинация. За да живеем истински, а не просто да съществуваме, трябва да пътуваме до различни места, да се запознаваме с различни хора, да опитваме различни неща. National Geographic е прекрасен тласък към “Око да види, ръка да пипне”, обяснява Делян Манчев страстта си към пътешествията. Ето какво още разказа пред ELLE:

Откъде намираш време за околосветски обиколки?

Ако добре се планира, има време за всичко. Обикновено се възползвам от дългите празници. Избирам нощни полети с прекачвания на места, където да прекарам няколко дни. Така съм оставал в Копенхаген на път за Исландия, в Сингапур на път за Австралия, а от Банкок съм отскачал за ден до храмовете Анкор в Камбоджа, от Хонконг до Макао, от Венецуела до Аруба, от Санкт Петербург до Талин и Хелсинки, от Буенос Айрес до Монтевиедео.

Кои държави са те впечатлили най-силно?

Бутан – малка държава в Хималаите с ужасни рестрикции за посещение. През 2000 г. бях първият български турист. Годишно пускаха 5 000 чужденци, всяка виза се одобряваше от заседание на парламента. Бутан е известна като последната Шангри-Ла. Традициите успешно се съчетават с интернет и високите технологии. И до ден днешен местните се отдават на няколкодневна медитация, за което получават отпуска.

Другото ми незабравимо пътуване е до Великденския остров – най-откъснатата земя на света. Най-близката суша е на повече от 5 000 км. Стига се само с петчасов полет от Сантияго в Чили, но си струва.

Преминаването с кораб през Панамския канал е моментът, в който съм се вълнувал като малко дете. Това е чудо на инженерството. От едната страна свързва Карибско море с огромно езеро, което от другата страна се свързва с Тихия океан. Езерото обаче е на по-голяма надморска височина от морето, затова каналът е разделен на части. Корабът влиза в едната част, зад него се затварят шлюзовете и започва пълнене с вода. Водата издига кораба на нивото на височината на езерото, отварят се шлюзовете и корабът преминава в езерото. Водата се изпуска и се отварят шлюзовете за посрещане на следващия кораб.

Най-шокиращото място, на което си бил?

Варанаси, свещеният град за индийците на бреговете на река Ганг. Странни ритуали имат там. Възрастните като “усетят”, че смъртта им наближава, се преместват в специални домове, за да умрат. Покрай реката има клади, на които се кремират умрелите, като трупът тлее с часове на открито, а после го хвърлят в Ганг. Реката гъмжи от трупове, но това не пречи хората да пият от свещената вода, нищо че и свещената крава току-що се е изходила в реката под носа им.

Кое е най-забавното ти пътуване?

Като бях на 22 г., супер забавно ми беше по клубовете в Ибиса. Сега няма сила, която да ме накара да го направя. Забавна случка имах скоро в Боливия. Обикалях боливийското антиплато, което е на 5 000 м височина, осеяно с действащи вулкани, цветни езера, солни полета с прочутия хотел, направен от сол. Платото се обикаля за няколко дни с джип и професионален шофьор. Спи се в хижи, в които няма ток. През деня е 20 градуса, през нощта е минус 10. В хижата си с чорапи, шапка и ръкавици. Единственият чай, който се предлага, е мате де кока. Една чаша, втора, трета... Когато сутринта се оплаках на шофьора, че не съм мигнал, той ми обясни, че яко съм се надрусал. Това го правели всички чужденци, а местните си траели, за да гледат сеир.

Най-страховитото ти пътуване?

Няколко пъти ме е хващало шубето. Един път в Парагвай – на границата ме заключиха в една стаичка, за да си призная, че пренасям наркотици за Маями. А защо за Маями, при положение, че следващата ми дестинация беше Ла Паз?! Там редовен номер е да подхвърлят дрога и да искат пари да се откупиш. Всичко се размина за щастие.

Страшно беше и в Мали, Африка. Територията около легендарния град Тимбукту, който навремето е бил най-богатият в Африка заради солната мина, днес се обитава от племето Туарег и е център на африканската Ал-Кайда. Няколко дни преди нашето пристигане четирима туристи бяха отвлечени, единият убит на място. Цяла рота войски беше изпратена в Тимбукту, което ни даде смелост да посетим града. Уви, след оттегляне на войските, два месеца след посещението ни Ал-Кайда нападна града и унищожи цялото културно наследство. Сигурно съм един от последните, видели на живо тези исторически богатства.

Бил си и в Северна Корея, където не всеки може да отиде.

Няма друго такова фрийк място като Северна Корея. Всичко се урежда много сложно, през няколко агенции, с едни банкови преводи до Китай, чакат се безброй потвърждения, през ден се сменят изискванията. В крайна сметка се качих на полета Пекин-Пхенян с руския самолет АН-148 на Севернокорейската авиокомпания. С мен денонощно бяха трима човека, официално представени като “шофьор” и два “гида”. Не можех и до тоалетната да отида без да ме придружат, затваряха ме в хотела в 19:00 и единият гид дежуреше в лобито, за да не излизам сам, тъй като “градът ми е непознат и мога да се загубя”. Няма роуминг, няма интернет, никаква връзка със света. Единият ми гид – жена, с гордост ми заяви, че е гледала цели три американски филма: „Отнесени от вихъра“, „Крамър срещу Крамър“ и „Титаник“, за да си усъвършенства английския. Другият гид не можа да разбере как при нас жените успяват да забременеят без сключен брак. След кратка лекция за биологичния процес на съвкуплението бях попитан: „Добре де, а как тогава успяват да родят, като нямат подпис?”

В кои държави още не си бил и защо?

В списъка ми са Етиопия, Монголия, Еквадор. Има държави, в които все още е трудно да отида, например Пакистан заради напрегнатата обстановка, както и Папуа Нова Гвинея, където цари анархия – за там казват, че там първо те обират, после те изнасилват и накрая те изяждат.

Предполагам, че на много места не знаят къде е България...

Така е. Ако попитате българите къде се намират Папуа Нова Гвинея, Гвинея, Гвинея-Бисау, Гвиана и Гайана, не мисля, че ще получите отговор. За тези, които обаче са чували за България, асоциацията е винаги Стоичков, а в Япония – киселото мляко.

Видял си много. Защо не си емигрирал все още?

Защото България е по-добра от повечето места по света. Често чувам: „Това само в България може да се случи”, но като повисиш по километричните опашки в САЩ или се разходиш по зимните улици на Мюнхен, които не се чистят от сняг, а само се поръсват със ситни камъчета, изразът звучи вече позитивно. Да не споменавам невероятната мизерия в 3/4 от света, табелите в заведенията на европейските столици: „Дръжте чантите в скута си”, войните, атентатите, хилядите рестрикции... Винаги съм се чудил, какво ще стане, ако в България се забрани пушенето дори по улиците, както е в Токио, Мелбърн, Ню Йорк.

Кои дестинации би препоръчал?

Европа не е само Барселона и Лондон, а екзотиката не е само на Малдивите, Пукет и Бали. За Европа горещо препоръчвам Копенхаген, Дъблин, Лисабон, Осло, Санкт Петербург, Билбао. До тях се стига лесно и са подходящи дори за един дълъг уикенд. В Копенхаген е най-старият увеселителен парк в света „Тиволи", Малката русалка, най-дългата търговската улица в света, най-добрите ресторанти със звезди Мишлен. В Билбао е прочутият музей за модерно изкуство Гугенхайм, културата на Баските и близкият прекрасен град Сан-Себастиян. Извън Европа препоръчам Колумбия с морския град Картахена и столицата Богота – чисто, безопасно, подредено. Това е държавата на художника Ботеро и писателя Маркес, отвсякъде лъха на култура – пълно е с музеи, галерии, театри, съчетано с карибски плажове, бутикови колониални хотели, прекрасен шопинг и отлични ресторанти и нощен живот. Древната столица на Султанат Оман също е прекрасна дестинация с безкрайни плажове с бял пясък и най-евтините морски дарове редом до мрачната история на най-големия пазар за роби в света сред смесица от португалска и арабска архитектура.

Делян Манчев по света

Назад Напред

Текст Кристиан Пижов 


В новия брой

Алекс Петканова с малкия Габриел на корицата на новия брой на ELLE