Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук.разбрах

Червената шапчица правела стриптийз на лошия вълк?

11.06.2015

Първите варианти на приказките били редактирани, за да изчезнат секс сцените от тях

Червената шапчица правела стриптийз на лошия вълк?
 © iStock

От списание ELLE България

Любимите ви детски приказки някога са били легенди и предания, изпълнени с насилие и секс. Макар и адаптирани от фолклористи като Братя Грим, запазените в тях мотиви говорят много за тайните ви сексуални желания. 

Книгите, които остават най-дълго с нас? Детските приказки, разбира се! Може отдавна да не са на нощното ни шкафче, но са отключили в главите ни неосъзнати чувства и представи. Затова никак не е случайно, ако конкретна история ни допада повече от останалите. Според психоаналитици като Зигмунд Фрой и Ерих Фром тези предпочитания разкриват много за нашите тайни сексуални желания. Не, не бързайте да отричате връзката между секса и тези уж невинни истории за деца! Макар сега да ги четем като приспивни песни, някога те всъщност са били легенди и предания, изпълнени с много секс сцени и насилие. Едва фолклористи от епохата на Шарл Перо, Братя Грим и Ханс Кристиан Андерсен ги изчистват от съдържанието за възрастни. Въпреки това отделни сексуални мотиви и до днес издават заряда на опитоменото народно творчество.

Пасивният секс

„Братя Грим умишлено спестяват еротичните, сюрреалистични и опасни за децата подробности. Но отвъд нашата представа за „Имало едно време...“, се оказва, че контактите между красивите принцеси и мъжествените герои могат да бъдат доста по-физически, отколкото допуска приказният език“, казва Мария Татар, академик от Харвард. Една от най-многопластовите приказки на братята – „Снежанка“, например не просто описва конфликта между две поколения жени, между болезнената суета и преходността на красотата, но и разказва историята на едно момиче, „обгрижвано“ едновременно от седем мъже (нито един сам по себе си не й е на нивото). На всичко отгоре в оригинала на историята от 1812 г. принцът, който открива безжизненото тяло на Снежанка, се възползва от него многократно, докато разнася ковчега й из кралството. Нещо подобно се случва и със Спящата красавица в ранната версия на Жамбатиста Базил, публикувана като „Шипковата роза“ през 1643 г. В нея спящата Талия е изнасилена от един крал, докато спи, и забременява с близнаци. Според сексолози тези две героини пресъздават образа на пасивната в секса жена – не непременно такава, на която й липсва желание и въображение, но достатъчно срамежлива, че да не може да заяви гласно сексуалността си. В реалния живот тя ще търси активен партньор, който да освежи сексуалния й живот (мотива за съживяването) и ще му позволява той да диктува парада.

Еманципирана магия

В другата крайност са приказки като „Червената шапчица“ и „Жабокът принц“. Ако щете вярвайте, но Братя Грим всъщност са направили „Червената шапчица“ доста по-добра от оригиналния й вариант. Във версията на Шарл Перо, включена в колекцията от приказки от 1697 г., няма никакъв ловец, а горкото момиче прави стриптийз пред големия лош вълк, в опитите си да го разсее, за да избяга (сексът като оръжие), и влиза в леглото при него, където той я изяжда. Според анализатори на сексуалните мотиви, в приказката вълкът е символ на животинската страна на човек, а Червената шапчица е младата жена, която открива сексуалността си. Тази нотка не се е изгубила и до днес (на френски изразът за момиче, загубило девствеността си, е „видяла е вълка“). Ако това е любимата ви героиня, значи в леглото не се виждате като жертва. Напротив – Червената шапчица всъщност е отражение на дивата природа на вълка, която тя открива и у себе си, преминавайки през етапите с непослушанието, започнало от влизането й в гората.

Контактите между героите са доста по-физически, отколкото допуска приказният език. 

В доброволен плен

„Жабокът принц“ пък е типичната анималистична приказка, в която героинята отключва важната трансформация в мъжа. Нещо подобно наблюдаваме и в „Красавицата и звярът“, класическа история за BDSM, ако питате анализаторите (учи ни, че 50 „не“-та и едно „да“ означават „да“). Мотиви за секс доминиране и подчинение ще откриете дори в истории, които не са с класически любовен сюжет – като „Котаракът в чизми“ (където котаракът е в ролята на покорния слуга) и „Алиса в страната на чудесата“ (и Заешката дупка като метафора за един свят, в който, под въздействието на опиати, подчинените се оставят на волята на своите секс господари).

Забраненият плод

Сред изненадващо тъмните теми, отпаднали като съдържание, но не и като усещане от иначе увлекателните детски истории, е и тази за извънбрачния секс. В оригиналната версия на „Рапунцел“ принцът забременява главната героиня скоро след запознанството им, докато двамата прекарват в кулата „много радостни дни“. В „Жабокът принц“ принцесата прекарва нощта със своя ухажор, щом го превръща в красавец. И в „Пепеляшка“ партито с принца е преди меренето на обувката... От всичко изчетено – в оригинал и в анализ, излиза, че: мъжете са ненаситни секс животни, дори да изглеждат миловидни като нечия баба; че в отчаяната си нужда от секс мъжете ще се натискат с жени в безсъзнание, а жените ще се целуват с жаби и ще търпят зверове; че колкото и да чакат, и едните, и другите накрая пак ще избързат и ще нагазят в забранени територии. Това, разбира се, не означава да затворите приказките за „Лека нощ“. Но със сигурност ще е добре да ги четете с повече внимание. Не за друго, а защото не се знае какво може да ви се случи, ако наистина заспите.

© iStock

Имало едно време... секс сцени

Най-ранните версии на най-известните приказки са се предавали от уста на уста, а когато за пръв път били записани на хартия, в тях гъмжало от убийства, канибализъм, кръвосмешения, изнасилвания и всякакви други актове на насилие. Първата писмена версия на тези истории е от 1634 г. и била на неаполитански диалект. Следват записките на Жамбатиста Базил, публикувани на италиански през 1747 г., а по-късно и на немски и английски. Скоро след това се появява и издание на Шарл Перо във Франция, като през 1812 г. на немски излизат и приказките, събрани и редактирани от Братя Грим. Последните направили общо седем редакции, в които постепенно сцените със секс и насилие са изчистени, за да бъдат историите подходящи и за малки деца.

Ново 20 в днешно време

Тази година предстои публикуването на ръкописите на германския фолклорист Франц Ксавиер фон Шьонверт. Записките му по едни от най-популярните европейски народни истории разрушават стереотипите за познатите ни герои. В приказките на Шьонверт Хензел и Гретел например (в детската версия – брат и сестра) всъщност не са такива и на финала се женят, след еротична среща с джуджетата. В оригинала на друга история (ползвана и от Братя Грим) Жабокът принц бива целунат не от принцеса, а от млад, мустакат юнак. Приказките на Шьонверт бяха намерени в библиотечните архиви на Регенсбург през 2012 г., където са лежали повече от 150 години.

Текст Петра Денчева


В новия брой

Скарлет Йохансон на корицата на сп. ELLE.