Данните за отворените бракове, връзки и полигамията са все още скромни. Но отделни проучвания подсказват, че подобни отношения са по-разпространени от очакваното. Във всички тези изследвания обаче липсва гласът на екстра-партньорите – били те извънбрачни, любовници, приятелки на приятеля и т.н.
Фокусът е винаги върху двойката: как авантюрите на двамата в немоногамния свят подхранват партньорството в нея и оживяват сексуалния им живот. Или: как успяват да балансират спането в чуждо легло и запазването на свещения си съюз. В света на отворените връзки си има определение за това – привилегия на двойката. Нагласите поставят двойката на върха на йерархията, или поне й гарантират неоспоримо предимство.
Можем да си представим какво означава това на практика. Казвате на третия човек, че е страхотен за секс, но не и за публични появи с вас. Казвате му, че го обичате, но не достатъчно, че да се лишите от привилегията да се представяте за моногамни.
Тайните трети
- Кои са обаче всички онези неизвестни хора, с които немоногамните двойки правят секс?
- Какво ли е да си жена, попаднала в отворената връзка на някоя двойка?
- Неприятно ли е да си в ролята на по-малко желания или да получаваш по-малко, отколкото ти самият желаеш?
- Дали да си третият означава, че се ограничаваш в похабяването на емоционална и психическа енергия?
- Възможно ли е да си щастлив така?
Питаме Бет, 37-годишна терапевтка, която в момента се излиза с двойка (сексуални отношения с мъжа и романтични, но без секс с жената). От една страна, Бет се тревожи, че заради полигамията не си е оставила вратичка към истинска връзка, каквато би искала да има някой ден. Може би другите мъже биха се изплашили от това, което сега върши?
От друга страна, казва терапевтката, „тъй като нуждите ми за секс и интимност са посрещнати, се чувствам цяла и не подхождам към другите мъже от точката на отчаянието и нуждите си“.
На резервната скамейка
Макар за мнозина да е трудно да си представят себе си като спомагателни партньори и да намират тази идея за агонизиращо състезание с противник, получил по-добри карти от раздаването (години съвместно минало, брачно свидетелство, деца), Бет и много други жени в нейната позиция твърдят, че всъщност е далеч по-лесно, отколкото да са във връзка.
„Резервният партньор ревнува по-малко и е по-малко застрашен. Да загубиш половинката си означава да загубиш много важен човек, но да загубиш третинка не е като да загубиш някой, който довчера е бил центъра на вселената ти“, твърдят дамите косвени партньори.
И добавят:
- че се чувстват обичани, обожавани и обгрижвани: много вечерни излизания, уикенди извън града, екскурзии;
- че не им се налага да играят класическото клише да бъдат любовницата: прозрачността е задължително условие, така че дамите общуват до някаква степен и със съпругите или приятелките на мъжете.;
- че са представяни на останалите като „нашата приятелка“.
Жените за другата
„Обичам я като сестра“, казва 35-годишната активистка А. за жената от двойката на приятеля си. „Едва ли има жена, на която да не й се иска от време на време някой друг да се занимава със сексуалните щения на мъжа й довечера. Аз бях това за нея. Имах и седмици, в които двамата изчезваха от хоризонта, но продължавах да усещам любовта им към мен.“
И все пак, макар С., на 44 г., да харесва ролята на любовната патерица, защото се задушава в традиционна двойка, при подредбата на тези отношения тя усеща и неизбежна тъга. „Партньорите от двойката се прибират у тях, говорят си за това, какво са изпитали навън с мен. А аз се прибирам у дома и си лягам сама.
Което може и да е наистина хубаво, в зависимост от гледната точка, но ми липсва някого, с когото да споделя изживяването си. Като второстепенен партньор е по-трудно да поискаш и подкрепа. Усещането е, че отговорността на мъжа е спрямо първоначалната му половинка, особено ако имат и деца. И си казваш: „Ами аз?“
