С използването на този сайт Вие приемате, че той използва „бисквитки" за подобряване на Вашето преживяване, персонализиране на рекламите и анализ на посещаемостта. Моля прочетете нашите Условия, Политика за бисквитки и Политика за защита на личните данни.разбрах

Третата гледна точка в отворените връзки

Петра Денчева • 29.08.2017

Тайните трети – това са т.нар. косвени партньори в двойките, които са загърбили моногамията. Срещаме се с няколко такива дами на границата между любовта, секса и обвързването

Какво ли е да си жена, попаднала в отворената връзка на някоя двойка?
Какво ли е да си жена, попаднала в отворената връзка на някоя двойка? © iStock

Данните за отворените бракове, връзки и полигамията са все още скромни. Но отделни проучвания подсказват, че подобни отношения са по-разпространени от очакваното. Във всички тези изследвания обаче липсва гласът на екстра-партньорите – били те извънбрачни, любовници, приятелки на приятеля и т.н.

Фокусът е винаги върху двойката: как авантюрите на двамата в немоногамния свят подхранват партньорството в нея и оживяват сексуалния им живот. Или: как успяват да балансират спането в чуждо легло и запазването на свещения си съюз. В света на отворените връзки си има определение за това – привилегия на двойката. Нагласите поставят двойката на върха на йерархията, или поне й гарантират неоспоримо предимство.

Можем да си представим какво означава това на практика. Казвате на третия човек, че е страхотен за секс, но не и за публични появи с вас. Казвате му, че го обичате, но не достатъчно, че да се лишите от привилегията да се представяте за моногамни.

Тайните трети

  • Кои са обаче всички онези неизвестни хора, с които немоногамните двойки правят секс?
  • Какво ли е да си жена, попаднала в отворената връзка на някоя двойка?
  • Неприятно ли е да си в ролята на по-малко желания или да получаваш по-малко, отколкото ти самият желаеш?
  • Дали да си третият означава, че се ограничаваш в похабяването на емоционална и психическа енергия?
  • Възможно ли е да си щастлив така?

Питаме Бет, 37-годишна терапевтка, която в момента се излиза с двойка (сексуални отношения с мъжа и романтични, но без секс с жената). От една страна, Бет се тревожи, че заради полигамията не си е оставила вратичка към истинска връзка, каквато би искала да има някой ден. Може би другите мъже биха се изплашили от това, което сега върши?

Резервният партньор ревнува по-малко и е по-малко застрашен.
Резервният партньор ревнува по-малко и е по-малко застрашен. © iStock

От друга страна, казва терапевтката, „тъй като нуждите ми за секс и интимност са посрещнати, се чувствам цяла и не подхождам към другите мъже от точката на отчаянието и нуждите си“.

На резервната скамейка

Макар за мнозина да е трудно да си представят себе си като спомагателни партньори и да намират тази идея за агонизиращо състезание с противник, получил по-добри карти от раздаването (години съвместно минало, брачно свидетелство, деца), Бет и много други жени в нейната позиция твърдят, че всъщност е далеч по-лесно, отколкото да са във връзка.

„Резервният партньор ревнува по-малко и е по-малко застрашен. Да загубиш половинката си означава да загубиш много важен човек, но да загубиш третинка не е като да загубиш някой, който довчера е бил центъра на вселената ти“, твърдят дамите косвени партньори.

И добавят:

  • че се чувстват обичани, обожавани и обгрижвани: много вечерни излизания, уикенди извън града, екскурзии;
  • че не им се налага да играят класическото клише да бъдат любовницата: прозрачността е задължително условие, така че дамите общуват до някаква степен и със съпругите или приятелките на мъжете.;
  • че са представяни на останалите като „нашата приятелка“.

Жените за другата

„Обичам я като сестра“, казва 35-годишната активистка А. за жената от двойката на приятеля си. „Едва ли има жена, на която да не й се иска от време на време някой друг да се занимава със сексуалните щения на мъжа й довечера. Аз бях това за нея. Имах и седмици, в които двамата изчезваха от хоризонта, но продължавах да усещам любовта им към мен.“

Като второстепенен партньор е по-трудно да поискаш и подкрепа.
Като второстепенен партньор е по-трудно да поискаш и подкрепа. © iStock

И все пак, макар С., на 44 г., да харесва ролята на любовната патерица, защото се задушава в традиционна двойка, при подредбата на тези отношения тя усеща и неизбежна тъга. „Партньорите от двойката се прибират у тях, говорят си за това, какво са изпитали навън с мен. А аз се прибирам у дома и си лягам сама.

Което може и да е наистина хубаво, в зависимост от гледната точка, но ми липсва някого, с когото да споделя изживяването си. Като второстепенен партньор е по-трудно да поискаш и подкрепа. Усещането е, че отговорността на мъжа е спрямо първоначалната му половинка, особено ако имат и деца. И си казваш: „Ами аз?“


В новия брой

Алекс Петканова с малкия Габриел на корицата на новия брой на ELLE