Дали мачовците, които стигат до леглата ни, но продължават да посещават и чужди спални, просто са устроени да бъдат вечни прелюбодейци? И какво се случва зад маската на похотливите ласкатели?
Няма нищо по-привлекателно от увереността. Последният мъж, с когото разговарях по темата за изневерите, беше Радо. Той е много уверен в себе си.
35-годишен, заможен и с вкус, Радо се среща паралелно с десетина жени и притежава чара на холивудски образ от черно-белите филми, в които мъжете са силни и галантни едновременно. На повърхността изглежда точно както си представям опитния кръшкач – с похотлив заряд, премерени жестове и разпалени като въглени очи. Познаваме се от десетина години и съм в течение на личния му живот, осеян с афери. Но едва сега, в духа на откривателското ми проучване за това, защо мъжете изневеряват, се осмелявам да задам на Радо въпросите, способни да заличат всякакво приятелско отношение и от моя, и от негова страна:
„Защо го правиш?“
„О, я стига, забрави!“
„Да не би да се опитваш да се разсееш от нещо?“
„Престани, не разбра ли!“
Но аз явно не разбирам: „Казвал си, че дори не се наслаждаваш на самия секс. Какво ти дава всичко това, лично на теб?“
„Виж...“
„ЗАЩО изневеряваш, Радо?!“
„Ако не го правя, просто ще умра. Може ли да спрем до тук? Моля те.“
Така и направихме.
МЪЖКОТО ЕГО
Моят опит с Радо удари на камък. Но още преди нас един друг, много по-упорит от мен човек е успял да проведе далеч по-успешни разпити на общо 250 неверни мъже. Любопитното е, че не е жена, а мъж – ирландският актьор, сценарист и комик Педар де Бурка. Защо интервюирал всички тези мъже ли? Искал да разбере мотивите им да кривват от правия път, за да не направи същата грешка, когато самият той се влюби. Де Бурка започнал проучването си сред своя кръг приятели и роднини. Но постепенно разширил обхвата. Преди да се усети, вече буквал билети за влакове и самолети, посещавал казина, нощни клубове и суингърски срещи и слушал истории на наранени жени и разкайващи се съпрузи. И така цели пет години!
„Мислех си, че ще говоря с 10-12 души за това. Отивах да се видя с човека, взимах му бира и се опитвах да спечеля доверието му.“ Насърчаването на неверниците да говорят за похожденията си не било кой знае какво предизвикателство. „Да накараш мъжете да споделят за извънбрачните си приключения е лесна работа. По-трудно е да ги накараш да мълчат“, обяснява де Бурка. „Никога не подценявайте мъжкото его. Мъжете просто обичат да се хвалят със завоеванията си.“
МЪЖЕТЕ ПРОСТО ОБИЧАТ ДА СЕ ХВАЛЯТ СЪС ЗАВОЕВАНИЯТА СИ.
АЛФА ГЕРОИТЕ
Проучването на ирландеца се оказало изморително, но той научил много покрай него. „Дайте ми 10 минути с който и да е мъж – млад или по-възрастен – и ще ви кажа дали е склонен да стигне докрай, когато се заглежда встрани“, казва де Бурка. През тези пет години на интервюта винаги питал за другата жена – какво е представлявала: външен вид, личност, професия. „Имаше само една константа – дългата коса“, изненадан е комикът. „Сега разбирам защо жените винаги се поздравявате една друга за новата подстрижка – ликувате, че конкуренцията намалява, може би.“
Интервюираните от де Бурка са от всички прослойки и възрастови групи. Внимавайте с лекарите, между другото – статистиката на любителя изследовател сочи, че те са в рисковата категория за изневери! Обяснението му е, че са заобиколени от жени на работа, и то такива, които професионално играят ролята на лечителки. „Голяма част от вината е и на самото общество, което героизира потентните алфа мъжкари като Бонд, Клинтън, Рууни, Джагър, Никълсън... Медиите ги величаят дори когато въпросните образи и реални персонажи се държат неморално“, обяснява де Бурка. „Но нека ви покажа какви са истинските кръшкачи! Те не са жизнени и изпълнени с енергия и плам, поне не дълбоко в себе си. Отвъд първоначалното впечатление те са най-нещастните мъже на света.“
ИЗНЕВЕРИТЕ ПОЧТИ НЯМАТ ОБЩО СЪС СЕКСА.
НОВА ЖЕНА, НОВО АЗ
Мъж, който изневерява, не е мъж, подсигурен с баластрата на зрелостта и съпричастността, установил е ирландецът. Но много жени не забелязват тези липси. И много жени с изненада установяват, че изневерите почти нямат общо със секса. Мъжете от проучването споменават далеч по-често усещането за „нови преживявания“. Нека обясним! Живеем във времена, когато всичко е количествено обусловено. Нежният пол сме принудени да се фокусираме върху размера и теглото. Самочувствието не може да бъде измерено, вместо това броим калориите. По подобен начин, за нещастните мъже сексът е барометър за успех. Той определя виталността им. Когато анкетираните от де Бурка си припомняли за изневерите си обаче, сексът отсъствал от разказите им. Споменът за страхотния секс ще избледнее също като спомена за страхотно ястие. Това, което прави техните истории ярки? Че са се почувствали отново живи в нечии очи. Или, по думите на де Бурка: „Нова жена означава за тях собствено ново лице.“ Накратко – те можели да спрат да бъдат старото си, омразно и омръзнало им вече Аз. Онова, което не избледнява, е тръпката да имаш таен живот, паралелна вселена, в която си звезда от филм с драматични, неочаквани обрати и неповторими усещания.
ХАРЕМ ЗА КОМПЕНСАЦИЯ
Повечето изневеряващи бягат от монотонността на домашния живот. Но най-лошите примери бягат от себе си. Защото се мразят. Защото не са щастливи. Изневярата, описана с една дума? „Несигурност“, категоричен е де Бурка. „Без значение какъв е външният им вид или колко изкарват, мъжете, с които разговарях, изпитват недостиг.“ Моят приятел Радо не е единственият, ядосал се от притискането до стената и ровенето по-надълбоко за цялата истина.
„Интервюирах 34-годишен бивш футболист, който така и не направил големия си пробив в спорта. Той носеше със себе си това усещане за провал. Всички му бяха виновни за липсата на постижения: неговият мениджър, агентът му, жена му“, спомня си ирландският търсач на истината. За разлика от кариерата, похожденията на бившия футболист така и не приключили и той стигнал до момента, в който водел всяка срещната жена у дома, докато семейството му спяло в същата къща. „Съпругата му го беше изритала, преди да се запозная с него, и сега той живееше в едностайна панелка. Исках да разбера защо беше поставил изневерите преди семейството си. Отговорът: „Имах прекалено много кофти моменти в живота си. Жените ме компенсираха с хубави моменти – най-хубавите. И никой не може да ме накара да съжалявам за тях.“
„Този мъж имаше малко по отношение на самочувствието. Неговият харем от млади жене беше неговият начин да се утвърди, да си докаже, че не е загубил потентността си. Не в сексуален смисъл, а от гледна точка на влияние“, анализира ситуацията де Бурка. „Да кара тези жени да кръжат около него го убеждаваше, че е някого, на когото може да се разчита. Но от друга страна, ако страдащата от това негова съпруга му беше изневерила, той щеше да се срине. Това съвсем би разбило крехкото му его.“ И все пак, кръшкачите първоначално ще внушат тъкмо обратното – усещане за увереност, за сърдечност. Широката усмивка, лекият смях, точната доза загадъчност, за да се отвори място за онова, за което самите вие мечтаете. Прекарайте достатъчно време с тях, задайте правилните въпроси и тази фасада започва да се руши.
ЗА НЕЩАСТНИТЕ МЪЖЕ СЕКСЪТ Е БАРОМЕТЪР ЗА УСПЕХ.
ДЕЛА И ДУМИ
Като при 28-годишния французин Гай, един от 250-те анкетирани. „Не беше духовит, градски чаровник, по-скоро недодялана буца, чието лице ми приличаше на диван, върху който са сядали твърде много хора“, описва го де Бурка. „Но имаше една полезна черта: добра представа за себе си.“ „Мъж като мен – който изневерява – е мъж, който им казва всичко, а им дава нищо“, смятал Гай – живото доказателство, че действията на мъжа, а не думите му, го определят като такъв. Не какво казва за вас, а какво прави за вас. „Уви, много жени харесват себичните мъже, онези, които имат проблеми и носят проблеми със себе си“, заключва де Бурка.
Някои от историите му са с потресаващи обрати. Например тази на изневеряващ адвокат, който се гордее, че след като бил спипан, манипулирал жена си да се чувства виновна – защото, както твърдял той, изневерил поради липса на избор. Накрая съпругата му се извинявала! Казал й, че е намерил утеха другаде, защото жена му била станала студена, сексът вече не бил редовен и т.н. Невероятно е колко арогантно се е държал! И разбира се, получил картбланш за по-нататъшни изневери.
НЕВРОТИЧНИЯТ ВИРУС
Същото се случва и с гастроентеролога Филип от близкото обкръжение на де Бурка. Ирландецът го описва като Джордж Клуни на храносмилателната система и въпреки това Филип не виждал смисъл от живота си, освен ако не постигал повече и повече. И в същото време се ядосвал, че жена му не е амбициозна като него. „Знаех, че съпругата му е красива, интелигентна и че го обичаше, но това не спря Филип да завърже авантюра с една скандинавска лекарка“, казва де Бурка. И тук сексът не бил същината на проблема. Жената на доктора, както сам се хвалел, имала здравословен сексуален апетит. А по време на бременността й – и повече. Пищните форми на съпругата му били също от значение. „Като цяло, кръшкачите не искат кльощави жени. Всичко, което искат, е форми, различни от тези на половинките им. Несигурността постоянно ги подсеща и тласка към всичко, което нямат“, обяснява де Бурка.
Филип, като толкова много други мъже, попаднал в капана на сравненията – другата жена нямала нищо общо със съпругата му, била атлетична, безупречна и също като него – амбициозна. За околните Филип бил успял мъж. А новата жена отразявала Филип, версия 2.0 – но невротичният вирус на несигурността се криел и в новото му Аз. Де Бурка казва, че никога не е виждал Филип да се наслаждава, на онова, което има. И кръшкането не удовлетворило гастроентеролога. Аферата му приключила, когато той се изморил от манията на любовницата си да поддържа спортната си фигура и от постоянния й глад за постижения. Тя била, както той признава, прекалено много като него. По време на интервюто той описал любовта си към своята жена, но думите му звучали повърхностно и били лишени от страст. „Обичам я, но тя ме заблуди и не се чувствам виновен. Спря да бъде жената, за която се ожених преди седем години. Не мисля, че дори щеше да забележи аферата ми, ако не бях толкова брутално открит.“
КРЪШКАЧИТЕ ИСКАТ ЖЕНИ С ФОРМИ, РАЗЛИЧНИ ОТ ТЕЗИ НА ПОЛОВИНКИТЕ ИМ.
ВТОРИ ШАНС
Към днешна дата де Бурка вече е говорил с над 100 жени, на които са им изневерили. Историите им са страстни и искрени. Някои дами са вдъхновяващ пример: продължили са напред и са разцъфтели. Но много голям брой не се ценели достатъчно, за да направят нещо различно от това, да се примирят. „Съпругата на Филип тепърва израстваше в кариерата, когато се омъжи за него. Тя не се чувствала достатъчно привлекателна, за да изисква от него повече внимание от това, което й давал. (А със сигурност е привлекателна – една истинска, оживяла Венера на Ботичели!) Тя все още се обвинява“, ядосва се де Бурка. Обиграният доктор й внушил, че вината е нейна. И тя му повярвала, когато й казал, че самата тя го е тикнала в обятията на друга. Седейки срещу тази 33-годишна жена, виждах интелигентна и секси личност, която се опитваше да изрови морала си от боклука, където Филип го беше запратил. Само че нямаше силата да го изрита, затова беше избрала да му прости“, спомня си де Бурка.
Макар да оценява причините, заради които жените избират да дадат втори шанс, ирландецът не ги приема напълно. Децата, парите и времето, прекарано със съпруга... са все посочвани като такива, но истината се свежда до нещо друго – до вярата. За много жени е невъзможно да повярват, че могат да се справят сами. Ала ето я голямата новина от първите редове: повечето кръшкачи не се спират. „Срещнах само един, който е приключил с паралелния живот, и то – заради сполетяло го заболяване! Изневеряващите са гадняри, които експлоатират слабостта. Докато самите те се страхуват от силата“, заключва анкетьорът на 250-те кръшкача.
ГОЛЯМАТА ДИЛЕМА
За разлика от мъжете, жените, с които Де Бурка разговарял, без изключение се страхували да не развалят семействата си. „Толкова силни и красиви жени ми казаха, че ще остареят сами и самотни, ако изхвърлят неверните си съпрузи. Имаше една, която ме помоли да я придружа, докато следеше мъжа си и новата му любовница. Седяхме с часове пред дома на другата жена, докато двамата бяха вътре. Съпругата плачеше, но не можеше да спре следенето. И все пак, отказваше да се конфронтира с половинката си. Използваше обичайните извинения, но истината беше, че ако се изправеше пред мъжа си, щеше да трябва да направи нещо по въпроса: да направи избор. Като толкова други дами, тя не си представяше това да се случи. Но за разлика от нея, кръшкачът не изпитваше вина. Само тя се мъчеше. И отчаяно търсеше причина за случващото се.“
Когато е на сцената и изпълнява своите комедийни скечове, включително и осмиващи изневерите, Де Бурка често забелязва интервюираните от него мъже в публиката. „Това е невероятно смешно по един тъжен начин. Той си седи там, до него е жена му. Вероятно си мисли, че тя няма идея какво й е причинил. Обаче се лъже. Повярвайте ми – в 9 от 10 случая жената знае!“ Ами жените, които изневеряват? Техните мотиви други ли са? „Като цяло, не“, казва актьорът. „Разликата между половете по отношение на изневерите е, че жените просто са много по-добри в тях. Когато изневеряват, го правят със стил. И никога не ги хващат.“
ЛЕГИОН ОТ ЗАБЛУДЕНИ
Към края на своя експеримент с интервютата де Бурка е изтощен от разговорите и прекараното време с цял легион заблудени мъже. Мъже? Наболата брада по изкривените им лица им придавала такъв вид, но действията им ги определяли по-скоро като изплашени момченца. Търсещи разбиране, съчувствие, компенсация. Не за провала в брака им, а за техния собствен. „Това беше голямо откритие за мен. Тези мъже бяха много несигурни, нуждаещи се, все нещо им липсваше. Много от тях бяха доста атлетични, заможни, успешни – полицаи и лекари, дори политици. Но ако задълбаете, откривате, че искат нещо повече: ласкателство. Хората да ги харесват, да ги одобряват, да им се възхищават. Беше много странно.“
Колкото по-възрастен бил мъжът, толкова повече се задействал мотивът за компенсацията. Младите мъже в интервютата говорели за страст, хормони и подозрения, че приятелките им са им изневерили. Но възрастните посочвали бягство от рутината, илюзията за сензация или приключение като причини за собствената си невярност. Един от интервюираните твърдял, че се чувства сякаш е във филм за самия него, пълен с екшън и тайни срещи.
ПО УТЪПКАНИ ПЪТЕКИ
И още нещо, което става ясно от експеримента на де Бурка: много малко, ако не и николко, от изневеряващите планират кривването си от пътя. Наистина – за повечето мъже първоначалното попадане в света на лъжите се случва неочаквано. „Озовават се на място или в ситуация с възможността да изневерят – далеч от къщи например – и стигат до леглото, където си казват: „Толкова лесно било, не се бях сещал, че може да е така“. Веднъж утъпкали пътеката към извънбрачните забавления, за тях те се превръщат донякъде в предизвикателство, донякъде в бягство“, обяснява ирландецът. Дори когато активно изневеряват, малцина приемат новото си „хоби“ като край на своя брак или връзка. Повечето го виждат като временно бягство, някои – дори като вид терапия, необходима им, за да поддържат отношенията си с постоянната партньорка. „Нещо като ваканция“, обясняват самите те.
В НАБЛЮДАТЕЛНАТА КУЛА
Някои бракове процъфтяват, други – не. И не всеки може да е част от клуба на щастливо женените. Но дали това оправдава мъжете, които не успяват да останат верни на половинките си? Според де Бурка те не са мъже в истинския смисъл на думата – с морален код и силен характер. „Изневеряването е глупаво, проява на слабост е. Не съм герой, но защо да се държа като подлец? Защо да съм слабак?“, размишлява той и съветва жените: „Искате да знаете как един мъж ще се държи, ако е във връзка с вас? Наблюдавайте как се държи, когато е покрай хората, които са го отгледали. Не слушайте само какво казва. Как общува със сестра си или майка си? Цени ли ги? Мъжете, които интервюирах, демонстрираха озадачаваща липса на уважение към своите собствени роднини. Също така, накарайте го да види, че е щастливец, задето ви има. Ако злоупотреби с доверието ви, не правете компромис. Не се фокусирайте върху професията или дохода му. Вгледайте се в енергията му. Отделя ли време за другите? Бъдете нащрек и може би наистина ще намерите мъж, който мисли не само за собственото си удоволствие.“
ГОРЕ ГЛАВАТА
Има ли наистина такива мъже? Надявам се. В наши дни, когато разполагаме с все по-малко неща, в които да вярваме, ми се иска да вярвам в семейството. И в любовта. Проучването на де Бурка вече е вдъхновило негови пиеса и книга. С тях той се опитва да каже на нас, жените, да държим летвата си високо вдигната, да поддържаме своите морални стандарти и да изискваме определено отношение от мъжете ни. „Нека той да знае, че добавяте стойност към живота му всеки ден и ако желае „нови преживявания“, може да ги има с вас. Мъжете реагират на сигурността. Опитайте“, призовава комикът. И е прав! Защото няма нищо по-привлекателно от увереността.
*БЕЛЕЖКА
Според Стив Сантагати, автор на популярни книги, посветени на мъжете, 99% от изневерите са поради една много проста причина – скука.
Текст Петра Денчева
