С използването на този сайт Вие приемате, че той използва „бисквитки" за подобряване на Вашето преживяване, персонализиране на рекламите и анализ на посещаемостта. Моля прочетете нашите Условия, Политика за бисквитки и Политика за защита на личните данни.разбрах

"Убийство в експреса" в Сатирата

01.04.2015

Сюжет с любовница винаги е инетересен, особено, ако е от началото на 80-те

"Убийство в експреса" в Сатирата

На 7 април в Сатиричен театър "Алеко Константинов" предстои премиера на постановката "Убийство в експреса"  от Габор Гьоргеи. 

Участието на НИКОЛА АНАСТАСОВ и Александра Сърчаджиева, Ивайло Калоянчев, Кирил Бояджиев, Константин Икономов, Маргарита Хлебарова, Михаил Сървански, Росица Александрова гарантира пълна наслада от изкуството. 

Какво ви очаква?

Пътувате във влака с любовницата си на път за малка вила, в която… И точно когато сте целият в пламенна възбуда от предстоящата изневяра, откривате, че човекът в купето до вас не е заспал, а… мъртъв. Никаква полиция, никакви лекари – нали ще ни питат какво правим тук и т.н. – крещи в истерия любовницата, която е съпруга на високопоставено лице. И започва една игра, в която двамата, а и тези, които влизат след това в купето, проиграват всякакви шансове за обикновената човешка солидарност и хуманност, просто за добрина. Ситуацията е заредена с много усмивки, с прецизно остроумие в наблюденията върху човешката природа.

Превод от унгарски: Илияна Михайлова; Постановка: Петър ДЕНЧЕВ; Сценография: Петър МИТЕВ

Габор Гьоргеи е поет, писател, драматург и преводач. Роден е на 22 ноември 1929 в Будапеща. През 1948 завършва гимназия и през същата година публикува първите си стихове. Следва немска и английска филология в Университета „Петер Пазман”. През 1951 е интерниран заедно със семейството си. През 1954 е реабилитиран и се връща в Будапеща, където работи като ръководител на заводска самодейна театрална трупа и учи в римокатолическата Духовна академия. Първата му стихосбирка излиза през 1966. От 1964 до 1972 е драматург във филмовото студио „Панония”. От 1982 до 1988 е литературен директор на театъра в Сегед. Връща се в Будапеща и се отдава на многостранна си литературна дейност и журналистика. Публикува сборници с проза, романи. От 1994 до 1996 е художествен директор на Унгарската телевизия, между 1992 и 1998 е член на Председателството на Съюза на унгарските писатели. През 1994-2001 е заместник-председател, а от 2001 е председател на унгарския ПЕН клуб. От 1992 е член-основател на Академията за литература и изкуство „Сечени”, а от 2000 е член на Европейската академия за наука и изкуство. От 2002 до 2003 е министър на културата. Широката си известност Гьоргеи дължи преди всичко на своята драматургия. Премиерата на първата му пиеса „Война в стил рококо” е през 1967. От тогава написва много пиеси, по-известните от които са: „Познай къде е патлакът?” (1968, поставена с успех в Сатиричния театър „Алеко Константинов” през 1992), „Арарат е нисък” (1971), „Глави за Фердинанд” (1979), „Галоп на Вермезьо” (1987), „Секс-таблетка” (1988) и много други. През 1980 е удостоен за драматургията си с най-високата унгарска литературна награда – „Атила Йожеф”. Носител е и на редица други награди, сред които „Тибор Дери” (1989) и „Pro urbe Budapest” (2001). „Убийство в експреса” под названието „Вийнер валцер” е публикувана през 1982 в том с пиеси на Габор Гьоргеи.

Петър Денчеве роден на 8 август 1986 във Варна. Завършил е IV Езикова гимназия „Фредерик Жолио Кюри“. През 2010 завършва режисура за драматичен театър в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ при проф. Здравко Митков. Неговият разказ „Малакоф, искам да остарея” е един от двата наградени на конкурса „Екстаз” на сп. „Алтера” (2006). Има номинации и награди от различни поетични конкурси. Два пъти получава втора награда на Националния младежки поетичен конкурс „Веселин Ханчев” (Стара Загора, 2006 и 2010). С романа си „Тъй, както мъж целува жена, която обича” печели конкурса за Нов български роман „Развитие” за 2007. Автор е на сборника с разкази „Истории в минало време“. Последната му книга е романът „Тихото слънце“.

Дебютира с „Жената от миналото“ по Роланд Шимелпфениг (ДКТ „К. Величков“ - Пазарджик). Поставя „Карнавал“ от Жорди Галсеран и „Ромео и Жулиета“ от Шекспир (ДТ „Гео Милев“ - Стара Загора), „Медея“ по Еврипид, Ануи, Драйер и Бродски (ДТ „Сава Огнянов“ - Русе, 2012), „Морски пейзаж“ от Едуард Олби (Народен театър „Иван Вазов”, 2013), „Бурунданга“ от Жорди Галсеран (Сатиричен театър „А. Константинов“, 2014), „Мизантроп” от Молиер (Сдружение „Клас” и „Фабрика 126” - София, 2014), „Различният” от Алексей Слаповски (ДТ „Невена Коканова” - Ямбол, 2014).

 


В новия брой

Корицата на новия брой на сп. ELLE