Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук.разбрах

Бърнаут: синдромът на професионалното изтощение

20.03.2017

Кои са симптомите? Как се преодолява?

Първите симптоми на професионалното изтощение остават незабелязани.
Първите симптоми на професионалното изтощение остават незабелязани.  © iStock

Даваме всичко от себе си в работата, не броим извънредните часове в офиса, забравяме за тихите семейни радости... и идва ден, в който организмът се предава, изтощен от стреса. Този съвременен феномен носи името бърнаут, /burnout, англ./ иначе казано - прегорял, изпепелен!

Световната здравна организация подава сигнал за тревога – 12,6% от активното население е потенциална жертва на синдрома бърнаут. Това са милиони хора, подложени на непосилно професионално напрежение, които се отличават с перфекционизъм и висока отговорност. Икономическата криза и страхът от безработицата подсилват тази тенденция. Как можем да й устоим? Въпросът е индивидуален.

24% от работещите европейци смятат, че им е трудно да съчетават професионалния и личния си живот, а 75% са убедени, че балансът между тях е от съществено значение за удовлетворението в живота.

ОТНАСЯ ЛИ СЕ ЗА ВАС?

Могат да изминат години, преди да се стигне до срива. Процесът, който води до бърнаут, е дълъг и постепенен. Парадоксалното е, че той засяга най-добрите професионалисти, които не си признават правото да грешат. Те изграждат личността си върху работата, безпощадни са и към себе си, и към колегите си, не доверяват задачите си никому и не могат да кажат „не” на свръхнатоварването. Мотивира ги стремежът към признаване на заслугите им и страхът да не разочароват.

Първите симптоми остават незабелязани. Обикновено става дума за умора или мускулно напрежение. Тези начални признаци на стрес се съчетават с психически неразположения като безпокойство, раздразнителност и стремеж към изолиране. И така, докато настъпи кризата в резултат на пълното изтощение.

През 80-те години един американски психолог – Хърбърт Фройденбъргър, идентифицира синдрома на професионалното изтощение сред медицинските работници, като прилага разработен от него тест. Отговорете на същите въпроси, за да проверите дали синдромът бърнаут ви застрашава.

 

На всяко твърдение можете да отговорите с цифра от 1 до 5, като 1 означава „никога”, 2 – „рядко”, 3 – „понякога”, 4 – „често” и 5 – „винаги”.

*Уморявате се лесно.

*Чувствате се по-скоро уморени, отколкото изпълнени с енергия.

*Хората, които ви казват „не ми изглеждаш добре напоследък”, ви притесняват.

*Работите все повече, а резултатите намаляват.

*Ставате все по-безразлични и разочаровани.

*Изпадате в безпричинна тъга.

*Забравяте за срещите си или не знаете къде сте оставили вещите си.

*Раздразнителни сте.

*Обхваща ви трудно овладяема нервност.

*Хората около вас ви разочароват.

*Рядко виждате близките и приятелите си.

*Появяват ви се физически неразположения като главоболие и мускулни болки.

*Чувствате се дезориентирани, когато приключите с работата си за деня.

*Моментите, в които изпитвате радост, намаляват.

*Неспособни сте да се засмеете на шега по ваш адрес.

*Сексът ви носи повече досада, отколкото удоволствие.

*Нямате за какво да говорите с хората.

*Прекалено много време отделяте за обикновени неща като телефонни обаждания, четене на вестници, изпращане на имейли.

 

Резултати

Ако имате от 0 до 25 точки

Всичко е наред

Не се оставяте на свръхнатоварването. Опитайте се да задържите това състояние.

 

Ако имате от 26 до 35 точки

В ситуация на стрес

Не пренебрегвайте сигналите за прекомерно напрежение. Избягвайте ситуациите,които го пораждат.

 

Ако имате от 36 до 50 точки

Свръхнатоварване

Здравето ви започва да се влияе от професионалното напрежение. Забавете ритъма, за да избегнете синдрома бърнаут.

 

Ако имате над 51 точки

Бърнаут

Организмът ви е изтощен физически, психиката ви страда от емоционално напрежение. Започнете да се „изграждате” наново.

Вижте какво съветват психолозите за всеки от проблемните случаи.

№1 В СИТУАЦИЯ НА СТРЕС

Първите признаци на умора се появяват. Вместо да ги игнорирате, реагирайте бързо, за да възстановите изгубеното равновесие.

ЧУЙТЕ СИГНАЛИТЕ!

Водени от желанието си да бъдете безупречни, вървите с главата напред, без да се тревожите за дребните неразположения, които все по-често ви нападат. Казвате си, че това е без значение и продължавате както преди. В крайна сметка умората става все по-голяма и в рамките на шест месеца започват да се появяват първите психосоматични симптоми – безсъние, болки в гърба, главоболие, храносмилателни и дерматологични проблеми, хипертония...

Устояването на постоянното напрежение изисква голяма енергия. В началото може да намирате за приятно това преодоляване на умората, но ако то продължи прекалено дълго, организмът се изтощава.

КАК ДА СЕ СПРАВИТЕ?

*Отделяйте време за почивка – това изглежда съвсем очевидно, но не и за вас. А истината е, че без моменти на отдих отивате право към бърнаут. Те трябва да се предвидени в дневното ви „разписание”. Не става дума за бездействие, а за удоволствие и движение – това са начините да презаредите батериите. Физическата активност е сред най-добрите средства срещу стрес. Спортувайте, ходете пеша, използвайте всеки повод да се движите. Освен това не прекъсвайте връзките с вашите приятели под предлог, че имате много работа. Сега повече от всякога имате нужда от тяхната човешка топлина. Вашите близки могат да забележат промените, които са настъпили у вас – вслушайте се в това, което ви казват.

*Опазвайте личния си живот от служебното напрежение, което изпитвате. Не се прибирайте вкъщи напълно изтощени, без капка енергия за близките хора. За тази цел съсредоточете най-важните си професионални задачи във времето преди обяд или в ранния следобед, не изпращайте имейли в края на работния ден, защото това ви принуждава да чакате отговор и създава напрежение. Не всичко зависи от вас, разбира се, но има неща, които можете да промените, за да не се чувствате в края на деня негодни за общуване. Работното време не е напразна измислица – не стойте до късно в офиса само защото вече така сте свикнали, това е подходящо за извънредна ситуация, но не и за всеки ден.

*Осъзнайте смисъла на професионалния си ангажимент, който трябва да остане източник на удоволствие и удовлетворение. Ако почувствате, че работата ви завладява изцяло и не ви оставя време за личен живот, реагирайте. Задайте си въпросите „Защо съм тук? С какво ме привличат тази професия и този пост? Какво дава смисъл на труда ми?”.

 

№2 СВРЪХНАТОВАРВАНЕ

Работите все повече, а резултатите не са на очакваното ниво. Обхваща ви безпокойство. Умората и главоболието стават ваши постоянни спътници. Внимавайте, на ръба сте!

ЧУЙТЕ СИГНАЛИТЕ!

Работата вече не ви доставя еуфоричния ефект, който познавате от началото. Чувствате все по-голямо напрежение и безпокойство. Започвате да прескачате хранения и напълно забравяте за удоволствията. Човешкият организъм обаче не може да живее втакъв ритъм. Симптомите на стреса стават хронични. Умората, безсънието, главоболието, болките в кръста вече не ви напускат. В такава ситуация някои се обръщат към алкохола и цигарите, дори към по-силни наркотични вещества, за да издържат. Нервност, раздразнителност, цинизъм и нетъримост към другите започват да се настаняват в поведението ви. Способността ви за съсредоточаване намалява, имате чувството, че действате на празен ход. Постепенно грешките се натрупват. Решавате, че единственият начин е да работите повече, и така започва свръхнатоварването.

КАК ДА СЕ СПРАВИТЕ?

*Поговорете с вашия лекар – той ви познава добре и лесно ще забележи признаците на новото ви състояние. Не се опитвайте пред него да омаловажавате това, което изпитвате. Можете да споделите тревогите си и с ваш близък колега, който би бил в състояние да ви помогне за реорганизацията на служебните ви задължения.

*Приемете отпуск по болест, ако лекарят реши така. Обикновено това предложение е много зле прието от човек, който и без това мисли, че положението му в службата е застрашено. Но такова отдалечаване от работния стрес може да се окаже спасително. Необходими са поне три седмици почивка. След нея ще си дадете сметка, че предприятието може да функционира и без вас. Това е повод за преосмисляне, което да изтласка на преден план истинската ви мотивация в професията.

*Научете се да казвате „не”, за да поставите сами границите на усилията си. Оставили сте се да ви затрупат задължения, изисквания на началниците, натиск от страна на колеги и клиенти... Време е да кажете „Стига!”. На първо време се опитайте да напомните на вашия началник собствените му задължения, в които влиза и разумното и справедливо разпределение на задачите. Кажете му например: „Приемам да свърша тази допълнителна работа, но това означава да изостанат другите ми задължения. Първо определете кое е най-важното в момента.”

На един следващ етап се замислете защо ви е така трудно да кажете „не”. Страхувате ли се да не разочаровате с позицията си? Психологът може да ви помогне да развиете способността за утвърждаване на собствената стойност чрез когнитивно-поведенческа терапия в рамките на 10 сеанса.

 

№3 БЪРНАУТ

Надхвърлили сте естествените си лимити. Натискът върху вас ви е смазал. Почивка и оттегляне могат да ви измъкнат от това опасно състояние.

ЧУЙТЕ СИГНАЛИТЕ!

Функционирате на автопилот, но не си давате сметка за изхабяването, до което сте стигнали. Постепенно губите контакт със себе си и с другите. Започвате да чувствате голяма вътрешна празнота. Един ден идва капката в повече и настъпва срив. Падат всички диги, плач и кризи на паника ви пречат да се съсредоточите, идеята да отидете на работа става непоносима. В много тежки случаи се прокрадва мисъл за самоубийство. Синдромът на професионалното изхабяване прилича на депресия. Разликата е в това чувство за празнота и загуба на собствената личност. Депресивният човек може да ходи на работа, докато при бърнаут това става невъзможно.

КАК ДА СЕ СПРАВИТЕ?

*Заемете се с вашето здраве, отпускът по болест е първата стъпка. Почивката се предписва като лекарство, отдалечаването от работното място е от съществено значение. Лечението може да бъде дълго, а изкуственото му съкращаване може само да навреди, защото недоизлекуваният бърнаут води след себе си следващия.

*Психотерапията може да ви помогне да разберете защо сте стигнали до това състояние. Необходимо е да преразгледате живота си и ценностите, в които вярвате – това ще ви позволи да предприемете наложителните промени.

*Обмислете възможностите за нова работа – можете да се върнете в същото предприятие, но е рисковано да продължите на същия пост, със същите задължения и колеги. И не забравяйте, че макар и да е тежко изпитание, синдромът бърнаут може да се окаже спасителен – след него трябва да дойде ново начало, което да даде нов смисъл на живота ви.

 

 


В новия брой

Корицата на ELLE с Койна Русева