С използването на този сайт Вие приемате, че той използва „бисквитки" за подобряване на Вашето преживяване, персонализиране на рекламите и анализ на посещаемостта. Моля прочетете нашите Условия, Политика за бисквитки и Политика за защита на личните данни.разбрах

Влияе ли Интернет на човешкия мозък?

10.05.2019

Безкраен източник на информация, място за социално общуване, игри онлайн – вече не можем да си представим живота си без това, което предлага „мрежата”. Тя промени навиците ни. А променя ли и мозъка?

Влияе ли Интернет на човешкия мозък?
 © iStock

Ние прекарваме средно по два часа и половина на ден пред екрана на компютъра. Добре ли е това за здравето? Променя ли се начинът на функциониране на мозъка? Друго ли става мисленето? Многобройни изследователи търсят отговорите на тези въпроси.

Повече нервни връзки

Изследване от 2009 г. сравнява мозъчната дейност на начинаещи и напреднали интернавти по време на търсенията им из интернет. При напредналите се установяват повече активирани мозъчни зони, което говори за създаването на нови мрежи от неврони.

При това използването на Интернет често е обвинявано, че намалява нашата памет, тъй като не се налага да се запомнят неща, които могат с едно кликване да се видят на екрана.

Всъщност променя се нашата краткотрайна памет. Една от последиците е, че има по-малко „пренасяния” към дългосрочната памет, която ни позволява да изградим нашата стойностна система.

Когато паметта се „задръства”

Краткотрайната памет по-лесно се запълва, защото при ровенето в интернет непрекъснато постъпват разнообразни информации. Многопластовата дейност пред екрана – изпращане на имейли, чат, четене на документи – не подпомага нито запаметяването, нито съсредоточаването. Съществува риск от разпиляване на вниманието върху детайли, които са без значение за постигане на поставената задача.

Пред екрана, който съдържа различни мамещи ни прозорци за отваряне, активираните мозъчни зони са различни от тези, които действат при четенето на книга.


АЕРОБИКА ЗА МОЗЪКА


Мозъкът и екранът

Зоните на езика, паметта и визуалната обработка са най-активни, когато работим с информация. В Интернет обаче те са пряко свързани със зоните на взимане на решения и на разрешаване на даден проблем. Това е така, защото в случая четенето е комплексна дейност, по време на която трябва да се избира къде да се кликне и как да се стигне най-далече в информацията по определена тема. Поради това мозъкът е по-малко разположен да запамети прочетеното, но пък третира повече информация на момента.

Интернет – полезен за учениците

Много родители се тревожат, че часовете, които децата им прекарват в Интернет, водят до занижени резултати в училище. Европейско изследване сред 15-годишни ученици от 34 страни доказва точно обратното – оценките на тези, които използват редовно Интернет като източник на информация, са по-високи от оценките на тези, които не прибягват до това средство. При любителите на социалните мрежи резултатите в училище не се отличават по нищо от средната успеваемост на класа.

Най-важното за младите е да развиват своето критично чувство към огромното количество информация, пред която са изправени. Тази селективност постепенно се добива с опита и все повече тийнейджъри много бързо разбират дали един сайт е надежден или не.


КОИ СА НАЙ-ЦЕННИТЕ ХРАНИ ЗА МОЗЪКА?


Новата „дрога”

Непрекъснатото включване в Интернет може да доведе до зависимост. Търсенето на информация става все по-детайлно и взискателно, правят се запитвания, а когато идва отговорът, удовлетворението е голямо. Нищо чудно, че „мрежата” е толкова привлекателна и примамва хората да се върнат в нея с риск... да се откъснат от истинския живот.

Бавенето на очаквания отговор или липсата на достъп до Интернет може да доведе до раздразнителност, трудно съсредоточаване и дори агресивност.

За какво става дума – банална мания или психическо заболяване? Психолозите не са категорични. Все пак повечето изследвания говорят ясно за киберзависимост, съчетана понякога със социална фобия или пристъпи на паника.


В новия брой

Алекс Петканова с малкия Габриел на корицата на новия брой на ELLE