Когато става дума за женското здраве, стари препоръки, погрешно разбрани лабораторни резултати и информация от интернет лесно могат да създадат ненужно притеснение. Понякога открит микроорганизъм не означава инфекция, а промяна, видяна при преглед, може да бъде напълно доброкачествена.
Затова е важно резултатите да се оценяват заедно със симптомите, възрастта и останалите изследвания. Ето кои са едни от най-устойчивите митове в гинекологията.
Мит: Уреаплазмата винаги трябва да се лекува
Положителният тест за уреаплазма сам по себе си не означава, че е необходимо лечение. Европейските препоръки не насърчават рутинното изследване и лечение на Ureaplasma parvum, Ureaplasma urealyticum и Mycoplasma hominis, тъй като тези микроорганизми могат да присъстват в гениталния тракт, без да причиняват заболяване.
Важно уточнение е, че Mycoplasma genitalium е различен микроорганизъм и за него съществуват отделни препоръки за диагностика и лечение.
Мит: HPV трябва да се „изчисти“ с лекарства
Няма лекарство, което директно да премахва човешкия папиломен вирус от организма. В около 9 от 10 случая инфекцията става неоткриваема сама в рамките на две години.
Това обаче не означава, че положителният HPV тест може просто да бъде забравен. При високорисковите типове е важно правилното проследяване чрез препоръчаните изследвания. Лекуват се предраковите изменения или други прояви, причинени от HPV, а не самият вирус.
Мит: За всяко гинекологично заболяване са необходими препарати „за имунитета“
Имуномодулатори, витамини и хранителни добавки не са задължителна част от лечението на всяка инфекция или гинекологичен проблем. Особено при HPV няма препоръчана системна терапия, която доказано да „изчиства“ вируса.
Това не означава, че витамините или други препарати никога нямат място в лечението. Те могат да бъдат необходими при доказан дефицит или конкретно медицинско състояние. Важното е да не се приемат автоматично като универсално лечение.
Мит: Всяка „ерозия“ на шийката на матката трябва да се обгаря
Това, което често се нарича „ерозия“, всъщност може да бъде цервикален ектропион. При него клетки от вътрешната част на цервикалния канал се разполагат върху външната повърхност на шийката. Състоянието е често срещано, доброкачествено и не е свързано с рак на маточната шийка.
Ако жената няма оплаквания, лечение обикновено не е необходимо. При кървене след полов контакт, засилено течение или други симптоми първо трябва да се изключат инфекции, възпаление и изменения на шийката. Едва след това може да се обсъжда лечение на ектропиона.
Мит: Всяка ендометриозна киста трябва да бъде оперирана
Тук няма универсална граница от типа „под 2 см не се оперира, над 2 см се оперира“. Решението зависи от симптомите, възрастта, плановете за бременност, яйчниковия резерв, предишни операции и това дали предстои асистирана репродукция.
Особено важно е, че операцията върху яйчника може да намали яйчниковия резерв. Поради тази причина операция преди процедури за асистирана репродукция не се препоръчва рутинно само с цел увеличаване на шанса за раждане. Ако обаче операцията е необходима, например заради болка или други показания, се избира подход, който максимално щади яйчника.
Мит: Открита гарднерела означава „гарднерелоза“
По-коректният медицински термин е бактериална вагиноза. Тя представлява промяна в баланса на влагалищната микрофлора и обикновено включва увеличаване на няколко вида бактерии.
Самото установяване на Gardnerella vaginalis не доказва бактериална вагиноза. CDC дори не препоръчва бактериалната култура за Gardnerella като диагностичен метод, защото микроорганизмът не е достатъчно специфичен за поставяне на диагнозата. Молекулярните тестове за бактериална вагиноза също оценяват комбинация от различни бактерии и са предназначени основно за жени със симптоми.
Мит: Обърнатата назад матка пречи на забременяването
Ретровертираната матка е вариант на нормалната анатомия и сама по себе си не би трябвало да намалява фертилитета. Не са необходими и специални сексуални пози, за да се увеличи шансът за зачеване.
Има обаче важно уточнение. Понякога промяната в положението на матката може да е свързана със състояния като ендометриоза или сраствания. В такъв случай именно основното заболяване, а не наклонът на матката, може да има отношение към затрудненото забременяване.
Мит: Всички генитални кондиломи трябва веднага да бъдат премахнати
Гениталните кондиломи могат да бъдат лекувани, но при някои малки и типични лезии наблюдението също е възможен подход. Без лечение те могат да изчезнат спонтанно, да останат без промяна или да увеличат размера и броя си. CDC посочва, че при някои хора спонтанно изчезване е възможно дори в рамките на година.
Решението зависи от броя, размера и мястото на кондиломите, наличието на симптоми и предпочитанията на пациента. Отстраняването им не означава, че HPV е премахнат от организма, затова са възможни и рецидиви.
Мит: С миома не може да се забременее
Наличието на миома не означава автоматично безплодие. Много жени с миоми забременяват без проблем.
Въздействието върху фертилитета зависи най-вече от големината, броя и разположението на възлите. Някои миоми, особено тези, които променят формата на маточната кухина, могат да затруднят забременяването или да окажат влияние върху протичането на бременността. Но когато се търси причина за безплодие, трябва да бъдат оценени и останалите възможни фактори.
Мит: Миомата винаги трябва да бъде оперирана
Много миоми не изискват никакво лечение, особено когато са малки и не причиняват симптоми. При нужда от терапия изборът зависи от възрастта, оплакванията, размера и разположението на възлите и желанието за бъдеща бременност.
Освен медикаментозно лечение съществуват различни процедури, сред които миомектомия, при която се отстраняват възлите, но матката се запазва, и емболизация на маточните артерии. При жени, които планират бъдеща бременност, изборът на процедура трябва да бъде особено внимателен, тъй като например влиянието на емболизацията върху бъдещите бременности все още не е напълно изяснено.
След менопаузата миомите често намаляват по размер заради спадането на нивата на естроген, но това не означава, че всяка миома след менопауза трябва просто да бъде оставена без наблюдение. Нови симптоми, кървене или промени в размера трябва да бъдат оценени от специалист.
Най-важното е една находка от ехограф, цитонамазка или лабораторно изследване да не се превръща автоматично в диагноза и лечение. В гинекологията едно и също състояние може да изисква терапия при една жена и само проследяване при друга. Решението зависи от симптомите, резултатите от изследванията, възрастта, плановете за бременност и индивидуалния риск.
