„Ники ще го гонят мацки и когато е на 70.“ И ние нямаме какво повече да добавим. Освен следващите думи, които си разменихме с него през лятото, и това, че на 18 октомври е премиерата на новия му филм, „Завръщане“.
Какъв щеше да е животът ти, ако не се беше родил... красив?
Хм. Не знам това да го възприемам като въпрос уловка или като комплимент?! Доста нарцистично ми звучи просто да тръгна да отговарям... И все пак благодаря. Начинът, по-който човек изглежда, определено се отразява на живота му. Ако, да кажем, изглеждах по друг начин, животът ми щеше да е по-лесен. Може да звучи странно, но като бях на 20 и започнах да привличам вниманието на хората с визията си, това само ме отклони от пътя ми. Възприех го като нещо централно в живота ми и си загубих времето да работя като модел, тв водещ и т.н. Също така да се задържа на едно място с една жена. Впоследствие разбрах, че искам да правя филми, което няма много общо с визията ми. И това, да се занимавам с различни жени, губи време и емоция. Не искам да се оплаквам, не съжалявам за нищо, даже може да ми е дало повече енергия, да се доказвам в друга посока, но лутането ми беше факт.
Еталонът за красота, който се налага широко и агресивно от кино, телевизия и социални медии, за „простосмъртните“ много често е недостижим. За жените всичко това клони към дискриминация в много случаи – ако не е една актриса достатъчно красива, ще получи ли главната роля например? Не е ли време вече за разчупване на тези стереотипи? В твоите филми също виждаме все красиви хора...
Външната красота никога не е перманентен фактор в киното. Красивите актьори, които са се доказали във времето, всъщност са и доста добри като актьори и визията им само е помогнала да бъдат забелязани. И винаги става въпрос за вътрешна и външна красота в комбинация. А честно казано, публиката прави този избор. При мен повечето актьори са красиви, да, но аз не стартирам с тази идея. Търся най-подходящите актьори за ролята, например за ролята на Арън в „Нокаут“ въобще не търсехме красив актьор, но се оказа, че Гари пее, свири на китара, тренирал е бокс и е много добър актьор, все неща, които ни трябваха за ролята. Това, че е красив, беше последното нещо, заради което го наех.
Ако имаш някой ден дъщеря, на какво ще я научиш?
Да не си играе с мъжете. Хаха. Най-вече да не се сравнява с другите, а само със себе си предишния ден. Също така да намери това, което обича да прави, да се насочи към него и да не се страхува да изразява себе си.
Във филмите ти по един или друг начин винаги го има връщането назад. Не ми приличаш обаче на човек, който дълбае и живее в миналото. И все пак имало ли е момент, когато си мислил, че не можеш да продължиш напред – нокаут момент?
Аз може да не приличам, но това не значи, че не дълбая. Или поне дълбаех. Връщането назад е важно, за да може човек отново да си отговаря на въпроса „Защо?“. Повечето от нас с времето губят основните неща, на които преди са държали. Мечтал си години наред да станеш филмов режисьор и днес, когато това е факт, всички на снимачната площадка те дразнят и си крив. Или пък мечтал си за семейство и днес всяко второ действие на жена ти или децата ти те дразни. А години преди това си копнял за тези моменти. Малко или много взимаме това, което имаме, за даденост и все искаме и още нещо, мислейки си, че тогава ще сме щастливи. А ако се върнем назад, ще оценим това, което имаме сега.
Към какво се връщаш с новия си филм „Завръщане“, който излиза по кината този октомври?
Към носталгията, комедията, любовния и най-вече вдъхновяващ филм. Или поне така ми се иска. Желанието ми е като го гледат, хората да се припознаят вътре, да се смеят, вълнуват и най-вече да се вдъхновят.
Към какво не искаш да се връщаш никога?
Към моментите на депресия и самообвинения, в които съм изпадал в миналото.
В едно свое интервю казваш, че дълго време си се лутал и не си бил напълно себе си, но напоследък нещата все повече си идват по местата. Достигането до определена възраст, отношенията с човека до теб или удовлетворението от работата – кое изиграва най-голяма роля?
Нито едно от изброените неща. Просто погледнах в себе си и реших да се опозная по-добре и да се приема с всичките ми недостатъци. Спрях да се сравнявам с другите, а само със себе си вчера (както казах по-рано), започнах да чета книги, или по-скоро да ги слушам, и да обичам всичко, което ми се случва (според една стоическа поговорка).
Колко драма може да понесе един мъж?
По-малко от една жена, за съжаление.
Възприемал ли си някога себе си като секссимвол?
Никога. Би било тъпо.
Знам, че имаш куче, затова няма да питам със или без намордник... Намордник на какво/кого би сложил (в най-широкия и метафоричен смисъл)?
На човека, който предложи това с намордниците. Не мога да разбера защо му се дава платформа да си изказва мнението и да има власт въобще.
Предполагам, знаеш за това приложение, с което виждаш как ще изглеждаш на 70 години, всички се избиха да споделят снимки из социалните мрежи. Ти пробва ли го? A хареса ли се?
Не се хвърлих на това. Не ми е интересно. Може да звучи мрачно, но откъде да знам, че ще доживея толкова. Орлин опитал да го направи на снимка с четиримата главни герои от „Завръщане“, но апликацията се включила само на мен. Към неговия коментар „Ники ще го гонят мацки и когато е на 70“ нямам какво да добавя. Хахах.
Ако беше филм, кой щеше да бъдеш (не жанр, а филм точно определен)? Или още не е създаден такъв? Ти ли ще го направиш?
„Колкото толкова“. Иначе във всички филми, които правя, има по нещо от мен, всъщност по доста от мен. Мисля, че това е и смисълът да правиш кино и да пишеш – да използваш личните си преживявания, чувства и емоции и след това да използваш въображението си, като ги дообогатиш.
