Преминете към основното съдържание

12 въпроса за сънищата

Те са златна мина от информации за човешкото същество. Но за да разберем смисъла им, трябва да надникнем отвъд видимата им страна...
© iStock

За какво служат сънищата?

Процесът на сънуване отговоря на три главни функции.

Първата е запазването на спомените в паметта. По време на сън „лентата се връща” и отново се разиграват важни събития от живота ни с категоричен превес на по-тежките от тях. Мозъкът отива още по-далеч, като трансформира спомените по такъв начин, че те да се „избистрят” смислово. Тази творческа работа ни позволява да сравняваме сънуваното с реални ситуации и да си служим с поуките, подсказани в съня.

Втората функция се състои в симулирането на различни опасности. Защо негативните сънища са повече от позитивните? Защото те ни помагат да сме по-добре тренирани, когато сме лице в лице с реалната опасност.

Третата функция на сънищата ни помага да приемем и укротим чувствата си. Това е така, защото в съня събитията се „изчистват” от емоционалната си страна, за да остане само това, което си струва да бъде запомнено. Шведски изследователи проследили сънищата на група току-що разведени хора – тези от тях, които сънували често бившите си партньори, по-бързо и успешно преминали през тежкия период в сравнение с другите, които сънували рядко или никак.

Нужно ли е да си ги спомняме?

99% от хората си спомнят поне някои детайли от сънищата си. Но дали си ги спомняме или не няма значение, тъй като във всички случаи те запазват функциите си. Разбира се, може да е притеснително за някои хора, че не си ги спомнят. В такъв случай те могат да опитат да ги възстановят в паметта си и запишат веднага след събуждане.

Какво разкриват сънищата?

Психоналитиците твърдят, че в тях се съдържа цялата човешка същност. Сънищата са начинът на общуване между подсъзнанието и съзнанието. За да се доберем до истинската информация, от която е изградена тази комуникация, е необходимо да се отдалечим от буквалното й значение, защото сънищата всъщност са царе на метафората.

Ако сънуваме, че объркваме посоката, в която се движим, това не означава, че взимаме погрешни решения. Трябва да се търси по-дълбокото значение, като се отчитат характерът и личната история. За изследователите на съня няма съмнение, че сънищата са такива, каквито са хората и техните мисли, а тази сложна материя не може да бъде третирана на първосигнално ниво.

Защо си спомняме по-лесно за кошмарите?

Силните емоции по-лесно привличат вниманието ни. По тази причина кошмарите бележат по-силно паметта. Но учените предпочитат да говорят не за кошмари, а за негативни сънища. Обикновено в тях се забелязва силно драматизиране на проблеми от всекидневието. Такива сънища се случват по-често след някое травмиращо събитие, но не и в период на стрес.

Защо някои сънища се повтарят?

Те говорят за някакво блокиране в реалния живот. Например, ако някой често сънува, че е неспособен да се движи, най-вероятно смята, че животът му тъпче на едно място.

Еднакво ли сънуваме по целия свят?

Швейцарски изследователи сравнили сънищата на швейцарци с тези на индиаци от поречието на Амазонка. Оказало се, че агресивността в тях се среща еднакво често и на двете географски територии. Различават се обаче по типовете агресивност. При швейцарците тя била по-скоро словесна, докато при индианците – повече физическа. В общи линии сънуваме еднакво навсякъде по света, само че сънищата на всеки са оцветени с цветовете на неговото конкретно всекидневие.

Защо най-често си спомняме само за един образ от съня?

Трудно е да възстановим изцяло съня в паметта си и затова обикновено съхраняваме само най-яркия детайл или образ, чиято емоционална тежест засенчва останалите елементи на съня. От него обаче може да се тръгне, за да се сглоби целия сън – с малко тренировки става лесно.

Възможно ли да не сънуваме въобще?

Не, всички сънуват. Но някои хора си спомнят съвсем малко или нищо от сънищата си. Тези, които си ги спомнят най-добре, обикновено се събуждат по няколко пъти през нощта и това улеснява запаметявнето.

Възможно ли е тълкуването на сънищата?

За повечето психоаналитици това е извън всяко съмнение – сънят с неговия сюжет, с декора и емоциите си, е система от кодове, които трябва да се научим да разгадаваме. Някои от тях имат универсално значение. Например образът на къщата символизира „Аз”-а или тялото, бягането насън изразява капацитета за преодоляване на безпокойството и т.н. Но учените далеч не са единодушни по въпроса за тълкуването на сънищата. Трябва ли въобще да ги тълкуваме или е достатъчно просто да ги приемаме като допълнителен елемент от анализа и самоанализа на личността?

Защо някои хора се появяват в сънищата ни по-често от други?

Сънищата ни са до голяма степен социален „продукт” – в тях постоянно се срещат средно от двама до четирима различни „персонажи”. В общи линии това са хора от всекидневното ни обкръжение, но за психоаналитиците те най-често са израз на собствената личност на сънуващия под друга форма и с други дрехи – тези на някой колега, на филмова звезда или на родителите.

Трябва ли да разказваме сънищата си?

Защо не? Още повече, че по време на разказа можем да си спомним детайли, които първоначално са ни убягнали. Думите, с които описваме съня, му придават плътност и го правят нещо конкретно. Слушателят от своя страна може да ни помогне с реакциите си да разберем смисъла на съня.

Предсказват ли сънищата?

По този въпрос всички изследователи дават единодушен отговор – не! Сънят разкрива само личността на този, който го сънува, но не и бъдещето му. Негативните „събития” в него служат за това по-добре да се подготвим за трудностите в живота, но не предсказват нищо.

Момент на осъзнаване

На 51% от хората се случва да знаят, че сънуват в определен момент от съня. Това е отклонение от класическото протичане на сънуването, тъй като то изключва всяко осъзнато разсъждение. По време на този особен момент на осъзнаване ние можем да повлияем на развитието на съня – да избегнем опасността, да въведем нови „действащи лица”. Някои когнитивни методи могат да помогнат за по-лесно осъзнаване на съня, като например преди лягане интензивно да мислим така: „Знам, че това е сън и че аз мога да го направлявам”. Това би било полезно за хората, които страдат от чести кошмари.

Кога сънуваме?

  • Дълги години се е смятало, че хората сънуват само по време на парадоксалния сън, който е последната фаза на всеки цикъл на съня. С новите възможности на медицината се установи, че сънуваме през цялата нощ. Вече е известно, че сънуването е начинът, по който мозъкът мисли, докато спим.
  • При заспиването започваме да сънуваме.
  • По време на бавния сън сънищата са по-обикновени и по-приятни.
  • По време на парадоксалния сън сънищата приличат на сценарии, емоциите са по-силни, поведението – по-агресивно и изненадващо.
messages.loading
Горе
ELLEworldtwitter-logo-silhouettepinterestinstagram envelopeyoutubemenuclose chatalarmexclamation-signwarninglocked-padlockfavorite-heart-buttonmagnifying-glassdown-arrowuser