Моето лято може би не беше толкова динамично и интересно като пролетта на Щирлиц, но със сигурност беше далеч по-приятно и изпълнено с щастливи мигове. На първо място сред тях изпъква завръщането ми в България. За три години в Ню Йорк не е имало и ден, в който да не очаквам именно този миг. А той беше още по-тържествен, благодарение на роднините и добрите приятели, които ни посрещнаха с балони на летището и преди всичко – с много любов!
Но преди посрещането, имаше подобаващо изпращане в Голямата ябълка.
Не помня да съм се чувствала толкова ценена и уважавана, колкото от хората, с които работех като доброволец към българското училище „Христо Ботев” в Ню Йорк!
Те са най-голямото доказателство, че хората, които имат обща кауза, могат да се превърнат в истински приятели, а когато правиш нещо от сърце, то ще бъде оценено и ще остави следа. Срещнах сестрици, с които неуморно се трудихме всяка неделя. Срещнах братя, винаги готови да се притекат на помощ. А децата... Те са онази надежда, че България ще бъде! Докато наричат себе си българи, докато лицата им греят, когато обличат народните носии и извиват кръшни хора....Като се замисля, май излиза, че от Америка най-много ще ми липсват... българите.
Ню Йорк също ме изпрати подобаващо, не мога да му го отрека!
Последната седмица беше наситена с толкова събития и нови места, че чак се зачудих защо съм ги отлагала толкова дълго. С дъщеря ми Дара посетихме „The Metropolitan Museum of Art”, един от най-впечатляващите музеи, които човек може да види! Цял ден не е достатъчен, за да разгледате всички експонати от всички краища на света. За Дара най – интересно беше в залата на Египет, където могат да се видят мумии и саркофази и дори пирамиди, в които можеш да влезеш. Голяма атракция и за двете ни беше колекцията от причудливи рокли на дизайнерката с не по-малко причудливото име Rei Kawakubo. А на въпроса: „Мамо, кой носи тези дрехи?”, не можах да отговоря.
10 НЕЩА, КОИТО ВПЕЧАТЛИХА СТЕЛА СТОЙКОВА В МЕКСИКО
Преди да тръгна към България, сбъднах и една моя голяма мечта. Гледах на живо U2!
На най-големия стадион, който съм виждала някога, слушах най-големите хитове на Боно и компания. Това е толкова неописуемо с думи, че чак ми иде да ви го изпея! Но нека оставим това на тези, които го могат.
Вече на българска земя, като се заредиха едни рождени дни, едни веселия на народите... В рамките на месец духахме свещички аз, сестра ми, майка ми, дъщеря ми и няколко от най-добрите ми приятелки. А колко коктейли се изпиха, ме е срам да ви кажа.
Но преди да сте си изградили погрешно мнение за мен (да е погрешно, колко да е погрешно?), ще ви кажа, че и поработих малко.
Завърших един документален филм, който заснех в Америка.
Разказва се за българин, който произвежда българско кисело мляко и с него печели награда след награда за био продукти и постепенно завладява американския пазар. Когато се прибрах в България, установих, че ми трябват още няколко кадъра на крави, които пасат трева и хукнах по селата да ги търся. И попаднах на едно вълшебното място! Зелени, тучни ливади, в далечината планина, а в низината река, в която кравите спират да утолят жаждата си след паша. И на фона на тази пасторална картинка – въжен мост. Син! На какво ли не попада човек, когато търси крави...
СТЕЛА СТОЙКОВА: МОЕТО МЯСТО Е КУБА!
За първи път в живота си снимах сватба.
Помоли ме позната и след като първо отказах (защото си има специализирани фотографи за тази работа), реших да предизвикам себе си. И никак не съжалявам! Станах свидетел на истинска любов, на истински купон и видях невероятно красиви кътчета на България. Първата част от сватбата беше в едно параклисче, кацнало самотно на хълма по пътя за Кръстова гора. Е няма такова място! Сякаш Бог е слязъл на земята и е докоснал всяка тревичка с четката на сътворението. А те, двамата влюбени, хванати за ръка и вперили поглед в Божия храм, поемат по своя общ път...
Сватбата продължи на закътано плажче в Созопол – поредното късче от Рая. Когато разбрах, че съм снимала над дванайсет часа, сама се изненадах как са минали. Да ти е кеф да снимаш млади, красиви хора, които се смяха, плакаха, танцуваха, но преди всичко – бяха истински щастливи. Три дни яли, пили и се веселили – точно като в приказките.
И какво е една приказка, ако няма дворец в нея?
Моето лято 2017 ме отведе в Двореца в Балчик. Построен за румънската кралица Мария от италиански архитекти, съчетава в себе си духа на няколко държави и епохи. Според някои изследователи парковете и архитектурата имат силно религиозно значение, а идеята на кралицата била да създаде копие на божиите земи. Божествено е усещането да се разхождаш покрай високите каменни зидове и масивните дървени врати, вековните дървета и растенията, събрани от всички краища на света в изумителната ботаничека градина. И поне за малко да се почувстваш като истинска принцеса.
Като говорим за божествени усещания, и това лято не пропуснах морето. Ах, морето! Независимо дали в Гърция или на нашето Черноморие, важното е да съм близо до него. Не знам дали от зодията (Рак), но нищо друго не ме зарежда така! Стига ми да го гледам, погледът ми да стига до хоризонта и да не знае къде свършва синьото на водата и започва синьото на небето... Стига ми да го слушам, да ми шепне за рибарските лодки, за изгревите и за чайките... Стига ми да нарисувам сърце на пясъка, а вълните да го отмият, за да ми напомнят, че нищо не е вечно... А аз да нарисувам ново...
Вижте 17 снимки, които Стела подбра, за да опише своето лято 2017: