3 умни неща, които по-добре да избягвате на работа

Те попадат в графата self-help, съответно и съвсем логично са и умни, но истината е, че невинаги са добро и ефективно решение. Защо? Защото могат да попречат на целите ви и да ви спъват по пътя към успеха, вместо да ви доведат до постигане на резултати и самоусъвършенстване.

Перфекционистите са затворени в психологическия капан на 100-те процента. Тъй като искат абсолютно всичко, до най-малкия детайл, да е безупречно, отделят три пъти повече време на задачите, отколкото техните колеги. В резултат страдат продуктивността и ефективността им. Освен това рядко (почти никога не) се заемат с нови неща, поради страх от провал.

Забравете за мотото „Или всичко, или нищо“: вместо да правите само неща, за които сте сигурни, че ги правите перфектно, предизвикайте себе си и поемете инициативата за нещо ново и трудно (може би то е трудно само във вашето съзнание). Клише е, но все пак помнете, че излизането от зоната на комфорт води до развитие, движение и надграждане. Целете се в 95-те процента: така ще приключвате със задачите си, без да губите ценно време. Съсредоточете се върху голямата картина: казват, че дяволът е в детайлите, и са прави, зависи само от коя перспектива ще го погледнете.

Който каквото иска да ви казва, но забравете за мултитаскинга. Той не е синоним на ефективност и продуктивност, дори напротив. Проучвания за мултитаскинга са показали, че постоянното прескачане между две или повече задачи „поглъща“ сумарно два работни дни от нашата седмица. Т.е. довиждане, ефективност и продуктивност! И свободно време! Старайте се да се фокусирате върху една задача. След като я приключите, преминете към следващата.

Отлагането на задачите невинаги е лоша идея просто защото нещата не са задължително и само черни и бели. Ключът тук е в приоритизирането. Тогава прокрастинацията става равноправна част от планирането на времето ни. Т.е. можем да отложим нещо за края на седмицата не защото ни е досадно и не ни се занимава с него, а защото има по-важни неща на дневен ред. По-добре, отколкото да се нагърбваме с всичко наведнъж, нали? (тук погледнете точка 2) И не, това не е оправдание за пред самите нас, а отново обръщане на перспективата. Което пък говори за гъвкавост и за още една малка победа – да не бъдем в крайна сметка толкова самокритични.