Майсторите в литературата са онази порода писатели, които някъде по пътя на порастването сме срещали чрез думите им. И тези думи не само са родили страстта ни към книгите, но ни карат да се връщаме към тях отново и отново. Така об(л)ичаме не само класиките от гардероба си, но и изтупваме праха на онези от рафтовете за книги. Или просто добавяме нови, в нови дрехи с удоволствието да споделяме нечий друг свят, нечий друг живот.
„Разкази и повести“ на А. П. Чехов
Той е един от най-големите майстори на краткия разказ в световната литература, открил нови простори пред психологическата проза. И все пак - защо интересът на съвременния свят към него продължава да расте? Явно точно днес, в това динамично, технологично и истерично време, имаме най-силна нужда от неговата простота, естественост, топлота и дълбочина, от умението му кротко да смъква маските, деликатно да разпъжда илюзиите, неизменно да вълнува душата и да подхранва будния ум. Сборникът съдържа както някои от белетристичните шедьоври на Чехов като „Човекът в калъф“, „Дамата с кученцето“, „Лекокрилата“, така и по-малко известни негови разкази като „Верочка“, „Княгинята“, „Агафия“, „Съпругата“, „Студент“. Особено място е отредено на поетичната повест „Степ“ и на повестта за еволюцията на човешките чувства „Три години“. (Изд. „Colibri”)
„Дзен в изкуството да пишеш“ на Рей Бредбъри
Един от най-великите писатели на всички времена споделя не просто тайни от своя занаят – той споделя как да пишеш така, че да бъдеш щастлив! „Радост. Жар. Удоволствие. Колко рядко чуваме някой да употребява тези думи. Колко рядко виждаме хората да живеят или да творят с тях. Но ако ме попитат кои са най-важните неща, които изграждат писателя, онези, които оформят материала и го пришпорват по пътя към целта му, бих могъл само да го посъветвам да се замисли за жарта в него, да се погрижи за удоволствието. Първото нещо, което един писател трябва да бъде, е да е въодушевен. Той трябва да е кълбо от ентусиазъм и трескава енергия. Без тази страст писателят може просто да бере праскови или да копае канавки. Бог ми е свидетел, че това би било по-полезно за здравето му.“, пише Рей Бредбъри. (Изд. „Ciela”)
„Стаята на Джейкъб“ на Верджиния Улф
Това е първият истински експериментален роман на писателката след традиционните й „Далечно плаване“ и „Нощ и ден“. Романът е портрет на млад мъж и проследява живота му от детството, годините на учение, после сред светския елит на артистичен Лондон и странстванията му из Средиземноморието, преди войната да започне и промени съдбата му завинаги. Отначало виждаме малкия Джейкъб Фландърс да играе на пясъка някъде по ветровитото крайбрежие на Корнуол, а после и като студент в Кеймбридж, докато неуловимият му, подобен на хамелеон характер се разбулва бавно и постепенно чрез серия бегло свързани помежду си случки, преживелици и впечатления: писмата на майка му, откъслечни разговори с приятели и колеги и най-вече разсъжденията на жени, които го обожават. Виждаме го и в Лондон като млад мъж, който кръстосва улиците на града. Годината е 1914, той е на двайсет и шест, а Европа е на прага на война. В този свой роман Вирджиния Улф рязко скъсва с традиционните методи на повествованието и именно тук намира своя истински писателски почерк. „Стаята на Джейкъб“ е литературна игра, в която времето и реалността се смесват със спомените и желанията. (Изд. „Colibri”)
„Всеобща история на безчестието“ на Хорхе Луис Борхес
За разлика от повечето писатели, чието творчество се основава на собствен опит или на сплав от опит и култура, основен източник на вдъхновение за Хорхе Луис Борхес са книгите. Доказателство е този сборник, съставен от преразказани истории за действителни злодеи, бандити и престъпления, почерпани от документални разкази, които Борхес е превърнал в литературни с много художествено въображение, талант и великолепен стил. Самият той споделя, че се е „позабавлявал с подправяне и преиначаване на чужди истории“, сътворявайки един-единствен собствен разказ. Разказите са стегнати, подчинени на ритъм, който допуска само необходимото и елиминира всичко излишно. „Всеобща история на безчестието“ поставя началото на ново литературно направление – магическия реализъм, – според критика Анхел Флорес, който пръв въвежда този термин. Така големият аржентински писател проправя пътя към стремителния възход на латиноамериканската литература през втората половина на ХХ век. (Изд. „Colibri”)
„Аскетика“ на Никос Казандзакис
Богът на писателя не е съществително. Той е глагол. Бог не просто е. Бог се случва. Кратката творба „Аскетика“ представлява духовният завет на Казандзакис – един синтез на размислите на гръцкия писател за Бог, за същността на света, за смисъла на живота. Този завет не е нито християнски, нито будистки, въпреки че черпи идеи и вдъхновение от духовните традиции на тези религии. Самият Казандзакис определя „Аскетика“ като „един крясък, един силен вик... най-трогателния вик на живота ми“. След издаването на произведението църковни архиереи искат извинение от писателя и неговия издател, определят книгата като „непочтителна“ и дори опитват да заведат дело за присмех към религията, но в крайна сметка се отказват. Въпреки това кратката книжка и до днес си остава най-продаваната на Казандзакис в Гърция.
