Често се случва експериментът с боядисването на косата да се окаже, меко казано, провал. Ето няколко признака, които ще ни покажат, че сме сгафили.
Лицето се е „изгубило”
Така се казва, когато след боядисване на косата лицето ни става безизразно. Сякаш чертите ни са се слели с косата. Това се случва често, когато жената реши да стане блондинка, но цветът е с жълти оттенъци. В подобна ситуация е по-добре да помислим за карамелени или светло руси оттенъци. Подходящо е и мелиране на косата Въпреки твърдението на мнозина, че не е модно, мелирането се е превърнало в класика. Един от най-разпространените типове е от тъмно до светло руса коса.
„Прозрачна” кожа
Най често до ефекта „прозрачна” кожа се стига, когато жената боядиса косата се в черен цвят, а той не й отива. Кожата веднага става много бледа, през нея прозират всички кръвоносни съдове, а лицето има болнав вид. Освен това съчетаниетоот бяла кожа и тъмен цвят моментално състарява.
„Жълта” кожа
Ако лицето ни е с жълтеникав оттенък, не трябва да боядисваме косата си в златисти и оранжеви тонове, защото лицето ни ще „пожълтее” още повече.
„Червено” лице
Ако на лицето ви има мрежа от капиляри, а също така ако е склонна към почервеняване, не ви съветваме да боядисвате косата си в червени и рижави цветове – това ще направи лицето ви още по-червено, а капилярите ще са още по-видими.
„Скучно” лице
Обикновено ефектът на „скучно” лице се проявява, когато жената е със смугла кожа, а косата й е боядисана в убит цвят. Смуглата кожа сама по себе си е ярък акцент, който веднага привлича вниманието към себе си, а приглушеният цвят убива цялата му яркост – жената губи своята характерност и се превръща в обикновена сива мишка. За смугла кожа са подходящи ярки и наситени тонове.
