Преминете към основното съдържание

7 писма, които трябва да напишем поне веднъж в живота си

Епистоларният жанр постепенно остава в миналото. Все по-малко вероятно е да пишем истински писма - с химикалка на хартия, според всички правила, със замислен поздрав в началото и топли думи в края. Експертите обаче смятат писането на писма за отлично психологическо упражнение.

Празният лист хартия, на който трябва да напишете писмо, е своеобразно предизвикателство. Трябва да съберете мислите си, да изберете точните думи, да анализирате събитията и да изразите отношението си към тях. Писането на писма е цяло изкуство. В този смисъл съвременното електронно общуване – електронна поща, чатове в месинджъри, видео разговори и аудио съобщения - е много по-просто.

Разбира се, традиционната кореспонденцияне е заместител на онлайн комуникацията. Но пък, от друга страна, електронните съобщения никога няма да успеят да предадат цялата топлота на чувствата и едва ли ще предизвикат толкова радост, колкото истинските писма.

Освен това класическото писмо е прекрасно психологическо упражнение, начин да се научите как да изразявате чувства и емоции, а също така и да анализирате събития.

Ето седем вида писма, които вероятно ще ви се наложи да напишете поне веднъж в живота си. Или пък-– да ги пишетередовно.

1. Поздравително писмо

Вашата братовчедката получава повишение, племенникът ви е защитил дипломната си работа, чичо ви печели турнир по шахмат за аматьори – все поводи да откликнете на станалото с топлидуми. Нека и те да разберат, че се гордеете с успехите им.

Когато постигнем важна цел, ние изпитваме гордост. А когато и другите добросърдечнооценяват постигнатото от нас, победата става още по-сладка.

Писмото, което съдържа признаниеи поздравления за заслужен успех, стопля сърцето на получателя ив същото време стимулира изпращача по-смело да върви към своята цел. И освен това поздравителните писмаспомагат заукрепването на деловите и личните взаимоотношения.

2. Писмо до родителите

Връзките с родителите ни често са толкова объркващи, а чувствата нитолкова многостранни, че и ние самите не можем да ги разберем. Взаимоотношенията с родителите до голяма степен оформят нашата личност, но в зряла възраст често не намираме време да разговаряме с тяхза преживяванията си, да им благодарим за всичко, което са направили за нас, или да обсъдим болката, която някога са ни причинили. Без да анализирате връзката с родителите си, е невъзможно да разберете напълно себе си.

Писмото до майка ви или баща ви е повод за размисъл по тези въпроси, възможност да разрешите проблемите и да сложите в ред чувствата си. Такова писмо е важно преди всичко за вас самите. Напишете го, дори ако адресатът вече не може да го получи.

3. Съболезнования

Най-трудното писмо от нашия списък. Има ситуации, когато ви е много трудно, почти невъзможно да намерите точните думи . Всичко казанови изглежда глупаво и не достатъчно убедително. Тогава просто кажете на близкия ви човек: "Знам, че страдаш и ме боли, че това се случва."

Важното е опечаленият да знае, че вие сте съпричастни. Напишете какво е направил починалият лично за вас или за другите. Разкажете някой интересен случай от общуването си с него. От думите вина получателя на писмото ще му стане малко по-леко. Подкрепата в такива моменти от живота е много важна.

4. Писмо към бъдещето

Чудили ли сте се някога какво би казало детето, което сте били, на възрастния, когото днес виждате в огледалото? Може би писмо от това дете сега би ви помогнало да вземете важно решение или да промените живота си. Но дори и днес не е късно да напишете до бъдещото си „аз” писмо, което ще отворите след няколко години или дори десетилетия.

Напишете какви надежди възлагате на човека, който ще бъдете. Каква ще сте? Омъжена? С деца? Вярна на навиците си? На целите си? На идеалите си?

Когато отворите това послание, може с изненадате да разберете, че вашите цели и идеали са се променили. Добро или лошо е това? Може би това писмо ще ви накара да се върнете към предишните си мечти и най-после да ги осъществите. В крайна сметка никога не е късно да го направите.

5. Любовно писмо

За мнозина любовните писма са отживелица, нещо отминали времена, когато, отивайки на война или поемайки на дълъг път, хората носели със себе си писмата от своя скъп човек. По онова време романтичните писма били пазени цялживот и препрочитани в трудни моменти. Днес сме свикнали да изразяваме чувствата си със „сърчице” в съобщение.

Понякогани е трудно да намерим точнитедуми, за да изразим истинските си силни чувства. За мнозина е много по-лесно да ги демонстрират с действие - да направят подарък или да извършат щура постъпка. И все пак, ако не можете да съберете мислите си, за да разкриете пред обекта на вашата любов чувствата си, или не успявате да изберете подходящ момент, просто му напишете писмо. Този красив жест може да бъде начало на една връзка. А може и да не бъде ... Но пък поне сте опитали…

6. Мотивационно писмо

Това не е най-често срещаният жанр. Обикновеномотивационно писмо се пише до потенциален работодател, комисия за прием в университет, организационен комитет на конференция, комисия за разпределяне на помощи. Това е един вид допълнение към автобиографията ви - есе, в което описвате в свободна форма защо сте достойни за тази стипендия, длъжност или място в университет.

В това писмо няма смисъл да изброявате казаното вече в автобиографията ви,неподходящо е да се шегувате, даскромничите и още по-малко– да се опитвате да разчувствате адресата.

Вашата задача в случая е да се „продадете“. Анализирайте биографията си, посочете и изтъкнете силните си страни. Например изтъкнете, че въпреки младостта си, вече имате две дипломи и трудов стаж. Посочете какъв може да бъде приносът ви за дадения проект или как ще промените света към по-добро с помощта на безвъзмездната помощ, която ще получите. Не се страхувайте да правите дори прекалено амбициозни прогнози!

7. Благодарствено писмо

Способността да благодарите не формално, а от все сърце, е важно умение. Практиката на благодарствените писма ни помага да осъзнаем колко много зависим от помощта и съпричастността на други хора. Товаправи и нас самите по-щедри и по-добри.

Благодарствени писмата трябва да се пишат възможно по-често. Разбира се, бихте могли да се ограничите просто до съобщение с думата "Благодаря". Пак е по-добре от нищо. Но на всеки човек му е по-приятно да получи пощенска картичка или истинско писмо с любезни думи.

Между другото, психолозите препоръчватда завършваме деняс мисленаблагодарност към всички, които са били до нас и са ни помогналис нещо,дори съвсем мъничко.

messages.loading
Горе
ELLEworldtwitter-logo-silhouettepinterestinstagram envelopeyoutubemenuclose chatalarmexclamation-signwarninglocked-padlockfavorite-heart-buttonmagnifying-glassdown-arrowuser