„Красотата ще спаси света“, надяваме се, докато чаровната певица, актриса и тв водеща ни споделя своята загриженост за водните басейни на земята.
Ден след това Алекс е вече на път за поредната си дайвинг дестинация. Тъкмо гмуркането я сблъсква със спешните проблеми на живота под повърхността на водата. „Ние, хората, сме основният проблем за унищожаването на клона, на който стоим“, смята водещата на „Х фактор“ и „Bake off“. „Обитаваме Земята и използваме благата й, но сме се обърнали срещу природата. Неразумни и заблудени от алчност сме и затова днес има много водни басейни на границата между смъртта и живота. Единственият начин да променим това е, като научим истината!“
ELLE: Кога и как започна да се вълнуваш от проблемите на околната среда?
-Така дълбоко и съвестно започнах да се вълнувам няколко години след като започнах да се гмуркам, тъй като ми отне време да се слея с водата и да започвам да виждам и проблемите. Всичко дойде с опита, с изчетените и изгледаните материали в тази област. Доста сълзи от безнадежност съм проляла, дори и под водата, но мисля, че разума на човечеството ще надделее над глупостта.
ELLE: Гмуркането те е отвеждало до дълбини, които повечето от нас не са достигали. Какво е положението със замърсяването на водите там?
- Положението, меко казано, не е розово. Имала съм възможност да се гмуркам на едни и същи места в рамките на няколко години и резките промени във флората, фауната, повишаването на температурата и видимостта са стряскащи. Намесата на човека е все по-мащабна. От началото на Индустриалната революция фабриките изхвърлят непотребните продукти от своята дейност в реките, езерата и моретата. Това вреди не само на съответните места, но и на хиляди километри разстояние. Освен от производство, замърсяването се получава и от домакинствата, отпадните и канални води. Селското стопанство е друга проблемна област, тъй като изкуственият тор, увеличаващ добивите от реколтата, и пестицидите, използвани за унищожаване на вредителите, попадат от почвата в подпочвените води, а от там – и в моретата и океаните. Изключително тежки последици върху природата имат нефтените петна, получаващи се при аварии на танкери например. Тъй като нефтът е по лек от водата, той изплува отгоре. Тези разливи покриват хиляди километри и спират достъпа на кислород и светлина до морските обитатели. По този начин се обърква цялата водна екосистема. Някои риби, които са характерни за дадена област, мигрират или измират. Също така, замърсяването води до повишаване на температурата на водата и някои изключително красиви коралови рифове биват унищожени в рамките на няколко години, а с тях – и техните обитатели. Самата аз съм била свидетел на такава промяна и за един любител на водата, това е изключително болезнено!
ELLE: Най-шокоращото нещо, което си виждала под вода?
- Костенурка с пластмасов обръч от бутилка на врата й. Акула с врязана тел на перката. Апокалиптични гледки на едни от най-красивите рифове, унищожени вследствие риболов чрез взривяване с динамит. Дори човек, който не се е гмуркал, може да си представи, какво се случва във водата след такова варварство. Не само замърсяването е проблем, а всякаква необмислена човешка намеса. Дори едно първоначално елементарно действие впоследствие може да се окаже фатално за екосистемата. Такъв е и случаят с привидно красивата и „безопасна“ риба лъв. Рибите лъвове са широко разпространени в Южния Пасифик, където съжителстват с хищници и популацията им е контролирана. Но ние, хората, отново сме се намесили в работата на природата и тези видове се оказват в други среди, като резултатите са драматични. За пръв път риба лъв е забелязана в американски води през 80-те години на миналия век. Различни са теориите за това как тези животни са попаднали в тази среда – дали заедно с пътуващи кораби, дали случайно са изпуснати или пък е било нарочно. Има версия, в която огромен крайбрежен аквариум се е счупил и няколко риби лъвове са избягали във водите на залива Бискейн и тъй като са много бързо развиващ се, инвазивен вид, бързо са се превърнали в проблем. Сега този животински вид се е разпространил и в Карибско море, Мексико и югоизточната част на Америка. Тази инвазия води до дисбаланс на цялата екосистема, тъй като рибата лъв изяжда други видове.
ELLE: А най-красивото?
´Трудно е да определя, какво изпитвам във водата и какво ме впечатлява. Всяко едно потапяне е респектиращо, вълнуващо и до някаква степен засрамващо. Цялата тази логика, взаимоотношенията между съществата понякога дори ме натъжават, защото ние, хората, сме избягали от тези простички неща, в следствие на материалния живот, който водим. Но в крайна сметка винаги излизам с усмивка от там, защото възможността да мога да се сливам с този свят и най-вече – да го оценявам, ме прави щастлив човек. Няма как да не съм щастлива, ако съм плувала с делфини, чукови, китови и всякакви видове акули, наблюдавала съм октопод, който си сменя цветовете, играла съм с костенурки или пък съм танцувала в пасаж от хиляди риби!
ELLE: До какви кътчета от света те е отвеждало гмуркането и какво е различното там по отношение на опазването на водите?
- Отношението на хората, които са пряко свързани с водата е по-различно, по-хуманно. Забелязала съм например, че в повечето случаи използването на ръкавици под водата е забранено – с цел да не пипаш и отчупваш от коралите. Не те гледат с добро око и ако пипаш рибите. Определено искат максимално да опазят красотите си по-дълго и то не само с комерсиална цел. При нас сякаш няма традиция в тази област. Самото Черно море не е особено благодатно за този вид гмуркания, в които може да ти спре дъха, да преживееш някакъв катарзис, който да промени цялостното ти отношение към водата и опазването й. Не на всеки е известно например, че в Черно море под хиляда метра няма живот. Под тази граница няма нищо живо освен вода, но не каква да е, а замърсена, обогатена със сероводород, който не позволява на организмите да дишат, защото измества кислорода от водата, утаявайки се на дъното. Само 15% от цялото море остават за живот на живите организми. Сероводородът се образува от разлагащи се органични съединения и организми. Голяма част от тях се вливат в него чрез Дунав, Днепър и Днестър. Тези реки са замърсени до неузнаваемост вследствие на индустрията на страните, през които минават. Така всички органични и неорганични отпадъци, попаднали в реките от нейните притоци или излети в нея чрез отходни канали, се вливат в Черно море, като по този начин обричат на смърт организмите в тази екосистема.
ELLE: Какво правиш ти, като дайвър на яхатата и в морето, и като обикновен гражданин в бита си, за да намалиш своя отпечатък върху природата?
- Бих се определила, като доста съвестен дайвър. Дори на моменти съм дразнеща за околните, които не мислят по моя начин, но това въобще не ме интересува. Аз имам мисия за себе си, да пазя този свят и това включва да съм досадна понякога (смее се).
ELLE: Какво е твоето „послание в бутилка“?
- Земята ни загива. Човечеството се обрича на гибел! Трябва да се обединим, да променим съзнанието си, да променим начина си на живот, на мислене и да поемем отговорност за действията си, защото ще дойде време, когато вече ще бъде късно. Затова, за да може фундаментално да се разрешат проблемите на околната среда, ние хората трябва да подобрим моралния си стандарт, да образоваме новите поколения показвайки им истината, въпреки че е шокираща.
И най-вече да не насочваме любовта си чисто егоистично само към нас, а да се научим да я даваме и на нашата създателка – Земята!
