Преминете към основното съдържание

Ани Халваджиян: „Може да си стоим вкъщи, но нека не се затваряме в главите си“

Накъде отива светът?

© Личен архив

Поредица интервюта, обединени под темата „Накъде отива светът?“, подготвихме за майския брой на списание ELLE. Разговорите (онлайн и по телефона) с известни български личности от различни сфери се случиха през първите две седмици на извънредното положение у нас и тъй като с всеки следващ ден малко или много това съдържание губи от актуалността си, ги публикуваме в elle.bg тази и следващата седмица. В днешната неделя ви срещаме със слънчевата и свободолюбива Ахавни Халваджиян.

Какво прави Ани Халваджиян по време на извънредното положение?

Никой не обича да е затворен, но аз съм от най-тежките случаи на хора, които имат проблем с всякакъв вид затвори. Медитацията, пазаруването на храна и разхождането на кучето са нещата, които ме спасяват. Както и книгите, открих моя нов любим автор – Ерик-Еманюел Шмит, който е изключителен. И позитивен, и смешен, и дълбок. Точно каквото обичам и точно като за в момента.

Освен това започнах за първи път в живота си да готвя. Така че ако оцелеем, ще имам голям бонус, защото аз мислех, че съм трагична с готвенето, но сега опровергавам себе си. :)

За свободата да си поговорим... И за страха.

Всичката лакомия, всичкото бързане, всичките цели в момента са се свили и е останало едно-единствено желание и цел: да сме здрави

Често ме обвиняват в някакъв краен позитивизъм, но мисля, че в случая сме длъжни да се напънем да извадим някакви позитиви. Имам чувството, че някои хора си търсят потвърждение и оправдания за страха, сами го подхранват. Те са си с такава настройка. Наистина не мисля, че идва краят ни като вид. Достатъчно глупости сме извършили и ми хрумва, че планетата отвръща на удара. От друга страна, планетата ни е подлагала много пъти на изпитания, това не е от вчера. Сега, за добро или за зло, сме прекалено информирани. Но не, не идва апокалипсис.

Аз нямам намерение да спра да живея, дори и да идва апокалипсис, това е още едно основание да изживеем истински, доколкото можем, това, което ни е дадено. Може да си стоим вкъщи, но нека не се затваряме в главите си. Ние като цяло не сме много освободени в мисленето и в главите си тук, в нашата страна, на Балканите. Мисля си, че не трябва чак толкова да се поддаваме на страха. Затворът е най-лошото нещо.

Има хора, които и преди коронавирус живеят, без да излизат от кварталите си. Сега аз това трябва да го преживея от първо лице, това е някакъв опит, изпитание. Като цяло поспрели сме се малко, със сигурност сме имали нужда. Вече всички ние сме ограничили желанията си до това, да сме здрави и близките ни да са здрави. Всичката лакомия, всичкото бързане, всичките цели в момента са се свили и е останало едно-единствено желание и цел: да сме здрави.

Как според теб ще изглежда светът след пандемията, какъв урок ще сме научили по трудния начин?

Единственото, което мога да си пожелая, е да помним дълго

Вярвам, че изходът ще е добър, ще оцелеем, ще се съвземем като общество. Надявам се наистина да сме направили каквото трябва и да не загиват хора. Но това, което ме притеснява, е, че какъвто и урок да научим сега, ще го забравим бързо. Единственото, което мога да си пожелая, е да помним дълго. Както и всички хора на изкуството, които сега творят, да сътворят някакви неща, които ще останат. Положителни неща да останат освен уроците, които да помним. За уроците не вярвам, че ще се помнят дълго, но се надявам нашето общество и въобще светът да ме опровергае.

messages.loading
Горе
ELLEworldtwitter-logo-silhouettepinterestinstagram envelopeyoutubemenuclose chatalarmexclamation-signwarninglocked-padlockfavorite-heart-buttonmagnifying-glassdown-arrowuser