Бали е топ дестинация през последните години и има защо - индонезийският остров предлага екзотична природа, спиращи дъха плажове и богато културно наследство. Едно от най-чистите духовно кътчета в света!
За мен Бали може би е първото място, в което виждам толкова много контрасти. Във всеки един аспект!
Всичко тук е изразено в крайни граници.
Започвайки от времето и стигайки до сблъсъка на различни култури и религии, екзотиката на 5 звездните резорти и мизерията, която усещаш в мига, в който завиеш по някое от малките улички на курортните селца. Тук наистина всичко е толкова контрастно различно, че се чудиш как е възможно да цари такава хармония и разбирателство навсякъде. Дори различията между хората от всеки един край на острова са преплетени в невероятна духовна симбиоза.
Питам се дали религията е в основата на всичко това?
Неслучайно го наричат още и Островът на хилядата храма. Сигурно никога не сте си представяли, че в радиус от 1 км. около вас може да се намират над 20 будистки и хинтски храма. Тук хората наистина вярват. Почитат. Молят се за здравето на семейството, на ближния, на това, че са живи! А ценностната система е все още неопетнена от материалния свят, който ни заобикаля.
Затова някак си естествено попаднах на един добър, смирен и честен балиец, когото избрахме за наш частен гид на острова.
Той се казва Ито и е един от най-милите и добросърдечни хора, които съм срещал в близките няколко години. Срещу скромната сума, която той поиска, в замяна получихме едно от най-незабравимите ни преживявания. Предварително бях помолил Ито да ни отведе до не толкова популярни туристически забележителности, за да усетим наистина духа и настроението на острова.
Денят започна рано сутрин, когато Ито нетърпеливо ни чакаше пред вилата.
Радваше се като малко дете, което сякаш бе намерило съкровище и беше нетърпелив да ни покаже чудесата на острова.
Тъй като се намирахме в една от най-южните точки на острова (Джимбаран, Южна Кута), се наложи да пътуваме около 2 часа до вътрешността на Бали. Оказа се, че имахме късмет, защото точно този ден, който бяхме избрали да разгледаме същинската част на острова се съвпадна с голям будистки празник.
Денят на Галунган е празник, който почита триумфа на Дхарма над Адхарма, или - на доброто срещу злото. Галунган е на второ място по важност след Nyepi, познава като Балийската Нова година. Празникът се почита два пъти в годината - от 4 до 6 април и отново в периода 1-3 ноември. Нещо като техния Ден на благодарността - празник, в който цялото семейство отива заедно в храма за молитва.
В последствие се оказа, че по обичай, те обикалят поне няколко храма, като се започне от семейните (кварталните) и се стигне до известните на всички туристи. Може би няма да успея да намеря правилните думи, за да пресъздам атмосферата и настроението, което излъчваше всеки един местен в този ден. Радостта в очите дори и на най-малкото балийче се забелязваше от километри. За тях беше свещен празник, а ние бяхме заразени от цялата тази позитивна енергия, която се носеше във въздуха.
След като преминахме през дузина селца, градчета и махали, които се сливаха буквално в едно, бяхме готови и зареди с енергия за един прекрасен ден, пълен с нови приключения.
Ито успя да развие цели 40 км/ч. на една по-дълга права, която свършваше в паркинг-поляната, която се оказа точно пред първата забележителност.
Очаквах да е храм, крепост или някакъв музей. Но следвайки предварителните ми инструкции за не комерсиални места, той ни беше отвел до прекрасен водопад. Наричали го Водопадът на любовта!
Честно казано и погледнато от географска гледна точка, нито беше най-високият, нито най-големият, но притежаваше онази магнетична енергия, която искахме да усетим. Заставайки в най-ниската му част и любувайки се на шума от свободнопадащата вода, в един миг усетихме тайнствената миризма от традиционните ароматизирани пръчки.
О, да! Беше празник.
Дори и тук долу пред самия водопад имаше храм, пред който една жена на средна възраст поднасяше своите дарове, изпълнявайки религиозен ритуал. Полюбувахме се на гледката и решихме да не губим време, за да може да видим колкото се може повече от красотите на Бали.
Поехме по тесните пътища на острова, а Ито реши да издаде коя е следващата ни спирка.
Най-сетне - балийски храм!
Един от най-големите, но и най-интересните - Водният храм.
В първия момент бях изненадан. Незнайно защо си представях, че техните храмове са под формата на голяма купулна сграда, която освен внушителен ръст има врата, през която се влиза, а вътре се пази тишина.
Нищо общо!
Тук всичко бе отворено. Имаше много врати, многобройни по-малки храмове, много вода и някоя друга маймуна, но извадихме късмет да не се запознаваме от близо с тези симпатични животни. За първи път попадах на такова място.
Наистина беше впечатляващо!
Непрекъснато се разминавахме с хора, които бяха дошли, за да поднесат дарове на боговете, в които вярват и да се пречистят като се изкъпят във водните басейни на храма.
В дъното на комплекса стоеше една заключена врата, през която можеше да се види само едно безкрайно стълбище.
Поинтересувах се какво има там и един местен ми обясни, че това е свещенно място за медитация, на което само определени и избрани хора могат да отидат и да медитират. Иначе мястото не било кой знае какво, но енергията го правела специално и това, че се намира най-близко до небето.
След като се полюбувахме още малко на красотите, датиращи от 9 век пр.Хр. и хапнахме няколко банана, се отправихме към колата за следващата точка от дневното пътешествие.
Толкова бяхме въодушевени от красотата и енергията, която имаше във Водният храм, че помолихме Ито да ни покаже поне още едно такова място.
Потеглихме отново по тесните улички, по които едва се разминаваха две коли.
Пътувахме доста.
От 30 градусова жега, стигнахме подножието на вулкана Mount Agung, където температурата не беше повече от 18 градуса. Имахме около час и перфектно разхлаждащо време, за да посетим най-големия Besakih Temple, или както го наричат още Mother Temple.
Гледката спря дъха ни!
Величието на вулкана и красотата на храма се бяха слели в една картина, която и най-добрият фотоапарат на света не би могъл да заснеме и пресъздаде.
Besakih е с цял век по-стар от Uluwatu Water Temple и поне два пъти по-голям от него.
Тук всичко е разположено терасовидно и по-скоро се доближаваше до представите ми за хиндуистки храм. Допълнителната украса от цветя, пъстроцветни платове и знамена придаваше още по-монументален облик на храма. Най-вълнуващата част от него се намираше в дясното крило на основната сграда и беше достъпна за туристи. Всеки посетител може да влезе и да се помоли, независимо от това каква религия изповядва.
Единият час не стигна, за да преминем през всяко едно достъпно за нас кътче, а времето беше напреднало и вече се свечеряваше.
Потеглихме отново с нашия верен пътеводител Ито.
По пътя за следващата ни дестинация спряхме за момент на една от най-високите точки на острова, където температурата със сигурност беше под 18 градуса, но гледката си заслужаваше.
Пред нас се откри величествена панорама, в която присъстваха вулкан, езеро и тропическа растителност.
След като направихме по няколко снимки, отново се озовахме в малката кола на път за следващата точка.
Пробегът отново бе дълъг и за пръв път си позволих да заговоря Ито като разговорът беше в малко по-лична насока. Той успя да ме потопи в един чист свят на човек, който изкарва прехраната си с много труд и чест, и който бленува всеки свободен миг да бъде прекаран със семейството си.
Когато зададох въпроса дали е излизал извън пределите на Индонезия, той ми отговори: "Моята страна е голяма и за 40 години съм успял да обиколя едва 1/18 от островите и териториите, на които се разпростира. И преди да видя останалата част от света, искам да съм сигурен, че познавам моята родина!".
След тези думи се замислих колко прав бе Ито.
България е малка държава и не мога да се похваля, че съм успял да видя дори половината от красотите ѝ! А се намирах на другия край на света, опитвайки се да разгледам един остров за няколко дни, преди да съм опознал собствената си родина... И някак си неусетно стигнахме до поредната дестинация за деня.
Бяхме се озовали в китно селце, на пръв поглед дори и неугледно, докато пред нас не се разкри най-зелената гледка, която съм виждал на живо.
Оризовите тераси - ръчно изкопани от месните, по които кротко течеше вода, бяха образували театрално разположен тропически рай, в който освен оризовите зелени стръкчета присъстваха палми, ухаещи храсти и цветя.
Заслужава си напълно да се полюбувате на този зелен рай и докато окото ви черпи от зелената енергия, да се замислите, колко велик е човек и какво може да постигне само с двете си ръце и с малка помощ от природата.
Така направихме и ние, отпийвайки от разхлаждащ кокосов орех. Трудно взехме решение да станем, но знаехме, че трябва да се отправим към финалната точка на този прекрасен ден.
Леко изморени и успокоени от Ито, че няма какво да изпуснем да видим по пътя, успяхме да затворим очи и да починем за около половин час. Крайната ни дестинация беше близко, а тази тонизираща дрямка - нужна, за да може да имаме отпочинали очи, които да се радват на всяка една малка новост около нас.
След като колата намали до 10 км./ч., усетих, че е време да се събудя.
Беше тъмно, а ние бяхме пристигнали в културната столица на Бали - Убуд.
Тук гледката отново бе различна. Някак ми се стори дори прекалено туристическо, но видимо имаше и защо.
Градът предлагаше изобилие от културни забележителности: храмове, музей на изкувството и историята, както и прекрасни ресторанти с традиционна балийска кухня. Възползвахме се от предложението на Ито да вечеряме тук. След като ни остави в препоръчан от него ресторант "The Bridge", се почувствахме отново в рая.
Кухнята, отношението и атмосферата на ресторанта бяха уникални. И пак онази еуфория ме завладя и си дадох сметка, че наистина се намирам в едно от най-красивите кътчета на Земята.
Убуд ни предложи толкова много неща, че за момент ме хвана яд, че не си отделихме една нощувка в самия град.
Наистина щеше да си заслужава!
Но нямах нищо против да се прибера вече в прекрасната ни вила, която е част от Gending Kedis Luxury Villas & Spa Estate и да се насладя на 5-звездния лукс, който ни предоставяше. Наистина едно добро попадение, което горещо бих го препоръчал на всеки.
Тук отново и безспорно контрастът е в основата на всичко - за малко пари ти предлагат мечтана вила на два етажа със собствен басейн и сервирана закуска.
За какво повече мога да мечтая?
Сетих се... за спиращите дъха изгреви и залези.
Бали е един от островите, на които си заслужава да жертвате комфорта си поне една сутрин и да станете рано, за да се насладите на изгряващото слънце.
Ако пък не успеете, не се притеснявайте!
Залезите са още по-красиви!
Препоръчвам ви да им се насладите от Rock Bar, който се намира в Ayana Resort или да изпиете един от уникалните коктейли, които El Kabron Spanish Restaurant & Cliff Club ще ви предложи, докато се радвате на розовите облачета, синьото море и последните лъчи на жаркото слънце.
Рядко можете да видите чисто небе, а бройката на дневните валежи спира да ви прави впечатление още след първите няколко дена.
Не се опитвайте да се надпреварвате с времето!
Имайте му доверие и то ще ви отведе в магнетичната атмосферата на всяко едно кътче, което притежава този земен рай.
