Преминете към основното съдържание

Без повече компромиси!

Малките отстъпления, които ежедневно правите - вижте как да ги избегнете

© Thinkstock

Компромисите. Подводните камъни в нашия живот. Мислим, че са безобидни, незначителни, нормални. Защото всички ни учат, че те са необходимото зло по пътя към изграждането на приятелски взаимоотношения, безконфликтна семейна и работна среда, дълготрайна връзка с партньора. А всъщност, ние имаме вътрешна потребност да живеем без компромиси. И първият индикатор за това са нашите мечти. В каквато и форма да ги обличаме, по какъвто и начин да ги обрисуваме, те винаги съдържат в себе си избора ни за живот, в който не се налага да се съобразяваме с други хора или с външни обстоятелства.

Болните места

Ако имаше „карта на компромисите“, можехме да видим, че те се крият в онези сфери от живота ни, в които не се чувстваме добре. Може да са в работата, отдавна превърнала се в наш душманин. Може да са в отношенията с родителите или децата ни, когато в тях не виждаме нищо повече от задължения и тежест. Може да са в неудовлетворителната връзка с половинката или в общуването с хората около нас, когато то е лишено от близост и разбиране.

Компромисите се крият в онези сфери от живота ни, в които не се чувстваме добре.

Последствията

Често се опитваме да убедим себе си, че компромисите са нормални и естествени. Само че не съществуват рационални доводи с достатъчно сила, за да откажат душата ни от стремежа към пълноценен и цялостен живот.

И колкото повече неприемливи за нея обстоятелства й налагаме, толкова по-силни ще са нейните сигнали (като преумора, отчаяние, депресивни състояния, панически атаки). А при всяко игнориране на знаците, които тя подава, организмът ни ще реагира, като ни разболява.

Доводите на ума

Умът „говори“ по недвусмислен начин – с езика на страховете, социалните клишета и моралните предубеждения. Ето защо, както и да се чувстваме в роднинските си взаимоотношения, той ще ни изтъква силните доводи за значението на кръвната връзка. Дори да се задушаваме от работата си, пред нас ще се обрисуват картини, в които трябва да се примиряваме, защото напускането може да ни донесе нищета и страдание.

Умът говори с езика на страховете, душата – с този на неудовлетвореността.

Отново умът ще ни посочва, че няма да намерим по-добър партньор, че изневерите са нещо нормално при всички връзки, че можем да преглътнем поредния шамар – „все пак имаме две деца“, че можем да простим и забравим – „той ще се промени“, „няма как да имаме идеален живот“, „време е да се събудим, да заживеем в реалността“... Ще ни казва, че имаме нужда от хора, познати и контакти, за да оцелеем. Че трябва да правим взаимни отстъпки, ако искаме да имаме приятели. И не на последно място – колко е важно да харесваме другите и да сме като тях.

Когато душата говори

Езикът на душата пък е този на неудовлетвореността. Душата не се интересува от моралните предубеждения. В потискащата семейна среда ще отчете не взаимовръзката родители-деца, а липсата на духовна близост и подкрепа. Изпълвайки ни с тъга и разочарование, ще ни подсказва, че не сме длъжни да живеем в среда, в която някой ще контролира всяка наша стъпка и ще ни манипулира със съжаление и чувство за вина.

Душата не я интересува, че сме превърнали живота си в едно непрестанно оцеляване. Чрез знаците на преумората и вялостта ще отчете, че работата ни не оправдава нашата вътрешна потребност да изпитваме удоволствие от нещата, които правим, не изразява индивидуалността ни и не ни носи вдъхновение и изобилие.

При всяко игнориране на знаците на душата организмът ни реагира, като ни разболява.

Няма да се заинтересува, че играем ролята на майка с две деца, когато за сметка на тях се налага да проявяваме търпимост към взаимоотношения, отдавна лишени от близост, любов и разбирателство. Нито ще признае за нормални изневерите, шамарите и обезличаването. Ще ни преведе през дебрите на непрекъсната тревожност, депресии и отчаяние, за да ни покаже, че заслужаваме истински партньор. Колкото по-неподходяща е средата ни, толкова по-силно ще е усещането за самота, различност, неразбраност.

ТРИ НАЧИНА ДА БЪДЕТЕ БЕЗКОМПРОМИСНИ

Стъпка 1: Започнете от малките неща. Безкомпромисността е стандарт за качество във всяка сфера, отношение или детайл в живота. От сандвича, с който залъгваме глада си на обяд, до всичко, което купуваме, създаваме или променяме.

Ако искате животът ви да има истински и пълноценен облик, откажете се от компромисните варианти за вещи, забавления и взаимоотношения, които ви заразяват с примирение.

Стъпка 2: Забравете какво ще кажат хората! Има нещо, което всеки от нас знае, но малцина прилагат в живота си – свободата да заявиш собствената си стойност. Родителите, децата, бракът, приятелите не могат да бъдат основание да се откажете да живеете своя живот.

Стъпка 3: Проблем е, че животът ви е това, което е. Не е проблем, че ще се промени. Ако прочетете историята на всеки успял човек, ще откриете, че зад успеха се крие думата промяна, а зад промяната – стремеж към свобода. Най-лошото е да превърнете себе си в изкупителна жертва на страховете и предубежденията си. Защото това е най-сигурният начин да разболеете тялото и душата си.

messages.loading
Горе
ELLEworldtwitter-logo-silhouettepinterestinstagram envelopeyoutubemenuclose chatalarmexclamation-signwarninglocked-padlockfavorite-heart-buttonmagnifying-glassdown-arrowuser