Тя е един от най-добрите кастинг режисьори в Холивуд, помогнала е на Скарлет Йохансон, Джулия Робъртс, Мерил Стрийп, Лиъм Нийсън и Брад Пит да получат първите си големи роли. Специално за ELLE Бони Тимерман открехва вратата към мъжкия свят на филмовата индустрия и разказва как добротата – дума, която рядко се свързва с Холивуд, се е оказала ключът към силата и влиянието й като жена професионалист.
Една нощ, преди повече от 30 години, Бони Тимерман била с приятели в бар в Манхатън и самолетче от хартия се приземило в скута й. Барманът й се усмихвал. Той имал чаровно лице и игриви очи. Тимерман разбрала, че е специален: притежавал харизма. Била експерт по харизма, кастинг режисьор, сред най-добрите във филмовата индустрия. Всеки актьор и всеки човек в Ню Йорк, който искал да стане актьор, искал да се запознае с нея, включително и този барман. А той бил Брус Уилис. След тази вечер Тимерман го включва в каста на тв сериала „Маями Вайс“. Уилис е един от многото, забелязани първо от Тимерман.
Кастинг агентите са свързващото звено във филмовия бизнес. Работата им е да свържат точната роля с точния актьор. Няма готова формула. Правят прослушвания с безброй обещаващи актьори, за да открият сред тях онези с истинската харизма. Това е изкуство, много инстинктивно. Тимерман е известна в киносредите със своята интуиция. Може да прозре на какво са способни начинаещите актьори преди още те самите да са го разбрали. Ако я помолите да ви обясни как го прави, ще ви каже, че тайната й е именно добротата. Развлекателната индустрия е жестока, а Тимерман стои някак встрани, открита и грижовна е. Нейната сила идва, когато тя дава сила на другите.
Тимерман става кастинг режисьор почти случайно. Била на около 20, безработна, живееща в апартамент, пълен с хлебарки, когато приятел я свързва с Phoenix Theater Company на Таймс Скуеър и тя веднага се харесва на собственика. Той й предлага работа като кастинг режисьор на театъра, макар че Тимерман тогава няма ни най-малка представа какво означава това. „Какво, по дяволите, е това?“, си казва, но приема работата. Нямала офис, само дървена маса пред тоалетните на театъра. Започнала с т.нар. open calls, на които всеки бил добре дошъл за прослушване. Стотици актьори се записали. Повечето от тях били ужасни, някои били и опасни – един влязъл в театъра и насочил пистолет срещу Тимерман. По-късно същия ден се появил и Ричард Гиър. Все още неизвестен, но обаятелен, което много впечатлило Тимерман. Тя научила, че кастинг агентът трябва да е винаги отворен, защото не се знае откъде ще се появи звезда. Единственият начин да се изкачи човек до върха, според Тимерман, бил като помогне на другите да се изкачат. Другата тактика на Цимерман за откриване на таланти били посещенията в театъра. Нямала достатъчно пари, за да си позволи билети, затова чакала пред вратата и се промъквала след антракта. Така видяла Мерил Стрийп за първи път. Имала главна роля в „Трелони от театър „Уелс“ – пиеса за успешна актриса, която се отказва от кариерата си заради своя съпруг. „Не можеш да откъснеш очи от нея“, казва Тимерман. Тя отишла зад кулисите, за да се срещне с нея и й дала роля за предстоящата продукция на Phoenix „Uncommon Women... and Others“, по пиеса на Уенди Васерщайн за група приятелки от колежа, които се срещат след години. „Uncommon Women“ бил излъчен по телевизията и скоро след това Тимерман получила предложения от продуценти и режисьори от цял свят, включително и от Франсис Форд Копола.
Приела да води кастинг за радио пиеса на BBC. Настанили я в Chateau Marmont, един от най-скъпите хотели в Лос Анджелис. Още първата сутрин прозвънила всички агенции за таланти в града. Дните минавали, но никой не й връщал обаждане. Никой не се интересувал от радио пиеси, защото били по-слабо платени от филмите. Тимерман решила, че се е провалила. Седяла в градината на хотела, мислейки си колко дължи на BBC, сълзи се стичали по лицето й, когато забелязала, че до нея стои висок мъж. „Какво има, мило момиче?“, попитал той. Това бил Дейвид Уорнър, актьор, когото тя познавала от филма „Morgan: A Suitable Case for Treatment“. Казала му, все още плачейки, че не била успяла да намери нито един актьор за радио пиесата. Още същата вечер той се свързал с всичките си колеги и осигурил актьори за всички роли. „Вярвам в съдбата, вярвам в срещите“, казва Тимерман. Тя вярва, че една случайна среща, един неочакван акт на доброта може да промени нечий живот завинаги. И това дава сили не само на другите, но и на нея. Когато завършила ангажимента си за BBC, започнала да получава много повече оферти за работа от кино и телевизионни компании, и то само защото Дейвид Уорнър решил да й помогне.
Тя казва, че почти всички важни връзки в живота й са започнали като среща между двама непознати, открили се един друг в тълпата. Срещнала първия си съпруг в парка. Било студено, тя се обърнала към него и казала: „Искаш ли на Бермудите?“. Излезли същата седмица и се оженили в рамките на месец. Връзката им продължила 5 години. Срещнала втория си съпруг, адвокатът и писател Джон Конър, в театъра. Бил заспал в публиката по време на пиеса, чийто актьорски каст бил нейно дело. Тимерман го раздрусала и го събудила. „Критиците са тук“, изсъскала му тя. (По-късно той щял да й обясни, че не бил отегчен, а просто изтощен, тъкмо бил приключил първото си дело за убийство.) Излезли заедно след пиесата същата вечер и се оженили след няколко седмици. И са все още заедно, 35 години по-късно. Двамата са пълна противоположност. Той е затворен, домошар, а тя почти всяка вечер е на парти или в театъра. Това е работата й, да поставя себе си в ситуации, където може да срещне красив непознат. Все пак това няма как да се случи, докато си стои вкъщи на дивана. След като Тимерман натрупва увереност като кастинг агент, започва да търси изпълнители на необичайни места. Наблюдава хората в ресторантите. Според нея светлината мистично се променя, когато в помещението влезе наистина талантлив човек. Предпочита да среща актьори извън стаите за прослушвания, далеч от камери и стрес, на място, където те са спокойни и се чувстват комфортно и тя може истински да се свърже с тях. Когато Тимерман препоръчала Скарлет Йохансон за главната роля за филма от 2001 г. „Американска рапсодия“, помолила режисьора да не прави традиционно прослушване. „Просто поговорете, влюби се в нея и й дай ролята“, му казала тя. Режисьорът я послушал и Йохансон получила ролята.
В началото на кариерата си Тимерман решила да работи само с хора, които се отнасят към нея със същото достойнство и доброта, каквито тя демонстрира. „Нищо не се случва без уважение“, казва тя. Тимерман не представлява никого, не работи за никого, не си поставя никакви географски ограничения. Работи само с режисьори и продуценти, които са си направили труда лично да я потърсят. Най-добре й се получава, когато работи с екип, който й се доверява. Предпочита да има по 4-5 ангажимента едновременно. Това е отчасти защото обича работата си. Другата причина е, че й харесва да има достатъчна финансова свобода, за да може да откаже на режисьор или продуцент, който не би се отнасял с уважение към начина й на работа.
В последните години тя се насочва към продуцирането на филми. Казва, че е било предизвикателство да преоткрие себе си в индустрия, която обича да вкарва актьорите в типови роли и характери, но тя е успяла да продуцира повече от 20 филма и има още проекти в развитие. Проект, за който се вълнува много, е филм, базиран на живота на Джонатан Алпейри, военен фотограф, отвлечен през 2013 г. в Сирия. Тя и Алпейри се срещат по класическия за Тимерман начин: тя го вижда насред претъпкан ресторант. Имало нещо на лицето му, което й направило впечатление – откровена тъга. Тя помолила сервитьора да го доведе на нейната маса и в края на вечерта двамата решили да правят филм заедно. Тимерман се надява, че филмът ще разкаже историята на Алпейри пред целия свят и ще й помогне да израсне като продуцент и създател на филми. „Трябва да се развиваш, не можеш да оставаш същият“, казва тя. Научила е, че този растеж преминава през взаимната подкрепа и че успехът никога не е дело само на един човек. „Влюбвам се, това правя“, казва Тимерман. Кариерата й потвърждава казаното: любовта наистина е в основата на всичко.
