Избираме да се простим със звездата на френското кино без много думи и обръщаме поглед назад към стотиците кадри, уловоли неповторимото й очарование. Бриджит Бардо беше жена, която отказа да бъде притежавана – от славата, от киното, от чуждите представи за това как трябва да изглежда една звезда. Тя не играеше женственост, тя я живееше: свободна, естествена, понякога неудобна, винаги истинска. В разгара на успеха си Бардо избра тишината вместо аплодисментите, но образът ѝ остана завинаги – като спомен за времето, в което една жена имаше смелостта да бъде себе си, без да иска разрешение.