В свят на филтри, Фотошоп и лицемерие в социалните мрежи къде да се скрият всички онези жени, които природата не е дарила с дълги крака, гъста коса и идеални мерки? Единият вариант е при пластичния хирург, но аз лично не го препоръчвам, а и има неща, за които дори той не може да помогне. Другият е да се барикадират вкъщи и да излизат само при земетресение. А третият вариант е просто да се приемат такива, каквито са, и да продължат да си живеят с излишните килограми, ниския ръст и рядката коса. Аз лично предпочитам последното. Защото стандартите трябва да важат само при храните. Все пак, ако видите някоя жена с повече килограми, това няма да повлияе на здравето ви така, както ако ядете кренвирши всеки ден, нали?
Красотата ще спаси света? Дали?
Как може цял живот да пишеш творби за красотата на християнската душа и накрая да те цитират в конкурси за красота. За Достоевски говоря. В XX век, след като преживяхме феминизма и еманципацията, сме изправени пред нов вид дискриминация, за която не се говори толкова често – тази по отношение на външния вид. Получава се така, че красотата спасява света, а ние, жените, бавно, но сигурно се уеднаквяваме. И понасяме ударите на възмутителните погледи и неразбирането. Но ние сме силни и можем да го понесем, нали, момичета?
Някой друг килограм в повече
Формите на тялото са една от най-ожесточените битки, които жените водят с общественото мнение. А и със себе си. И ще ви разкажа нещо лично. Аз никога не съм влизала в моделските мерки и теглилки. И ето ме сега със 7-8 кг повече, които си нося като спомен от бременността. Кантарът постоянно се движи нагоре и надолу. Точно съм постигнала някакъв резултат, волята ми се пречупва и аз отново започвам да ям така, че за седмица-две си връщам всички свалени килограми. Явно от стрес и напрежение започнах да качвам именно в коремчето. И хората, с типичната си „тактичност“, ме питаха дали не съм бременна. В началото отговарях с чувство за хумор: „Не, просто съм дебела“. Но малко по малко започнах да се дразня и намеците за „киселите краставички“ ми идваха в повече. Не казвам, че бременността е нещо лошо, напротив. Но когато носите food baby, няма нужда никой да ви напомня за това.
Антиейдж война
Да си поговорим и за старостта. Всички си даваме вид, че не се страхуваме от нея, но замислете се колко ожесточена е войната ни с годините – кремове, процедури, пластични операции. Дори в Холивуд избухна вълна на недоволство за това, че когато актрисите преминат определена възраст, вече не са толкова търсени, колкото младите попълнения. Но повечето години в паспорта сякаш не засягат мъжете по никакъв начин. На снимки Джуд Лоу е с минимална обработка – виждат се бръчките и оредялата му коса. Но Камерън Диас, която също като Лоу е родена през 1972 г., е така обработена с Фотошоп, че сякаш е застинала във времето. И аз съм почти сигурна, че и самата Камерън се харесва повече така.
Кое е най-важното за едно момиче?
В съвременния свят ни е разрешено да караме коли, да гласуваме и дори да ръководим държави, но не ни е разрешено да НЕ бъдем красиви. И това е една от последните крепости на дискриминацията. Знаете ли, че момчетата с излишни килограми са с 9% повече от момичетата? Но кой говори за това? А по информация на The New York Times родителите на момичета два пъти по-често търсят в Google отговор на въпроси, свързани с външността на детето им, отколкото родителите на момчетата, които се интересували основно от техните интелектуални способности. „Грозна ли е дъщеря ми?“ се търси 160% повече от „Грозен ли е синът ми?“.
Глобални промени
Телевизия, Интернет, социални мрежи... Колкото по-развито е едно общество, толкова по-тесни са рамките на стандартите за красота. В Северна Корея например надали имат представа за това, какво означава 90-60-90. Решението обаче не е да се изолирате някъде и да не влизате никога в Интернет. Напротив – именно той може да бъде мощен инструмент за преодоляване на диктатурата на еталоните за красота. Всеки днес има право на глас – може да създаде своя група във Facebook или пък блог и профил в Instagram. Така малко по малко границите ще започнат да се разрушават, а представите ни – да се променят. Което вече се случва, благодарение на смелостта на някои жени да бъдат себе си.
Най-важното нещо
Разбира се, може да създаваме групи в социалните мрежи и да се борим с обществените стереотипи, но ако се вгледате внимателно, ще забележите, че лозунгът за различната красота, се лансира и повтаря само от тези, които не се вписват в приетите стандарти. Всички останали повтарят това най-вече по навик и с надеждата, че никога няма да бъдат от другата страна. И все пак си мисля, че това няма никакво значение. Замислете се, че нормите за красота са изкуствено поставени граници, които нямат никакво отношение към успехите в живота ни. Щом жени като Ашли Греъм застават на корици на модни списания, значи всичко е възможно. Важното е да се грижим за здравето си и да си повтаряме, че не всички можем да бъдем слаби и красиви. А и не трябва.
20 ЦИТАТА, КОИТО ЩЕ ВДИГНАТ ВАШЕТО САМОЧУВСТВИЕ
