Седмицата на висшата мода в Париж тече, а сред най-очакваните дебюти този сезон, наред с този на Джонатан Андерсън за Dior, бе този на Матю Блейзи за Chanel.
По традиция дефилето на модната къща се състоя в Grand Palais, а тазгодишният декор напомни за мащабния подход на Карл Лагерфелд, с който той всеки път преобразяваше мястото. Подиумът беше обграден от гигантски пастелни гъби и дълги розови върби, а атмосферата унасяше гостите в мечти с птичи песни и поетични мотиви.
Дрехите бяха олицетворение на лекота, движение, разбира се, в новия ритъм, който Блейзи задава. Дизайнерът не променя кардинално кодовете на Chanel, но пренася духа им в по-свободен, ефирен, интерпретативен свят. Класическите елементи — като Chanel костюма — са преосмислени чрез полупрозрачни, фини материи, свободни силуети и деликатни шарки, които сякаш „плуват“ върху тялото.
Този подход предизвиква усещането за по-бавен, по-тактилен ритъм на модната къща. Майсторството и емоцията са в центъра, а не просто визуалните „уау“ елементи.
Блейзи играе със семантиката на светлината и свободата, като използва мотивите на птиците и полета — съвременна метафора за женското, както разкрива пред Vogue.
Това не е революция, а изтънчено навлизане в наследството на Chanel: не се обръща гръб на класическата женственост и елегантност, а вместо това те биват пречупени през по-съвременен, мечтателен поглед. И понеже поезията е нещо лично, тук личи, че не се търси чиста театралност, въпреки че става дума за висша мода. Матю Блейзи иска да материализира една по-богата естетика, в която повече хора могат да се припознаят.
