С изглед към Адриатическо море и на 97 километра от Италия се намира една държава, която е и европейска, но и не е. Която е била теокрация, кралство и социалистическа република. Която съществува вече 11 години, но и 2000 години. Която прилича на италианския регион Кампания, но има по-малко население от Палермо. Това е една страна с крал без трон като кралят е архитект във Франция. Страна, която носи италианско име, но е и славянска, и чийто народ има много ясна представа за себе си и за своето бъдеще.
Тази страна е Черна гора, или както я наричат по света – Montenegro.
Тя е независима от 2006 г., а правителствените планове за развитие имат една цел - превръщането на Черна гора в номер едно туристическа дестинация в средиземноморския басейн. И целта изглежда все по-близо, след като Черна гора се появи в списъка на „местата, които да видите, преди да умрете“, предложени от National Geographic Traveler и New York Times.
Перфектната смесица от планина и море
В страната живеят 625 000 души, с невероятни природни дадености - смесица от гори, планини и плажове, древни църкви и манастири и градове, обградени от крепостни стени. Между планината и морето обаче е земята на кипарисите, смокините, маслиновите дръвчета и розмарина, която има мек средиземноморски климат. Страната може да се похвали с много природни забележителности – като река Тара, която е най-дълбоката в Европа, или Биоградската дъждовна гора, една от последните на нашия континент.
Лабиринтът на фиордите
Голяма част от историята на Черна гора е свързана с Которска област – лабиринт от фиорди на северния бряг на границата с Хърватия, сгушен сред бяло-розови скали, гледащи към морето. От 1420 г. до 1797 г. това е протекторат на морската република Венеция. При падането на La Serenissima, както била известна републиката, знамето с герба на Котор било заровено с надеждата, че един ден то отново ще види слънчева светлина. По време на Втората световна война областта е плячкосана от немските войски и знамето изчезнало. „Венецианците – каза ми един черногорец на перфектен италиански – още го търсят.“
Черна гора е смесица от гори, планини и плажове, древни църкви и манастири и градове, обградени от крепостни стени.
Истории от Пераст
Пераст бил най-проспериращият град в Которския район, въпреки неблагоприятната си позиция – на граница с Османската империя. Гражданите му били велики мореплаватели. Там се намирала една от най-известните морски академии в Европа, където дори Петър Велики изпращал офицерите си за обучение. Жителите на града търгували из половината свят, затова жените им се обличали в японска коприна и носели злато от Индия. Всяко благородническо семейство строяло църква, 22 от тях все още съществуват. Но това богатство не разглезило хората на Пераст, които винаги се защитавали като лъвове. Вицко Буйович, войн и политически деец от XVII век, поискал от големия венециански архитект Джовани Фонте да конструира новия му палат в Пераст. Когато всичко било готово, Буйович попитал архитекта дали ще може да създаде още един такъв прекрасен замък. Фонте отговорил, че може, а Буйович го изхвърлил през балкона.
Богородица на скалата
В Пераст има изкуствен остров с големина от 3000 кв. м. Той е изграден от стари кораби и камъни, струпани около канара. Този остров се нарича Богородица на скалата и на него е построена една от най-пищните църкви в ортодоксалния свят. Изграждането на острова и църквата продължава повече от два века. Всичко започнало заради иконата на Богородица, открита във водата от моряци през 1452 г. близо до оголена скала, която станала и основа на острова. Жена на моряк от Пераст отдава целия си живот на изобразяването на Богородицата в гоблен, който още е изложен в църквата. Това се случва през 1828 г., когато съпругът й не се завръща на време от плаване до Япония. Тогава тя дава обет да избродира иконата върху парче японска коприна. Работата й е толкова детайлна, че били нужни десетилетия, за да я завърши, и накрая ослепяла. А съпругът й никога не се завърнал.
На остров Богородица на скалата е построена една от най-пищните църкви в ортодоксалния свят.
През годините
Черногорците не пропускат шанса да споменат, че под властта на Османската империя страната се е борила за независимостта си с векове и винаги се е съпротивлявала на турците, които най-после били победени в края на XVII век. Последната декларация за независимостта на страната е от 1878 г.. През 1910 г. Черна гора става кралство начело с Никола I (прадядо на Симеон Сакскобургготски). До 1941 г. е в състава на Кралство Сърбия, следват последователни окупации от Италия и Германия, а от 1945 до 2006 г. отново е част от Югославия и различните й форми. След окончателния разпад на федерацията Черна гора, версия 2.0, е млада и такива са и политиците й – бившият министър председател Мило Джуканович, който изкарва 4 мандата, застава на този пост, когато е едва на 29 г. Сегашният премиер Игор Луксич е на 36 г., когато е избран на поста. Страната е доста корумпирана, в класацията на Transperancy International е с индекс 3.7 от 10 (колкото по-нисък е индексът, толкова по-висока е корупцията). Процентът на икономически растеж обаче е внушителен – в първата година на новата република БВП се е покачил средно с 11%. И всичко това въпреки пословичния мързел на черногорци, който е обект на подигравки сред бившите югославски територии. Типичен пример е вицът: На плажа няколко черногорци виждат давещ се човек. „Как можем само да стоим тук и да гледаме“, казва единият. „Прав си – казва другият – нека да седнем!“
Монте Карло на Адриатика
Правителството разчита изцяло на туризма и постоянно се стреми да привлече нови посетители. Плажовете като Бецици, който парижки вестник описва през 1939 г. като „най-красивия в света“, страда от необмисленото темпо на промяната, но засега страната е запазила (и, надяваме се, ще продължава да го прави) много места, които връщат времето с векове назад. Най-големият проект за развитие в туризма е финансиран от Петер Мунк, когото черногорците наричат „златния човек“. Мунк е канадски милиардер, който притежава златни мини по целия свят. Той е решен да инвестира над 700 милиона евро, за да превърне изоставения арсенал на югославската флота близо до Тиват в рай за луксозни яхти, и така подкрепя амбициите на министър-председателя Черна гора да стане „Монако на Адриатика“. Днес този план изглежда на път да се осъществи – марината на комплекс Porto Montenegro може да поеме 180 лодки и след инвестициите от стотици милиони евро вече има пристанище, заобиколено от магазини и кафета и с много приятна атмосфера. През лятото около 7000 души на ден идват да се разходят тук. Мястото е било военна зона, която първо е държана от австро-унгарската флота, след това от югославската, с малки прекъсвания по време на Втората световна война, когато е контролирано от фашистка Италия. Така че много хора виждат тези брегове на родината си за първи път. Но народът на Черна гора може да каже същото за всяка част от това ново издание на страната им, дори и за най-познатите кътчета.
