Преминете към основното съдържание

Червената шапчица правела стриптийз на лошия вълк?

Първите варианти на приказките били редактирани, за да изчезнат секс сцените от тях
© iStock

От списание ELLE България

Любимите ви детски приказки някога са били легенди и предания, изпълнени с насилие и секс. Макар и адаптирани от фолклористи като Братя Грим, запазените в тях мотиви говорят много за тайните ви сексуални желания. 

Книгите, които остават най-дълго с нас? Детските приказки, разбира се! Може отдавна да не са на нощното ни шкафче, но са отключили в главите ни неосъзнати чувства и представи. Затова никак не е случайно, ако конкретна история ни допада повече от останалите. Според психоаналитици като Зигмунд Фрой и Ерих Фром тези предпочитания разкриват много за нашите тайни сексуални желания. Не, не бързайте да отричате връзката между секса и тези уж невинни истории за деца! Макар сега да ги четем като приспивни песни, някога те всъщност са били легенди и предания, изпълнени с много секс сцени и насилие. Едва фолклористи от епохата на Шарл Перо, Братя Грим и Ханс Кристиан Андерсен ги изчистват от съдържанието за възрастни. Въпреки това отделни сексуални мотиви и до днес издават заряда на опитоменото народно творчество.

Пасивният секс

„Братя Грим умишлено спестяват еротичните, сюрреалистични и опасни за децата подробности. Но отвъд нашата представа за „Имало едно време...“, се оказва, че контактите между красивите принцеси и мъжествените герои могат да бъдат доста по-физически, отколкото допуска приказният език“, казва Мария Татар, академик от Харвард. Една от най-многопластовите приказки на братята – „Снежанка“, например не просто описва конфликта между две поколения жени, между болезнената суета и преходността на красотата, но и разказва историята на едно момиче, „обгрижвано“ едновременно от седем мъже (нито един сам по себе си не й е на нивото). На всичко отгоре в оригинала на историята от 1812 г. принцът, който открива безжизненото тяло на Снежанка, се възползва от него многократно, докато разнася ковчега й из кралството. Нещо подобно се случва и със Спящата красавица в ранната версия на Жамбатиста Базил, публикувана като „Шипковата роза“ през 1643 г. В нея спящата Талия е изнасилена от един крал, докато спи, и забременява с близнаци. Според сексолози тези две героини пресъздават образа на пасивната в секса жена – не непременно такава, на която й липсва желание и въображение, но достатъчно срамежлива, че да не може да заяви гласно сексуалността си. В реалния живот тя ще търси активен партньор, който да освежи сексуалния й живот (мотива за съживяването) и ще му позволява той да диктува парада.

Еманципирана магия

В другата крайност са приказки като „Червената шапчица“ и „Жабокът принц“. Ако щете вярвайте, но Братя Грим всъщност са направили „Червената шапчица“ доста по-добра от оригиналния й вариант. Във версията на Шарл Перо, включена в колекцията от приказки от 1697 г., няма никакъв ловец, а горкото момиче прави стриптийз пред големия лош вълк, в опитите си да го разсее, за да избяга (сексът като оръжие), и влиза в леглото при него, където той я изяжда. Според анализатори на сексуалните мотиви, в приказката вълкът е символ на животинската страна на човек, а Червената шапчица е младата жена, която открива сексуалността си. Тази нотка не се е изгубила и до днес (на френски изразът за момиче, загубило девствеността си, е „видяла е вълка“). Ако това е любимата ви героиня, значи в леглото не се виждате като жертва. Напротив – Червената шапчица всъщност е отражение на дивата природа на вълка, която тя открива и у себе си, преминавайки през етапите с непослушанието, започнало от влизането й в гората.

Контактите между героите са доста по-физически, отколкото допуска приказният език. 

В доброволен плен

„Жабокът принц“ пък е типичната анималистична приказка, в която героинята отключва важната трансформация в мъжа. Нещо подобно наблюдаваме и в „Красавицата и звярът“, класическа история за BDSM, ако питате анализаторите (учи ни, че 50 „не“-та и едно „да“ означават „да“). Мотиви за секс доминиране и подчинение ще откриете дори в истории, които не са с класически любовен сюжет – като „Котаракът в чизми“ (където котаракът е в ролята на покорния слуга) и „Алиса в страната на чудесата“ (и Заешката дупка като метафора за един свят, в който, под въздействието на опиати, подчинените се оставят на волята на своите секс господари).

Забраненият плод

Сред изненадващо тъмните теми, отпаднали като съдържание, но не и като усещане от иначе увлекателните детски истории, е и тази за извънбрачния секс. В оригиналната версия на „Рапунцел“ принцът забременява главната героиня скоро след запознанството им, докато двамата прекарват в кулата „много радостни дни“. В „Жабокът принц“ принцесата прекарва нощта със своя ухажор, щом го превръща в красавец. И в „Пепеляшка“ партито с принца е преди меренето на обувката... От всичко изчетено – в оригинал и в анализ, излиза, че: мъжете са ненаситни секс животни, дори да изглеждат миловидни като нечия баба; че в отчаяната си нужда от секс мъжете ще се натискат с жени в безсъзнание, а жените ще се целуват с жаби и ще търпят зверове; че колкото и да чакат, и едните, и другите накрая пак ще избързат и ще нагазят в забранени територии. Това, разбира се, не означава да затворите приказките за „Лека нощ“. Но със сигурност ще е добре да ги четете с повече внимание. Не за друго, а защото не се знае какво може да ви се случи, ако наистина заспите.

© iStock

Имало едно време... секс сцени

Най-ранните версии на най-известните приказки са се предавали от уста на уста, а когато за пръв път били записани на хартия, в тях гъмжало от убийства, канибализъм, кръвосмешения, изнасилвания и всякакви други актове на насилие. Първата писмена версия на тези истории е от 1634 г. и била на неаполитански диалект. Следват записките на Жамбатиста Базил, публикувани на италиански през 1747 г., а по-късно и на немски и английски. Скоро след това се появява и издание на Шарл Перо във Франция, като през 1812 г. на немски излизат и приказките, събрани и редактирани от Братя Грим. Последните направили общо седем редакции, в които постепенно сцените със секс и насилие са изчистени, за да бъдат историите подходящи и за малки деца.

Ново 20 в днешно време

Тази година предстои публикуването на ръкописите на германския фолклорист Франц Ксавиер фон Шьонверт. Записките му по едни от най-популярните европейски народни истории разрушават стереотипите за познатите ни герои. В приказките на Шьонверт Хензел и Гретел например (в детската версия – брат и сестра) всъщност не са такива и на финала се женят, след еротична среща с джуджетата. В оригинала на друга история (ползвана и от Братя Грим) Жабокът принц бива целунат не от принцеса, а от млад, мустакат юнак. Приказките на Шьонверт бяха намерени в библиотечните архиви на Регенсбург през 2012 г., където са лежали повече от 150 години.

Текст Петра Денчева

messages.loading
Горе
ELLEworldtwitter-logo-silhouettepinterestinstagram envelopeyoutubemenuclose chatalarmexclamation-signwarninglocked-padlockfavorite-heart-buttonmagnifying-glassdown-arrowuser