Четири дни в Хо Ши Мин Сити

Двумесечното ми пътешествие в Азия, започна от Хо Ши Мин Сити, Виетнам. След като кацнах, веднага усетих колко хаотичен е градът: от кънтенето на клаксоните на мотоциклетистите до факта, че не можеш да преминеш улицата, освен ако някой местен не се смили над теб, хване те за ръка и те преведе до другия край.

Освен километричния трафик, най-големият град на Виетнам, може да предложи очарователна култура, интересни туристически атракции и вкусна храна с екзотични подправки, за които дори не сме и чували. Хо Ши Мин е търговския център на Виетнам, в който може да видите както и следи от миналото - останки от войната като танкове и дворецът на обединението, така и динамичното развитие - небостъргачи на световни марки и високо технологични компании.

Културата на Хо Ши Мин е повлияна от камбоджанската, виетнамската и китайската, както и от френския колониализъм и американско присъствие.

Може да комбинирате голяма част от туристически атракции в центъра на града и да ги посетите за един ден. Започнете обиколката от Дворецът на обединението, за да научите за виетнамската война. Аз си взех аудио гайд и прекарах 2 часа в разглеждане на многобройните снимки, сувенири, танкове, хеликоптери и изтребители. Може да се снимате до танкът, пръв разбил металната ограда към някогашното южновиетнамско президентство.

След това се насочете към католическата катедрала, известна като Сайгонската Света Богородица. Като я видях за първи път се стъписах и си спомних за годините, през които живях в Париж, защото архитектурно тя е копие на френска катедрала. После прочетох, че е построена от французите между 1877 и 1883 г. Катедралата все още функционира като религиозен обект и основна туристическа атракция, особено след като през 2005 г. получава международно признание заради предполагаемото наблюдение на капка сълза, падаща от статуята на Дева Мария.

Само на няколко метра от катедралата, ще видите една от най-емблематичните локации в града - пощата, която ще ви очарова с красивата си архитектура и богатата си история. Вътре има телефонни кабини, оригинални маслени картини по стените, стари съдове за лепило, в които се поставят марки и голям портрет на Хо Ши Мин в края на залата. Бях пленена от красотата и историята на това място и реших да напиша няколко писма, които изпратих до България. Ако искате да изпратите пощенска картичка или просто да се полюбувате на архитектурата на една отминала епоха, това определено е мястото, където да го направите… а и е най-хубавото място за снимки!

Трябва да посетите и най-известният пазар, Бен Тхан, разположен в сърцето на окръг 1. Това е една от най-ранните оцелели структури в Сайгон и е важен символ на града. На пазара има над 1500 сергии, на които се продават разнообразни стоки - храни, сувенири, дрехи, занаятчийски изделия и обувки. Ако огладнеете след разглеждането на пазара, може да хапнете нещо на Ben Thanh Street Food Market и да опитате местните деликатеси.

Може да приключите деня с представление в операта. Построена през 1897, операта е един от най-добре запазените примери за френска колониална архитектура в страната. Аз ви препоръчвам да си резервирате билет за “Шоуто на О", което отдава почит на виетнамската култура. Постановката показва развиващите се съвременни градове чрез смесица от съвременни танци, акробатика и бамбуков цирк с южновиетнамска музика на живо.

Ако предпочитате да ходите пеша ви препоръчвам да си запазите хотел в центъра на града, за да спестите пари за таксита или градски транспорт. Аз запазих хотелът, Mai House Saigon, който беше добре разположен до всички туристически атракции. За мен беше важно, хотелът да има басейн, защото отивайки на топло, ми се искаше да има къде да избягаме от жегата, докато пийваме коктейли и хапваме традиционни виетнамски ястия. Ние пътувахме малко след китайската нова година и хотелът беше украсен невероятно, успяхме да усетим малко от магията на този огромен празник.

С невероятно изобилие от пресни зеленчуци, билки, риба и морски дарове, Виетнам има какво да предложи и на най-капризните. Някой от традиционните им вкусотии включват юфка, говеждо месо, пиле, пролетни ролца, змиорка, охлюви, пържени раци с тамаринд, рачешка кисела супа, ориз, спагети, оризови палачинки сгънати на две и запълнени с скариди, месо и соеви кълнове.

След бързо проучване на най-добрите ресторанти, резервирах маса в Anan Saigon. Името му, което в превод означава "яж, яж", се намира в най-стария мокър пазар в Хо Ши Мин - Chợ Cũ. Динамичните ястия, вдъхновени от уличната храна, са дело на виетнамско-американския банкер, превърнал се в главен готвач Питър Куонг Франклин. В заведението има и коктейл-бар Nhau Nhau и заведение за виетнамска телешка супа с юфка “Фо” Pot Au Pho.

Г-н Франклин ни разказа, че родната му майка е неговото ранно вдъхновение (преди да бъде осиновен като бежанец от войната във Виетнам) и тя управлява традиционен магазин за Фо в Далат. Дегустационното меню, което опитахме от 13 ястия беше чудесен начин да се запознаем с кулинарното майсторство на шеф-готвача чрез пълни с вкус малки чинии като юфка с маслени скариди, свински шишчета и ориз с раци.

В края на вечерта се качихме няколко етажа по-нагоре и седнахме в бара на покрива, за да завършим с шоколадов десерт и красиво приготвен коктейл. Беше незабравима вечер. Задължително посетете този ресторант!

След няколко дни, прекарани в разглеждане на оживения център, решихме да си подарим 2 дни отдих сред природата. Докато търсих хотели онлайн, попаднах на An Lam Retreats Saigon River, който се намира на 25 минути с лодка от центъра. Веднага го резервирах, защото е единствения хотел, който намерих близо до столицата, където човек може да избяга от градската джунгла и да се потопи в природата. На брега на спокойната река Сайгон, това райско кътче предлага очарователна комбинация от уединение и спокойствие (прекарах много време в тропическия спа център и басейна), както и избор от автентични преживявания (урок по готвене, риболов, изработка на керамика). Първия ден го отдадохме на традиционен виетнамски масаж и разходка с лодка. По време на обиколката разгледахме някои от най-бързо развиващите се квартали на града, след което гледахме първия ни Виетнамски залез. Вторият ни ден започна с йога и медитация по време на изгрев слънце. След това се запътихме към ресторанта за урок по готвене. Вече мога да се похваля, че знам как да готвя Фо, супа от морски дявол, пържено говеждо месо и супа от помело за десерт. Винаги, когато пътувам до екзотична дестинация, държа да взема урок по готвене, за да очаровам приятелите ми в България с вкусна вечеря вкъщи, докато им разказвам за приключенията ми. Видях, че предлагат “плаваща закуска” и тъй като вилата ни имаше собствен басейн, я поръчах за последната ни сутрин.