Преминете към основното съдържание

Да направите сцена или да си замълчите?

Народите с гореща кръв знаят как да се спарвят с ревността: да се поучим от тях
© iStock

От списание ELLE България

Ревността има лоша слава? Не и при народите с гореща кръв! Те знаят, че понякога е по-добре да направите сцена, отколкото да замълчите и да си легнете сърдити. Да се поучим от тях!

Било като изпълнение на младата София Лорен. Сцената, която К. спретнала на своя мъж в столичен ресторант, изглеждала толкова филмово. Най-напред едно бясно съскане, последвано от остри нападки на висок глас и свирепо жестикулиране. Чаша вино заминала на пода, а накрая имало такъв пленителен финал, пред който сигурно и съдбата на Ромео и Жулиета бледнее. Още едно заведение, което мъжът на К. повече няма да посещава. „Сервитьорките са прекалено хубави.“ Това не го казва той. Казва го К. Която поне от три дни не му говори. „Хванах го да задържа погледа си в едно от деколтетата за повече от секунда.“

Италиански емоции

Така е, когато си женен за италианка. При тях няма нюанси на сивото, само огнено червено. Не само когато това е основателно, но и при неоснователни подозрения, че си подарил дори само един атом от вниманието си на някоя друга. К. безспорно е хубавица, може да сложи всяка сервитьорка наоколо в джоба си. И не само наоколо. Мъжът й я боготвори. Целува земята, по която тя стъпва. И би трябвало да е напълно спокойна. „Но не съм!“, смее се К. и казва: „Защото не сдържам ревността си като повечето от вас. Не знаете какво изпускате!“

Ревността е ботоксът на любовта.

Зеленоокото чудовище

Естествено, че знаем: грозни и детински сцени, дребнаво чувство за собственост и огромни щети върху репутацията. Знаем го от кухнята на психологията, според която проявата на ревност е знак за неувереност и страх от загуба. Като клеймо, което човек носи със себе си. Един вид: „Не вярвам в това, че мога да съм достатъчно интересна за един мъж“ или „Знам, че всички са по-умни, по-красиви и по-чаровни от мен.“ В нашите разбирания „зеленоокото чудовище“, както го нарича Шекспир, е синоним на желанието за контрол – наложен там, където става дума преди всичко за доверие. Ето защо ревността е считана за професионален убиец на връзките (и участва и в други грозни „престъпления“). Накратко – намираме я за толкова „куул“, колкото мюзикъл на Андрю Лойд Уебър и никога не бихме си признали това публично.

Синдромът Отело

Неофициално обаче, можем да се отървем от „зеления си поглед“ не повече, отколкото от... истинския си такъв. Учените не са намерили нито един човек на Земята, който да е съвсем лишен от ревност. Дори на остров Самоа жени захапват други жени за носа, за да предотвратят навлизане в брачната си територия. Във всички култури и всички възрастови групи се изисква и защитава това ексклузивно право. Като при малките деца, които се разстройват, когато някой им отмъкне вниманието, или домашните котараци, които се превръщат в животинския Отело, щом в къщата влезе нов мъж.

При италианките няма нюанси на сивото, само огнено червено.

Барометър на чувствата

Еволюцията не бива да е на подсъдимата скамейка. Тя ни е дала ревността като защитен механизъм, който ни е бил потребен за оцеляването на родовете. За праисторическия човек е било от значение да знае, че по време на лов поколението му не е заложено на карта. За праисторическата жена е било въпрос на лоялност от страна на мъжа, като осигуряващ прехраната и защитата на семейното гнездо. Естествено, днес, когато жената сама може да си купи пържолата за вечеря – своята и на децата си, от всеки супермаркет, а мъжете могат да тестват бащинството си, ревността като че ли е тотална отживелица. С изключение на едно друго, много по-дълбоко нейно приложение: тя служи като барометър на чувствата и степента на привързване.

Контролиран взрив

Професорът по психология Дейвид Бъс от Тексаския университет в Остин в своите академични проучвания сравнява „провокираната ревност“ със скала, по която „може да се измери нивото на ангажираност в една връзка“. Ако човек потиска чувството на ревност, ще липсва потвърждение, че той мисли за партньора като за свой. Или още по-лошо: че изпитва към половинката си каквито и да е желания. Това не е добре нито за семейното щастие, нито за секса. Защото ревността може да бъде като контролиран взрив за отношенията, а когато изпускането на емоциите е калкулирано, двойките остават по-дълго заедно, изчисляват американски експерти в Западния университет на Илиноис. Помислете си само – колко пъти заради триумфалното „Той все пак ме обича!“ се е стигало до обширни мирни преговори в леглото!

XXL патос

Вероятно ревността е нещо като ботокса на любовта. Един силен, понякога дори отровен дар, който обаче в минимални дози и в добри ръце може да подмлади връзката. В Италия знаят това. Там ревнуването е като пицата и „аморе“-то – национално културно благо. В страната на операта човек не се страхува от XXL патоса, напротив – той трябва да е поне толкова голям, че да може да бъде разпознато без бинокъл и от последния ред в залата, че това е страст. Италианките са дълбоко наранени, ако техните любовници не си губят редовно ума от страх, че нежните им половинки биха могли да се посветят на някого другиму. И никой италианец не се въздържа от големите сцени, от добре хореографираните стъпки между обвинението и помирението. Понякога не е нужно нищо повече от един див поглед, видян само от когото/която трябва. Не, това не е тоталната загуба на суверенитета, от която всички се боим. Това е важна част от вечната игра между мъжа и жената. Която носи обилни плодове: признание, респект, комплименти, подаръци, отблъскване и ухажване отново, и да – пожелаване. Защо да се лишаваме от всичко това?

Когато изпускането на емоциите е калкулирано, двойките остават по-дълго заедно.

Малка черна драма

Само че нямаме почти никакъв опит в боравенето с това духало, което служи за разпалване на страстта. За да работи то, трябва кураж и известно самочувствие – иначе няма как да пуснете емоциите си на свобода, когато уловите любимия да подарява пленителния си поглед на друга. Изисква се дързост – за да преместите толкова границите, колкото е необходимо за вас, не за епохата, обществото и присъстващите. Нужна е и независимост – за да не превърнете ревността в редовен инструмент на любовта. Също така – без Щази методи, като ровене в телефона, наемане на частни детективи и пребъркване на джобовете. Това определено не е демонстрация на независимост. И е излишно. Тук не става дума за факти, факти, факти. А за това, без истински повод да разиграете една малка, елегантна драма. Такава, в която вие сте героинята, която сега спешно трябва да бъде спечелена отново.

Текст Петра Денчева, Лазарина Чернокожева

messages.loading
Горе
ELLEworldtwitter-logo-silhouettepinterestinstagram envelopeyoutubemenuclose chatalarmexclamation-signwarninglocked-padlockfavorite-heart-buttonmagnifying-glassdown-arrowuser