Когато говорим за отношенията деца-родители, може би първо трябва да откроим основните стилове родителство, класифицирани от психолозите. После да се замислим по колко пъти на ден казваме на децата си „Не“ в отговор на техни въпроси, желания, поведения. И може би да се поставим на тяхно място – в крайна сметка на кого би му било приятно да чува и получава само „Не“?
Категорията „родителски стил“ е въведена в психологията от Диана Баумринд, клиничен и развитиен психолог. Според Баумринд съществуват три основни стила. Всеки от тях се характеризира с определен модел на поведение. Лесно е да се досетим при кой от тях детето чува постоянно откази и забрани, при кой никога не получава „Не“ за отговор и кой всъщност е златната среда.
3 родителски стила
- авторитетен – с фокус върху създаване на ясни и предсказуеми граници, демонстриране на силна подкрепа спрямо детето, даване на възможност на детето да проявява воля;
- позволяващ – липса на правила и насоки, често характеризиращ се с неспособност да се каже „Не“;
- авторитарен – липса на топлина, използване на сила, контрол, отхвърляне.
Д-р Глен Гехер, който е професор по психология, говори за т.нар. подкрепящо родителство и за подхода на многото нюанси на „Не“. С други думи, има много начини да откажем нещо на детето, без да използваме отрицателната частица. А защо трябва да я избягваме ли? За да можем да наречем родителството подкрещящо, но без да пресичаме тънката линия между авторитетния и позволяващия стил. И защото, както е установено чрез редица изследвания, когато децата получават само откази и изобщо обратна връзка под формата на „Не...“, се наблюдават редица негативни последствия, сред които поведенчески проблеми, детска престъпност, високи нива на депресия и тревожност, ADHD (синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност), ниски резултати в училище.
ВЪЗПИТАТЕЛНИЯТ МЕТОД МОНТЕСОРИ – ЕДИН СВЕТОВЕН УСПЕХ
Многото нюанси на „Не“
- Не съм сигурен.
- Нека поговорим за това утре.
- Ще ти дам може би.
- Нека да видим какво ще се случи.
- Това може да не се получи.
- Нека говоря с мама.
- Нека говоря с татко.
- Трябва да помисля.
Красотата на този подход се свързва най-вече с това, че чрез него можем да постигнем баланс, за да не залитаме нито към прекалено позволяващия, нито към авторитарния стил. Макар евфемистичните откази като „Не съм сигурен, нека поговорим за това по-късно“ да изглеждат неясни, подходът изпраща много ясно послание. Той казва (а) „Аз съм родител и поставям нужните граници“ и същевременно (б) „Обичам те, подкрепям те, на твоя страна съм“.
10 ПРАВИЛА НА ФРЕНСКИТЕ РАБОТЕЩИ МАЙКИ
