Преминете към основното съдържание

Деница Дилова за изневярата като спасение

Братовчедката на Любен Дилов-син чертае тънката граница между любовта и егоизма в новия си роман
Деница Дилова
Деница Дилова © Личен архив

„Тя е доброто момиче. Той е лошото момче. Те не се познават, защото се движат по различни маршрути и в различни часове. Той е свикнал да е на ръба на закона. Тя е в тога, тя е законът. Погледите им се срещат и в този миг тя е само жената, той е просто мъжът. Любовта им е огнена игра, насилие над нежността и нежно насилие, страстен театър, чиято сцена са публични места в град, в който нищо не може да се скрие.“

След този анонс разлиствам „Безумецът от Таро“ – новата книга на Деница Дилова, с впечатлението, че е еротичен роман. Но сюжетът завива в неочаквана посока.

Грубостта като проява на нежност

Съвсем скоро потъвам в тази история притча, търсейки изразите „пирони“, както ги нарича авторката Деница – за изневярата, любовта, егоизма. И най-вече за изборите, които всички ние правим, докато се опитваме да живеем образцов живот, но се задушаваме от собствената си примерност. За грубостта, която се оказва единствената ласка, раждаща обич и доверие. За щастието, което е и мечта, и бреме. За границата на лудостта в свят, в който властва безумието.

© Ciela, "Безумецът от Таро"

Търся ги и от самата Деница, но когато вдигам поглед от страниците, осъзнавам, че чаровната дама насреща е не по-малко интересна от героите си. Фамилията й – Дилова, не е случайна.

Братовчедка на Любен Дилов-син

Родена е и живее в Разград, където е работила в регионални медии, а в момента е пиар на общинската администрация. Братовчедка на Любен Дилов-син, тя е автор е на романа „Дневният живот на нощните пеперуди“, който печели първия анонимен конкурс на „Сиела“ през 2014 г. Неин е и сборникът разкази „Тънкости на приготвянето“, който излиза скоро след смъртта на майка й.

„Прописах късно“, отбелязва днес Деница, чиито родители не са доживели литературните й успехи. Сега опора са й нейният съпруг и двете им дъщери, а аз бързам да я питам кога е попадала на любовния кръстопът, на който разпъва своите нови герои.

Всяка любов има своята красота“

Изчетох на един дъх новата ти книга – „Безумецът от Таро“, след една нощ-кръстопът. Вярваш ли, че няма случайни неща?

Разбира се, че няма. Всичко е навързано. И точно така съм си мечтала да ме четат – жадно. Смятам, че написах нестандартна любовна история, въпреки, че любовта е стара като света и любовни драми е имало и ще има. Но всяка една любов си има своята красота.

© Личен архив

Написах любовна история, в която романтиката е странна, едва доловима, скрита зад ролеви груби игри, но с изненадващ финал. В който лъсват скрити неща, лъсват нещата от които се срамуваме – страх, егоизъм, подлост, малодушие.

Ти самата била ли си някога на такъв кръстопът, какъвто описваш?

Работих дълго по сюжета, който не е породен от мои емоции или случки, а от нещата, които съм прочела. Това й харесвам на литературата, преливането и вдъхновяването.

Мъжкият образ е базиран на карта Таро“

Сюжетът за жена, която обича, но предава любимия, ми е идея от преди пет години. А героите намерих трудно, но мъжкият образ е базиран на карта Таро.

Когато си ги представих как изглеждат и какви са в живота, намерих им история, имена, тогава бе лесно да довърша сюжета. Сам започна да се пише. Най-трудното беше да си ги представя като реални хора. После заговориха в главата ми и дадох пълна свобода на въображението си.


ИЗНЕВЯРАТА - ПРЕДАТЕЛСТВО ИЛИ ПРОСТО СЕКС?


Поставяш много въпроси с историята на доброто момиче и лошото момче. Да започнем от този – кога изневярата може да бъде спасение?

Изневярата може да те спаси за момента. Но принципно спасение няма как да има. Човек е обречен, от раждането. Когато обича, той страда.

Докато спасяваме собственото си аз, не може да се перчим, колко силно обичаме“

Моята идея за лошото момче и доброто момиче, бе да изляза от клишето. Сигурно има хиляди книги и филми с тези типажи. Но в моя роман на финала нещата не са както в началото. Предполагам, симпатиите на читателя са били наклонени към лошото момче. А съдийката, пълна с принципи и висока култура, вероятно към края на романа вече не е толкова симпатична. Исках образите ми да претърпят развитие. Пълен обрат на събитията.

Къде е границата между любовта и егоизма?

Егоизмът е основният враг на любовта. Докато спасяваме собственото си аз, не може да се перчим, колко силно обичаме. Ролята на саможертвата стои в центъра на любовта, за която пиша. Егоистите не са способни на саможертва.

Темата за грубостта като ласка е нещо, за което все още рядко се говори. Въпреки бума на книгите тип „50 нюанса“. Еротиката в ежедневието и в литературата като че ли се разминават. Така ли трябва да бъде?

Да, разминават се, но не знам как трябва да бъде. Никой не може да заповядва на обществото какво да прави със секса – дали да го обсъжда с целия натурализъм, или да премълчава неща, които будят възмущение.

Насилието като секс игра

Много неща се правят, за които не се говори и не се пише. Разкрила съм част от тази тема табу – за насилието, вкарано като секс игра, като съм внимавала много да не звуча евтино. Евтино бих звучала, ако вкарам описание на секс-сцени и разчитам на тях за интереса към книгата. Но аз избегнах това. В романа ми има игри и ситуации, но няма реално описани сцени. Има напрежение, желание и нестандартни срещи и диалози.

© Личен архив

Безумецът от Таро“ е мистериозен парижанин, баск, една непозната карта. Винаги ли онова, което идва да ни разклати в изборите ни на порядъчни хора, е чуждото, далечното, възможно най-другото?

Изключително силно привлича екзотичното, непознатото. Както за хора, така и за места, на които искаме да идем. Колкото по-непознато и различно, толкова по-вълнуващо. Затова избрах баск, чужденец, който влиза в малкия град и го бележи трайно. А Париж е известен с нощния си живот. Едно лудо същество идващо от там ми беше перфектният типаж, за да го сблъскам с женския образ.

В твое интервю, правено от Васил Панайотов, когото ти победи в конкурса на „Сиела“, казваш, че езикът трябва да е умерено циничен, защото светът ни е такъв. Какво още смяташ, че отличава книгите ти?

В новия си роман почти не вложих цинизъм. Освен в представянето на съдийската работа. Смятам, че в тази история цинизмът не би стоял добре. Пък и пробвам различни неща, искам да мога да пиша всякак.

Изразите „пирони“

Това, което ме отличава може би са някои изрази, които стоят добре самостоятелно. В издателския бизнес ги наричат „пирони“. Искаш да го запомниш, подчертаеш, да го използваш. Раждам доста такива изрази, идват си сами и правят текста доста лек за четене и забавен.

Родителите ти не са видели приживе, че можеш да пишеш. Децата ти обаче са тук, за да се радват на успехите ти. Какво е за теб да си майка и писател едновременно?

Ужасно късно започнах да пиша. Но децата са щастливи. Дори започнах да се съветвам с тях.

Има ли сблъсък понякога между различните ти роли, така, както е при героинята ти Надя например?

Няма сблъсък, аз съм напълно себе си с тях. И е лесно, те са момичета, вече са на възраст, в която говорим за всичко. Общуваме като приятелки, караме се, обичаме се. Имаме планове.

Мислех, че безсмъртието е в бъдещето, а то било в миналото. Не можеш да убиеш минало. Миналото никога не ти минава“ (из „Безумецът от Таро“)

Това, че си братовчедка на Любен Дилов-син, как се отразява на литературния ти път – усещаш ли някакви по-високи очаквания към теб?

Любен Дилов-син има да ме настига в писането. Вече го водя с два романа. Не смятам, че има каквито и да е очаквания към мен. Има хора, които изобщо не знаят, че сме роднини. Хора, които влизат да си купят книга и някой им е препоръчал моята.


КНИГИ, КОИТО ЩЕ ВЪРНАТ ВЯРАТА ВИ В ЛЮБОВТА


Той беше един от разказвачите на събитието при представянето на новия ти роман. Какво мисли за книгата?

Не остана никакво време да го питам харесал ли е книгата. Според мен мъжете трудно харесват женското писане, но пък тази книга е доста провокативна. Мисля, че му е била интересна.

„…и един човек да остане на земята освен теб, ще намери за какво да те осъди“

За какво най-силно си се чувствала съдена?

Бях забравила за този израз. Смятам, че най-силно аз сама съм се осъждала.

За какво най-много?

Заради несвършени, неказани неща. Заради страх, заради отлагане. Съдена съм била и заради добро сърце, заради малодушие. Заради прибързване или заради забавяне.

Извън контекста на „Безумецът...“, заслужава ли си любовта да бъде спасена от пепелищата на един пламнал свят?

Заслужава си да се опита. Не знам дали нещо друго си заслужава толкова жертви, колкото любовта. След децата, разбира се. Но и те са плод на любов най-често. Любовта е най-големият ни урок, не е дошла случайно и ние й дължим най-доброто, на което сме способни.

messages.loading
Горе
ELLEworldtwitter-logo-silhouettepinterestinstagram envelopeyoutubemenuclose chatalarmexclamation-signwarninglocked-padlockfavorite-heart-buttonmagnifying-glassdown-arrowuser