Десислава Барбукова е родена на 8 юли 1996 година в град София. Още като ученичка в Национален учебен комплекс по Култура „Д-р Мария Монтесори”, по-известен като Италиански лицей Горна баня, проявява склонност към рисуване и участва в кръжоците по изобразително изкуство и иконопис. През 2008 година се премества да живее във Виена и продължава образованието си в престижното Vienna International School, колеж към Мисията на ООН в австрийската столица. Там е забелязана от учителя й по Изкуство Др. Пигрум, с когото работят съвместно по усвояването на различни техники, а през 2013 година, тя се обучава за кратко в University of the Arts London. Картините на Десислава са водещи при всички организирани досега училищни изложби и експозиции, а нейните арт-бук в годините се съхраняват в училищната база данни на департамента по Изкуство към колежа като образец.
В годината, в която тя приключва обучението си в Международното училище на Виена, се случва и едно знаменателно събитие в артистичния й живот – един силен старт – самостоятелна изложба в Люксембург през декември 2014 година. Тази изложба може да се нарече ПЪРВА поради поне три причини: защото е първата изложба на българка в сърцето на европейските банкови институции – Европейската Банка за Инвестиции в Люксембург; второ – защото е първата самостоятелна изложба на младата художничка, и трето – първата изложба на 18 годишен артист в пространството на Европейските институции.
Представянето започна с посланието на изкуствоведа и куратор на Софийска филхармония и Зала България Цена Бояджиева, внучка на знаменития Златю Бояджиев:
„Изкуството може да създава илюзии,
да разказва, да изкушава, да променя атмосферата,
усещането за колорит и светлина,
да влезе в най-тъмната пещера на душата –
– отчаянието, да го прогони и спаси разума,
да предизвика възторг, гняв, усмивка, любов, въздишка.
Може да разплаква и приласкава,
да бъде красота само по себе си”.
То се ражда от това, което оставя човека безмълвен.
В тази изложба почитателите на изобразителното изкуство имаха възможността и удоволствието да се запознаят с творчеството на младата и талантлива авторка Дейзи Барбукова. В картините си тя представя света такъв, какъвто го виждат нейните очи. От творбите й лъха една узряла философия, която приятно ни учудва.”
Деси, след броени дни ще станеш на 24 години, но вече имаш изключително интересен път зад гърба си. Колко свои мечти успя да сбъднеш досега и колко още имаш за осъществяване?
Моите мечти непрекъснато се променят. Това, което преди ме правеше доволна и вдъхновена, днес вече не е на дневен ред, а утре – съвсем няма да бъде. Обичам динамиката на живота – живот, в който се уча всеки ден на нови неща, емоциите ми са непрекъснато променлива величина. Живях до сега в 3 коренно различни града и израснах във всеки един от тях по свой начин. Всеки един ме научи на различни неща. В София бяха първите ми години – в тях приех семейната култура и българските традиции. Те останаха доминантни и до днес в мен. На 12 години се преместих да живея във Виена и тя ми даде различен начин на живот. Виена ми създаде приятелства, които са основни опорни точки за мен и днес. Обучението ми в международното училище VIS към ООН отвори огромен, безконечен обектив в съзнанието ми, различни хора от всички точки на света, различни мирогледи и култури, обединени от едно – толерантност и стремеж към по-красиво и по-добро. Лондон ме накара да порасна, научих се да се справям със всичко сама, да работя и уча едновременно, да разчитам само и единствено на себе си. Три много различни урока от три много различни места! Но всеки важен и ценен със своето състояние и въздействие.
Не зная колко от мечтите си съм осъществила – те непрекъснато са част от мен и непрекъснато се променят. Днес отново съм във Виена и най-накрая съм щастлива, че имам време да творя и да обръщам внимание на изкуството. А може би мечтите ми едва сега започват! Искам да творя, да намирам вдъхновение, да се срещна с нови артисти и култури, да чета за изкуство. Искам много да пътувам, за да намирам и черпя вдъхновение от нови места и култури. Чувствам се човек на света и мога да бъда добре навсякъде! За мен границите и ограничената територия отдавна нямат значение – ето, това е мечта, която съм сбъднала вече!
Как средата влияе на развитието на артиста?
Средата е важно нещо, но много зависи влиянието йот възприятията на индивида. Докато бях в Лондон - динамичен град, в който непрекъснато правиш нещо, пътуваш, работиш, сменяш състояния, губиш часове от деня си в транспорт и комуникации,учиш… - времето е особено, не го усещаш изобщо как се изплъзва. В големия град си самотен и търсиш повече приятели, чакаш уикенда, за да имаш време за тях и за себе си, и едва си се срещнал с някой и новата седмица започва. Но докато си млад искаш да правиш всичко наведнъж. Във Виена имам повече време за себе си, по-малкия град и по-леката му динамика наливат свободно време. Това ми помага сега.
Изкуството не е „нещо“, което можеш да програмираш, да насилваш. То е някаква форма на бягство от реалността и време за себе си. Ценно е това, че имам много креативни приятели, които правят музика, филми, дигитално изкуство, пишат, рисуват… Зная, че арт типажите са модерни сега, но също така те много заразяват. Контактите с интересни и креативни хора ми помагат на вдъхновението и стремежите. Те подкрепят - адмирират всяка твоя стъпка, радват се, когато твориш, когато създаваш авторски продукт, когато правиш изкуство. И ти летиш…
Разкажи ни за някои по-интересни проекти, в които си участвала покрай заниманието ти с изкуство.
Първата ми артистична изява на 17 години беше самостоятелна изложба в Европейската инвестиционна банка в Люксембург. Сякаш бе отдавна и не помня много – явно емоциите са били големи. Сега гледам с критичност към това време и не харесвам творбите си от този период. Представих самостоятелна изложба и в София, а и в училището ми във Виена. Но последният ми проект е много важен за мен сега. Изложих картини в една от най-престижните галерии на Виена – Steiner Old Town, в сърцето на австрийската столица, място с традиции и с интересна аудитория. Това не е моя самостоятелна изложба, но представянето на 7 мои платна е много важно, защото ми повярваха, дадоха ми възможност да се изявя. А и това се случи непосредствено след пандемията коронавирус и е още по-силно мотивиращо за мен. Започнах да мисля за изкуството като част от моето бъдеще, да се фокусирам върху собствен артистичен профил – в социалните медии, в дигиталното пространство и най-вече на живо в галерията. Това ме накара да отключа в себе си прагове, които смятах за непреодолими.
От какво зависи да направим живота си шарен? И трябва ли да е шарен или трябва да следваме някакви моментни цветови тенденции и комбинации, които да променяме с времето?
Първите ми творби бяха преобладаващо графични, повлияни от проектите върху които работех тогава. Графиката е доста важна начална стъпка за един художник. Цветовете са надграждане на идеята. Моето най-голямо вдъхновение днес са 60-те и 70-те години - ярките цветове, хипи движението, поп арт, пъстрота, категоричност, свежест. Различно от сивото, което неминуемо ни заобикаля. Мисля, че най-важното нещо днес е да бъдем позитивни, а това без силни цветове е невъзможно.Ярките бои заразяват окото и съзнанието. В моите последни платна - мотивите ми и момичетата са тъжни, те плачат, но цветовете ги правят щастливи и ярки и в крайна сметка картината не те натъжава. Напротив. Особено розовото в косите – това контрастира силно на сълзите и тъгата. С щастливи цветове да изобразиш тъга – това е един интересен контрапункт за мен!
Обучавала си се „ПР, медии и комуникации” в Англия – Оксфорд и Лондон – планираш ли да работиш в тази сфера и къде?
ПР медия и комуникация като образование ти дава поглед върху контактите и процесите в света. Нашата генерация случва тези процеси много лесно, благодарение на социалните мрежи и дигиталното общуване. Но в професионален аспект не е достатъчно да си просто част от нета. Трябва да умееш да напипваш интригата! Аз профилирам днес своето образование в областта на комуникациите, маркетинга и рекламата от голямото море - в сферата на изкуството. Бих искала да се посветя на история на изкуството, журналистика в тази връзка и модерно изкуство. Искам да участвам и да бъда част от световните арт форуми за съвременното изкуство. Не говоря за статични експозиции и изложби – това е скучно. Търся процеса на съпричастност и създаване.
Защо Виена за поредна година е най-добрият град за живот?
Виена е изключително красив, чист, зелен и уреден град. Влизаш, например, в метрото в Лондон, а после в това във Виена и всичко се изяснява. Тук окото ти се радва от всяка една сграда и дори ъглите не те дразнят. Чувстваш се спокоен и сигурен, а това малко градове могат да предложат. Вярно, леко е скучна за един млад човек, консервативна като начин на мислене все още. В последните години Виена се променя - има мощна вълна млади хора, които се противопоставят на скуката и се опитват да разбият стереотипите. Да, като цяло Виена не е Лондон или Берлин, да речем. Не е така динамична и провокативна и понякога е малко трудно да намериш вдъхновение. Но дава нещо много ценно - оптимизира времето и дава възможност да се фокусираш върху себе си, не губиш излишно време в трафик, битовизми. И хората са много толерантни – това за мен е най-ценното в този град. Във Виена има изключително много галерии, музеи, уважава се изкуството. Няма я голямата конкуренция и разглезена аудитория на мегаполисите, но от друга страна във Виена новата субкултура е концентрирана в по-малки и дефинирани кръгове - много качествени и критични. Когато станеш част от тази общност и кръгове – вече си успял! Виена с всеки изминал ден става все по-либерална, бяга от консерватизма, мултинационалното население и различно мислещите млади хора я променят. Днес тук са модерни интересните, артистичните, здравословно живеещите и различните.
Деси с майка си, бизнесдамата Весела Барбукова
Майка ти, бизнесдамата Весела Барбукова, е от гр. Земен – място, което вдъхновява и зарежда. Ти как се чувстваш там?
Аз харесвам Земен, защото до 5-та си година съм живяла и израснала там, баба и дядо ме гледаха. Имам приятели, с които си играехме и до днес поддържаме връзка. Сега сме далече, дели ни разстояние, но комуникациите ни помагат. Много зелено, спокойно, красиво място. А, и много „вкусно“. Все си поръчвам овче кисело мляко, сирене, баницата на баба… По празници често сме в Земен, задължително сме на Манастира, а това място е уникално.
Какво ти се рисува днес?
Много труден въпрос за финал. Когато заставам пред платното, аз не зная какво ще нарисувам. В това е очарованието – никога не зная какво ще се случи. Няма рамки, няма фиксирано значение. Всеки човек различно възприема нарисуваното на платното – различни чувства, различни емоции, различни интерпретации. Безграничен е начинът, по който може да бъде почувствано едно платно. Това много ми харесва.
Искам да нарисувам… не знам! Това мога да го кажа само когато застана пред платното. Не мога да го планирам или формулирам. Сега най-силно ми действа искрящо розовото – усещане, и дразнение, и цвят, който го няма в природата като основен. Харесвам редките цветове.
Вдъхновявам се от комикси, от 60-те,70- те, от тинейджърските романи и новели, които са много пъстри, с много багри. А и в тях момичетата са център на вниманието. Дори и днес, момичетата, жените са дискриминирани малко или много и нямат пълна равностойност в обществото.От тях се очаква да са секси, без да имат докрай възможността да се докажат професионално. Виждаме, че днес поне 30-40 % от жените продължават да бъдат обект на сексизъм и неравностойно отношение. На всичкото отгоре - непрекъснато трябва да са красиви, сексапилни, с добре направени коси и не е вярно, че се обръща внимание на интелекта и таланта, без да е съпроводен с визия. А когато става дума за права, работа и социална изява – съвсем не се получава. Това не е някакъв постфеминизъм от моя страна. Красотата има различни страни и понятия, но жените трябва да могат да правят каквото искат и това да се подкрепя от обществото. Не да са смачкани по някакъв начин. Време е за бягство от стереотипите. Ето защо моите момичета плачат. Защото една жена, всъщност може да бъде каквото си поиска и никой няма право да я спира в този неин полет!
