Преминете към основното съдържание

Димитър Маринов: „Това, на което се учим в момента, е урок на живота“

Накъде отива светът?

© Енчо Найденов

Поредица интервюта, обединени под темата „Накъде отива светът?“, подготвихме за майския брой на списание ELLE. Разговорите (онлайн и по телефона) с известни български личности от различни сфери се случиха през първите две седмици на извънредното положение у нас и тъй като с всеки следващ ден малко или много това съдържание губи от актуалността си, ги публикуваме в elle.bg. Днес ви срещаме с актьора Димитър Маринов.

Какво прави Димитър Маринов по време на извънредното положение? Какво най-много Ви липсва?

В момента преработвам и преосмислям моята програма за работа с моите студенти за в бъдеще – и в България, и в Съединените щати, защото аз смятам, че имам моралната мисия да им дам това, от което те най-много имат нужда. И такива ситуации обикновено ни карат да се замисляме значително по-дълбоко всъщност какво означава животът и какво означава професията в този живот – и като смисъл, и като практика. И това е време, в което аз наистина мога да седна и да преорганизирам цялото си поведение не само, цялата си тактика за тези млади бъдещи таланти. Това е, което правя основно и върху което съм концентриран. Най-много ми липсва моето семейство – моите двама малки синове и съпругата ми, разбира се, с които се чувам всеки ден по скайп и телефон, окуражават ме, дават ми сили.

Вашите техники за справяне? Каквото и да си говорим, всеки от нас малко или много се страхува...

Страхът е форма на усещане, но не бива да е форма на състояние

За справяне със страха не използвам техники, а начин на мислене, начин на усещане. Защото за мен това, което трябва да правя, е по призвание. Моята мисия като актьор, като творец – аз трябва да съм на предна линия там, където от мен има нужда, а именно да забавлявам, да въодушевлявам, да окуражавам и позитивно да карам хората да забравят за точно тези страхове, за които вие говорите. Защото страхът е форма на усещане, но не бива да е форма на състояние, защото стане ли състояние, той се превръща в паника. Паниката е тази, която убива, унищожава и замъглява нормалното реално мислене. И тогава всичко, което ние правим, се превръща в един хаос. А това, което ни трябва в момента, е спокойствие, позитивизъм, приятелство и да знаем: ще мине, както всяко друго преди това. Просто трябва да сме заедно, да имаме дисциплина, да уважаме властите, които знаят какво правят, какво е нужно да се направи, да следваме техните указания и най-съвестно да се помирим със ситуацията и да изчакаме момента, в който всичко това ще свърши. Дано да е съвсем скоро.

Културните събития по света са отложени или отменени, съответните места – киносалони, театри, музеи, галерии и т.н. – са затворени. Как всичко това ще се отрази на изкуството и индустриите в дългосрочен план? Как ще изглежда например Холивуд след всичко?

Стара истина за артистите и творците е, че когато има страдание, тогава има истинско изкуство

Културните събития по света са отложени или отменени, културните институции (киносалони, театри, музеи, галерии) са затворени, но всичко това е с превантивна мярка и съвсем не значи, че хората на изкуството ще спрат да творят, напротив. Стара истина за артистите и творците е, че когато има страдание, тогава има истинско изкуство. Тогава се раждат новите идеи. Благодарение на тези екстремални форми и ситуации, в които попадаме малко или много. Но определено аз не мисля, че ще има какъвто и да е крах или негативно отражение в изкуството и в индустриите в дългосрочен план. Разбира се, финансово може би ще има някакви проблеми и аномалии, но като изкуство, като творби, като сътворения – напротив. Едни такива критични моменти всъщност ни тласкат към още повече осъзнаване, преосъзнаване и претворяване. Ако щете, прераждане.

Как Холивуд ще изглежда, не мога да кажа, но при всички положения може би ще се създадат доста интересни нови филми и сериали заради и за тази ситуация, които по един или друг начин ще рефлектират не на това, което е днес, а на това, което може би ще се случи утре. Но аз мисля, общо взето, че за нас, хората на изкуството, това е един момент, който е шанс да преосмислим и да пресътворим себе си.

На какво се учим в момента според Вас – в условията на пандемия, извънредно положение, затворени граници?... Урокът е труден, безспорно, но има ли нещо положително, което бихме могли да извлечем за в бъдеще?

Това, на което се учим в момента, е урок на живота. Преосмисляне – как затлачени в ежедневието си, концентрирани и обзети от идеи за реализация, в един момент ние забравяме и игнорираме какво всъщност в нашия живот е най-важно. Това е един урок на стойности, на ценности, преосмисляне точно на тези морални качества, които ние в ежедневието много често не само забравяме, но и започваме да губим. Това е приятелството, това е ближният, това е отношението към обикновения човек, който дори не е в твоята професия, не е в твоята сфера, в твоя начин на живеене дори. Никой няма време за това. А сега изведнъж ние започваме да разбираме.

Урокът да не забравяме за тези малки камъчета, които всъщност се оказват най-голямата спирачка в живота ни

Семейството – когато ти влизаш или излизаш от къщи и забравяш да целунеш детето си за довиждане или за лека нощ. Или когато забравиш да прегърнеш съпруга си или съпругата си и да кажеш „Хей, обичам те, бъди с мен днес, ще бъда и аз с теб“. Малките човешки неща, които ние пренебрегваме в нашата реалност и в нашето ежедневие, защото сме се засилили нанякъде да постигнем нещо, да направим нещо. И си мислим, че по този начин ние променяме. Не. Една хубава поговорка има: „Малките камъчета обръщат колата“. И сега е точно това време – урокът да не забравяме за тези малки камъчета, които всъщност се оказват най-голямата спирачка в живота ни.

Да, това е едно трудно време, безспорно, но положителното от цялата тази работа е именно това: осмислянето и новата надежда с новото презареждане ние да сме по-добри, по-отзивчиви и по-дисциплинирани и да обръщаме внимание точно на тези неща, които всъщност имат огромно значение в живота ни. За мен това е най-важното, което аз бих извлякъл за в бъдеще – как аз обръщам внимание на живота. Не от себе си, а от живота към мен; от другите към мен, а не от мен към другите – този егоизъм, индивидуализъм, в който сме се потопили ежедневно. Сега е моментът, в който да разберем, че всъщност има по-силни, по-значими и по-стойностни неща на този свят. Хората около теб и целият свят като едно, всички заедно. Така ние създаваме, така ние творим и така ние живеем.

© Енчо Найденов
messages.loading
Горе
ELLEworldtwitter-logo-silhouettepinterestinstagram envelopeyoutubemenuclose chatalarmexclamation-signwarninglocked-padlockfavorite-heart-buttonmagnifying-glassdown-arrowuser