Свикнали сме да мислим за нея като за по-малката сестра на Цветана Пиронкова и да споменаваме имената им в общо изречение. Отвъд океана обаче Елисавета Пиронкова има свой, отделен живот, изпълнен с тенис, да, но и с рисуване, много рисуване.
А също и с много любов – към съпруга ѝ Пламен, към сина им Итън и към Сан Франциско, града, в който живеят и който, макар да са избрали заради кариерата на Пламен, подхранва с изкуството си и артистичната душа на Ели.
Резултатите от нейното вдъхновение са навсякъде из Сан Франциско. И не само там! Последното ѝ постижение е графичният дизайн на стените, тавана и пода в главното лоби на новата сграда на Университета „Лойла Меримаунт“ в Лос Анджелис.
„Много работих, за да спечеля този конкурс, защото исках да оставя следа от себе си на това място“, споделя Ели, която е завършила тъкмо този университет. Заминава навремето за Щатите с пълна тенис стипендия.
Вятър в косите
И до днес тенисът продължава да е важна част от дните й, в които преподава частни уроци на корта. Дисциплината, изградена благодарение на спорта, също й се отплаща в работата по художествените й проекти.
Поривът на Ели към изкуството съвсем не е случаен. Той е в кръвта ѝ по рождение, досущ като родопската жилка, с която дизайнерката се гордее. Тъкмо тя я тегли всяка година обратно към любимия Пловдив.
ЦВЕТИ ПИРОНКОВА ПУСКА СОБСТВЕНА МОДНА ЛИНИЯ
Какво е той за нея, научаваме по време на идването ѝ в България към края на лятото. Време за сладолед, колело, вятър в косите, а също и за дългоочаквани семейни срещи, включително и с новородения син на сестра й Цвети – Александър.
Защо Пловдив не е място, а чувство? В кой филм живее Ели, откакто самата тя става майка? И как можете да имате чанта, тениска или кейс за телефон с неин дизайн? Научаваме от собствените й думи, в чиято увлекателна подредба личи опитът й на бакалавър по „Комуникационни науки“.
Ели, каква е историята на твоето име? Доколкото знам, си кръстена на една от бабите ти, а сестра ти – на друга ваша баба.
Да, кръстени сме на бабите ни! Цветана е майката на майка ни, а Елисавета е майка на баща ни и първа съпруга на Енчо Пиронков, на когото пък е кръстен брат ни. Много харесвам името си, но близките ми ме наричат Ели, а Елиса Пирон е артистичен псевдоним, съкращение от цялото ми име!
Целият ви род сте родопчани. Какво в характера ти усещаш, че имаш благодарение на тези корени?
Родопския род е горд, стоически, сговорчив, деен и единен. Тези уникални черти са придобити през трудните времена на отстояване на позиции по време на турското робство. Обичам предизвикателства, спортния дух тече в кръвта ми, всичките тези качества са били двигател за мен в трудните моменти на пробиване на път отвъд океана.
Пловдив е прекрасен град и двете със сестра ти се чувствате силно свързани с него. Кои са твоите любими кътчета там?
Пловдив е мирисът на окосена трева, вятърът в косите ми, когато карам колело, вкусът на сладоледа, докато се разхождам по главната улица, допирът на жаркото слънце, докато тичам на гребната база и играя на тенис корта, шумът от красивите жълти листа под краката ми, докато ходя по старите паветата, и уютът на греещата камина през зимен ден в бащината къща!
От Пловдив до Сан Франциско
Пловдив не е физическо място в съзнанието ми, а чувство, което идвам да изпитам поне веднъж в годината!
А кои са любимите ти места в Сан Франциско?
Сан Франциско е много интересно място. Едно от любимите ми места е Палатът на изящните изкуства – там именно сключих граждански брак със съпруга ми – Пламен. Интересното в случая е, че това е един парк в който всъщност няма изкуство. Но самото място е много внушително и представлява голям интерес за местни и туристи.
Другото място, с което чувствам връзка, е „Muir Woods National Monument“ (Гората на червените секвои) – в това място има мистика. Една артистична душа може да намери както покой, така и вдъхновение в тази местност.
И Сан Франциско, като Пловдив, е град на хълмове. Намираш ли и други прилики?
Може би една от малките прилики, която е силно изявена на двете места, е, че обитателите им ценят изкуството и държат да ги заобикаля.
Как се случи преместването ти там?
Преместих се по инициатива на съпруга ми Пламен, който преследва кариера в сферата на финансите, а именно Сан Франциско оглавява тази индустрия в Западна Америка.
„Тенисът ме е научил, че ако искаш да спечелиш мача, трябва да работиш по-усърдно от съперниците си“
Първите 5 години в Щатите си живяла в Лос Анджелис. Тъкмо там бяха представени наскоро и твои стенописи. Разкажи ни повече за този проект!
Този проект започна с конкурса за изработка графичен дизайн за две стени, таван и под на главното асансьорно лоби в новата сграда на Университета „Лойола Меримаунт“ в Лос Анджелис, Калифорния.
В началото на годината ме информираха, че аз съм избрана за този проект измежду голям брой кандидати, сред който и преподаватели по дизайн в самия университет. Идеята на проекта беше да се изработят стенописи, които да предложат едно сетивно преживяване на посетителите в новата сграда, която се казва „The Brickyard“ и сама по себе си представлява арт произведение на модерния архитектурен дизайн.
Колко време работи по стенописите?
Работата по дизайна ми отне близо 3 месеца. Тенисът ме е научил, че ако искаш да спечелиш мача, трябва да работиш по-усърдно от съперниците си. Много работих, за да спечеля този конкурс, защото исках да оставя следа от себе си на това място, което е толкова близо до сърцето ми. Дизайнът е изцяло мой, самата работа по изписването на стените е дело на професионалният стенописец – Майкъл Хамел.
Какво те вдъхнови за символите в тях?
Вдъхновението идва от личните ми преживявания на мястото. Университетът се намира на един хълм, от който се вижда океанът и голяма част от Лос Анджелис. Когато седиш на този хълм, се чувстваш като птица, разтворила криле към необятното.
ПО СТЪПКИТЕ НА "ЛА ЛА ЛЕНД" В ЕЛ ЕЙ
Там прекарах студентските си години в преследване на академични познания и истини за съществуването. Тъкмо на това място усетих разширяване на кръгозора ми и в този проект исках това да бъде темата на символите, преплетени в графичния ми дизайн.
Тоест, университетът „Лойла Меримаунт“ е и учебното заведение, което си завършила. Как избра да учиш там и как се реши да заминеш за Страната на неограничените възможности?
Заминах за Калифорния след като получих пълна тенис стипендия от „Лойола Меримаунт“. Решението беше лично и окончателно.
„Аз съм самоук творец, придобил стила си с много работа“
Играх тенис 4 години в Колежанското първенство под знака на лъвовете, за да поддържам стипендията си. Завърших бакалавър със специалност „Комуникационни науки“, която е една от най-силните катедри в университета и добре позната и ценена в Калифорния.
Имаш ли картина на твоя дядо – художника Енчо Пиронков, в дома ти в Сан Франциско?
В Сан Франциско имам главно мой картини, в Пловдив са главно на Енчо Пиронков.
Чувстваш ли се свързана с него заради таланта, който имаш?
Чувствам се свързана по две линии: по това, че поривът към изкуството в мен е много силен, смея да кажа неизбежен, и по това, че и аз съм самоук творец, придобил стила си с много работа.
Семейството ви е необятно откъм таланти – и в спорта, и в изкуствата. С кого от всичките си роднини от предишните поколения се чувстваш най-силно свързана?
Най-силната връзка е с майка ми – Радосвета. Тя е връзката от родопския род който споменахме по-рано. Самата тя е майстор на спорта и спортен будител вече дълги години. Тя окуражава всички мои налудничави и смели идеи. Винаги ме е подстрекавала да творя, за което съм й много благодарна. Контактът с нея ми е много лесен и дори терапевтичен.
„Тренировките по тенис бяха религия“
Коя сила от двете – спорта и изкуството, кога се прояви в твоя път?
На първо място идва тенисът. В първите 23 години от живота ми тренировките по тенис бяха религия. Изградиха в мен дисциплина, работливост и най-вече ми дадоха да разбера, че ако работиш усилено, ще получиш възнаграждение за труда си. Изкуството винаги ме е съпътствало, защото то живее в мен. Започнах да работя по него, да го изграждам, да го намирам след 23-ата си годишнина в тежък период за мен.
Какво е да си по-малката сестра в една толкова успешна фамилия? Свързано ли е с повече усилия за теб, като личност, да откриеш своя път и трябва ли повече смелост, за да вървиш по него, вместо да следваш вече проправени такива?
За мен е най-голямата чест да ме свързват с Цветана Пиронкова, Енчо Пиронков и Радосвета Чинкова. Често ми се случва да ме спрат в Пловдив непознати и да ми кажат, че се възхищават на някого от близките ми. Чувствам се специално.
Но истината е че в Щатите, далече от подкрепата на семейството, разбираш много повече за себе си. Там именно открих личността си, отделна от голямото ми семейство в Пловдив.
Днес ти самата си създала свое семейство. Промени ли те ролята на съпруга и майка?
Променя ме. Никога не съм знаела силата на това, да отдаваш любовта си без условия, в такава степен в каквато го правя със сина си.
Имаше един филм който се казва „Без Лимит“, аз се чувствам като главния герой от филма, който взе някакво хапче и вече можеше да свърши всичко за нула време. Та, така и аз, що се отнася за детето ми. Мога всичко и най-вече да го обичам – безапелационно.
„Прибираме се в България всяка година“
Вля ли това нови идеи в изкуството ти?
Новите идеи ме атакуват ежедневно с бясна скорост, успявам да осъществя много малка част от тях.
За пръв път ли срещна твоя син с близките ти в България тази година?
Не, прибираме се всяка година, бяхме тук и миналата, когато синът ми – Итън, беше само на 9 месеца. Новите срещи сега са само с новото бебе на сестра ми – Александър, и новото бебе на братовчедка ми – Николая.
ЦВЕТИ ПИРОНКОВА СТАНА МАЙКА НАВРЪХ ДЕНЯ НА ТЕАТЪРА
Кои места от страната ни искаш непременно да покажеш на Итън, когато поотрасне?
Родопите и морето. Това са места, на които аз имам мили детски спомени и бих искала и той да преживее доза безгрижност на тези вълшебни кътчета.
С какво е изпълнен обичайно денят ти оттатък океана?
Имам отделено време за изкуство, обикновено сутрин или вечер – работя по проекти или някой поръчков дизайн. Преподавам уроци по тенис на частна практика. Останалото време е изцяло отделено на семейството ми.
Как се справяш с галерията ти „Пиронеса“ от разстояние?
Галерия „Пиронеса“ беше един амбициозен проект който просъществува от 2010 до 2012 г. Направихме го съвместно с мои близки хора с много предприемачески нюх. Аз бях куратор и директор на галерията. Ориентацията на изкуството, което показвахме там, беше главно към младите творци.
Идеята беше да покажем, че, освен големите художници от времето на комунизма, има и млади таланти, които оставят своя отпечатък във времето. Успяхме да покажем по един автор всеки месец от тези две години и продадохме добро количество картини, но не достатъчно, че да поддържаме проекта.
„Най-задоволителният за мен проект е дизайнът на стенописите“
В Instagram профила ти има страхотни разработки за кейсове за телефони, а също и зодиакални илюстрации. С какви други проекти в сферата на изкуството се занимаваш?
Instagram позволява да лансираш изкуството си по начин, по който ти намериш за добре. За това и поддържам профила си @elisa_piron_art в тази платформа.
Работила съм по много проекти: излагала съм илюстрации в модни кафенета в Сан Франциско, преди време моя илюстрация спечели конкурс на SharkWheel, след което я ползваха за скейтборд дек дизайн, правила съм лога на фирми, издадох книжка за оцветяване с платформа на гиганта „Амазон“, правя илюстрации за RedBubble, които могат да бъдат закупени на картички, чанти, възглавнички, тениски, кейсове и прочие.
Проектът за зодиите е много забавен. Докато го работя, правя по обстойно проучване на характеристиките на зодиите, за да мога да вмъкна интересни детайли в илюстрациите, и си припомням всъщност колко верни могат да бъдат тези прогнози на характер на дадена зодия.
Но най-мащабният и задоволителен за мен проект е дизайнът на стенописите на Университета „Лойола Меримаунт“.
Снимките с теб също са прекрасни. Изглежда, че и двете със сестра ти имате усет за мода.
Благодаря!
Как би описала своя стил и кои са любимите ти елементи от него?
В момента харесвам бохо шик вълната, но по-спретнатата версия. Отива на ежедневието ми, на душевността ми и на мястото където живея.
