В интервю за Ssens, художникът и скуптур Джеф Кунс разказа за източниците му на вдъхновение и как се създава велико изкуство.
Едуард Мане е един от идолите на художника, тъй като в картините му няма гняв. Въпреки че Кунс признава, че е невъзможно да се изобрази тъмнината без светлината и светлината без тъмнината, той е решил да събере в картините си радостното чувство. "Работя, за да създам енергията на живота и увереността, за да вдъхновявам хората да бъдат най-доброто си аз и да ги насърчавам да се наслаждават на живота".
Джеф Кунс не признава клишето, че "само разкъсаните души могат да създадат велико изкуство". Той обясни, че в неговия случай успехът е постигнат заради самочувствието, което, разбира се, не се е появило веднага.
ВДЪХНОВЯВАЩИ ЦИТАТИ НА АНДИ УОРХОЛ
НЮЙОРКСКИ КОЛЕКЦИОНЕР ОСЪДИ ДЖЕФ КУНС И ЛАРИ ГАГОСЯН
Кунс също така каза, че не е съвсем правилно наречен "Анди Уорхол на нашето време". Всъщност Кунс е вдъхновен от много хора и неща - от Рой Лихтенщайн до Венера от Вилендорф. Просто Анди Уорхол заема специално място в модерното изкуство. Джеф го нарича "моят баща в поп арта", а Марсел Дюшан - "моят дядо".
Според Кунс изкуството не е задължително да предизвиква критическо мислене и да съдържа протест. Оригиналното изкуство, обаче, винаги трябва да е искрено. Той не поощрява онези художници, които виждат изкуството като провокация или начин да служат на политиката.
Джеф сравнява своето творчество с песните на "Бийтълс". Според него то е еднакво анти-елитно, комерсиално и демократично. Художникът подчертава, че в работата му няма бариери за разбиране, които да я правят неясна и отхвърлна от масите.
Всъщност, Кунс не се разстройва, когато хората казват, че работата му е празна, защото няма нищо за разбиране. "Може би детското учудване е и най-висшата форма на разбиране, а не опитът да решиш загадка, която художникът е замислил, за да критикува обществото."
