Лисабон е град като никой друг, който съм посещавала досега. На моменти необясним, изключително жив, но едновременно с това спокоен. Красив по абсолютно собствен начин, той остави в нас усещане, че някак сме се върнали в Средновековието или сме попаднали на снимачната площадка на Кралски чертог в “Игра на тронове”.
Улиците са тесни и никога хоризонтални, сградите са стари и често покрити с графити, хората са забързани, но много услужливи. Трафикът е хаос като този в Брюксел и Рим, но някак винаги се намира някой да ти помогне с жестикулации да паркираш на умопомрачително тясно място. Прекарахме тук четири дни, от четвъртък до неделя, и това беше абсолютно недостатъчно да видим и една десета от това, което градът предлага. Идеална дестинация за неуморни авантюристи и откриватели без съмнение!
Лисабон е терасиран град, а камбанариите на катедрали и църкви и червените керемиди са един от символите на старата част от него (а и не само). Терасите с най-добър изглед към града са Miradouro de Santa Luzia, Miradouro das Portas do Sol, Miradouro do Recolhimento и Miradouro de São Pedro de Alcântara. Насладете се на морската гледка с Аперол на някоя от тях и ще видите с очите си колко активно тече животът долу.
После грабнете една карта и си отбележете следните точки:
R. Nova do Carvalho - в недалечното минало “Розовата улица” е била лисабонският еквивалент на Червените фенери в Амстердам, но днес е дом на неформални барове и клубове и интересни опции за streed food.
Panteão Nacional - оригинално църква от XVII век, националният пантеон е внушително красива структура с интересна история и сезонни експозиции, но терасата не се препоръчва за хора със страх от височини.
Praça do Comércio - най-големият площад е бил основен вход на града и дом на палата Ribeira до голямото земетресение от 1755 г., което го разрушава. Днес там е издигнат паметник в чест на престрояването на града, а Martinho da Arcadа е най-старото оцеляло кафене в Лисабон.
Santa Justa Lift - единствения оцелял вертикален публичен асансьор, който свързва една улица до друга на нива по-нагоре, е доста чудата структура в неоготически стил от желязо, което по времето на строенето му е бил не особено популярен материал, и символизира индустриалната им революция.
За храна и напитки в града пробвайте:
Pavilhão Chinês - бар с уникален декор в стила на 30-те и меморабилия от двете световни войни.
Pharmacia - храна и коктейли в неформална обстановка и декор, вдъхновен от ретро аптека, с маси на слънце.
Bairro Alto Hotel - посетете терасата на върха на хотела, с ресторант и бар, отворен за публиката, и прекрасна гледка.
Casa do Alentejo - традиционна португалска кухня в невероятната сграда на замък от XVII век и формално облечен професионален персонал.
Terraço Chill-Out Limão - скрито съкровище, бар с класически коктейли, предястия и тераса с гледка.
A Cevicheria - кухнята на Перу и ястия от Южна Америка, с гигантски откопод, провесващ се от тавана. Класика.
Малко извън Лисабон, но напълно заслужаващи посещение, са кулата на Belém и манастирът Jerónimos. Наблизо е и сладкарницата Pastéis de Belém, която е кредитирана с измислянето на едноименните сладки, които сега са абсолютен символ на страната, и действително имат най-добрата рецепта по моята скромна скала.
След този удължен уикенд в цивилизацията последваха дни на приключения сред планините - очаквайте продължение.
Бяла рокля: TIGER OF SWEDEN, подобна тук:
STRADIVARIUS (различни цветове)
