С навлизането в най-модния месец – есента – очаквайки нови естетически порции от подиумите, наблюдаваме и доста интересен феномен, който се проявява активно от известно време. И това е симултанното съществуване на противоположности, налагащи се като тенденции в съвременните търсения. Изтънчената естетика, наречена „quiet luxury“ или „тих лукс“ не отстъпва короната си, докато страстното експериментиране с различни периоди и дори направления в музиката си построи свой собствен трон и не можем да отречем притегателната сила на този „хибрид“.
Става дума за „rock and roll posh“ естетиката или „полирания рок“, чийто чар се крие във вътрешната му дихотомия. Тази стилистика съчетава бляскавия и т.нар. „power dressing“ на 80-те, но и хаоса и неангажираността на грънджа и пънка (включително и този от 2010-те), в който няма претенция за лукс, а тъкмо обратното – за скъсване с елитарното и легитимираното в модата, с настояване за автентичност и оригиналност. На всяка цена.
Марки като Chloé и Isabel Marant намират вдъхновение в британския постпънк и банди като Siouxsie and the Banshees, изграждайки с лаконични силуети и леко разрошени текстури, обиграни в романтична деликатност. Хибридността се изразява и в съчетанието на стереотипно женското и мъжкото в стил, който ги снема и превръща в нещо тотално различно. Артистичният директор на Marant описва стила именно като „нещо много деликатно и романтично, внимателно скрито под друго, изразяващо сила и мъжественост“. Дантелените блузи са „сгушени“ под мъжки сака, а обикновените, неангажиращи тениски се съчетават с бляскаи кожени якета.
Vaquera показа големи, драматични силуети, слоеве с подчертани, обемни и асиметрични рамене, а Hedi Slimane се водеше изцяло от иконите на глем грънджа, създавайки есенна колекция, която е едновременно младежка, бунтарска и луксозна.
В настояването за оригиналност обаче винаги трябва да имаме едно на ум. Тенденциите, а съответно марките и подиумите са под влиянието на носталгията. Новото не е „добре забравено старо“, а много добре анализирано, преоценено и романтизирано старо. Миленалите, зилениалите (междинната микрогенерация) и поколението Z са обсебени от ретро модата, винтидж артикулите и отминалите ери. Носталгията е висша сила в изграждането на съвременните вкусове и афинитет към модата. Социалните мрежи пък скъсяват времевите пространства и реконструират старите тенденции.
Другият двигател в съвременния контекст е откровената реакционност към определени тенденции. Докато тихият лукс настоява за съвършенство и спокойствие сякаш от привилегированата позиция да си позволи тази „неангажираност“, полираната рок естетика „руши“ този идеал и иска да говори, експериментира и да се ангажира с културната реалност. А това е донякъде очакван, но все пак освежаващ обрат.