Мария Ненова
Приключения из най-южния, най-високия, най-сухия, най-студения, най-ветровития и най-светлия от седемте континента.
Ушуая, Огнена земя, Магелановият проток, нос Хорн, Андите, протокът Дрейк – всички те са синоними на приключение. В свят, в който само за няколко часа със самолет може да се стигне до всяка точка на планетата, едно място все още остава недостъпно за мнозина. Антарктика, географският регион, обхващащ Антарктида – най-южният, най-високият, най-сухият, най-студеният, най-ветровитият и най-светлият от седемте континента, и островите в Южния океан южно от Антарктическата конвергенция, e уникална. Хората все още могат да изследват това място, вървейки по стъпките на Франсис Дрейк, Джеймс Кук, Роалд Амундсен, Ърнест Шакълтън и други авантюристи. Щастливците, стъпвали на някои места на Ледения континент, са по-малко от тези, които са били в Космоса...
Портата към Антарктика
Круизните кораби до ледената необитаема Антарктика тръгват от Пунта Аренас в Чили, или от Ушуая в Аржентина. Само пътуването до тази начална точка на експедицията може да отнеме дни. На нас ни бяха необходими „само“ четири полета от три различни континента, за да стигнем до Ушуая.C всеки полет се приближавахме до своята 10-годишна мечта, до един нов свят, който нямахме търпение да открием. Полетът над Магелановия проток и заснежените патагонски Анди вече беше сам по себе си сбъдната мечта.
В Ушуая, най-южният град в света, известен като el fin del mundo или „краят на света“, ще се почувствате така, все едно отвъд малкото цветно градче няма нищо друго, освен тишина. Денят на отплаването към „Седмия континент“ най-накрая настъпи и когато видяхме кораба, всичко ни се стори по-реално. Той беше много красив с библиотеката си с внушително стълбище, ресторанти, фитнес зала, бар, джакузи, зала за лекции, салон за наблюдение и шест палуби. Щяхме да прекараме следващите 23 дни в нашия „балон“ от 92-ма пътешественици от 10 различни националности и 105 души екипаж от цял свят.
Екипът на експедицията ни каза, че не сме на круиз, а на експедиция, тъй като корабътни не се движеше по предварително определен маршрут, а в зависимост от метеорологичните условия. От учените, част от експедицията, узнахме много за геологията, дивите животни, историята, фотографията, свободното гмуркане, екологията, живота в антарктическа станция и дори за научно изследване на мумифицирани тюлени!
Кой би предположил какви невероятни неща може да направи човек с един малък смартфон, и най-вече – как да снима с носа си, за да избегне да сваля ръкавиците си! Ние също помагахме на учените – наша снимка на китова перка може да бъде съкровище за тях и да им позволи да идентифицират и проследят конкретен кит!
Пътешествието ни започна със заснежените върхове на Аржентина на левия борд, Чили на десния борд и красивия залез над протока Бигъл!
Протокът Дрейк
Един от пътешествениците каза, че „Антарктика е раят, но трябва да умреш, преди да стигнеш там!“. Той имаше предвид прословутия и много труден проток Дрейк, където се срещат Атлантическият, Тихият и Южният океан, най-краткият (все пак два дни в морето!) преход от континента Антарктида до всяка друга суша. Някои хора описват прекосяването на Дрейк като да влезеш в центрофугата на пералня! Имахме късмет и за нас той беше по-скоро „езерото Дрейк“, отколкото „клатенето Дрейк“. Въпреки това морската болест беше неизбежна и всеки се справяше по различен начин с нея: с хапчета, лепенки или най-доброто естествено средство – зелена ябълка с малко сол. Най-важният съвет е да се избягва носовата клатеща се част на кораба, защото в противен случай никакво средство на света нямада помогне!
За да бъде пътуването по-приятно въпреки бурните вълни, беше обявен конкурс кой ще прецени най-добре, изучавайки географски ширини и дължини на навигационната карта, къде и кога ще видим първия айсберг.
Преходът стана още по-вълнуващ, когато по време на вечеря корабът изведнъж се наклони към левия борд, от кухнята се чу шум от чупене на чинии, и след това масите бавно се върнаха в нормалното си положение. Когато започнахме да си мислим, че най-вероятно сме се сблъскали с първия си айсберг и че всички инструктажи за спасителните лодки и безопасността, както и учението за напускане на кораба ще ни бъдат от полза, капитанът обяви, че току-що сме избегнали кит, който внезапно е изскочил на повърхността точно пред нас!
По време на всички тези събития и емоции усещахме, че нещо се променя около нас. Температурите на въздуха и морето спаднаха с 3°C – знак, че сме преминали Антарктическата конвергенция. Този естествен морски пояс, широк около 30 километра, обгръща Антарктида, разделяйки студените антарктически от по-топлитесеверни води и създавайки две площи с уникален климат и морски живот. Малко по-късно пресякохме и политическата граница на Антарктика нa 60 градуса южна ширина. Температурата на въздуха падна до 2°C, най-ниската през цялото ни пътуване, което изобщо не бе студено в сравнение с минус 30°C по време на пътуването ни в северна Европа.
Пресичането на Южния полярен кръг
Денят, в който стъпихме на о-в Хорсшу, беше ден на много „първи неща“. Видяхме първия си айсберг, първия си антарктически тюлен, първия си пингвин и първия си кит, и прекосихме Южния полярен кръг за първи път.
Малко след изгрева в 6 сутринта го пресякохме на 66°33' южно от Екватора. По-малко от 0,005% от населението на света някога ще посети Антарктика и само 1% от тези хора ще пресекат Южния полярен кръг. Когато нашият кораб прекоси кръга, поставихме печативъв форма на кръгове на челата си, за да отпразнуваме тази привилегия! Вдигнахме и тост за капитан Кук, пресякъл кръга преди повече от 250 години (въпреки че никога не е успял да види самия континент Антарктида)!
Името на о-в Хорсшу („подкова“ на английски) се дължи на форматана неговите планини. Островите, заливите, протоците и планините в Антарктика са кръстени според тяхната форма или други природни особености, или носят имената на известните си откриватели и дори на техните кораби или съпруги. Съседният о-в Пуркуа Па (на френски означава „защо не“), е кръстен на единот корабите на френския полярен учен Жан-Батист Шарко. О-в Хорсшу е бивша британска база с удивителна панорама на върха, откъдето видяхме хиляди айсберги и техните отражения! Изпитахме същата еуфория, все едно бяхме деца, които виждат първия сняг!
Всекидневието ни за следващите 20 дни на борда беше простичко. Свикнахме бързо да обличаме няколко слоя дрехи и непромокаеми якета и да слагаме гумени ботуши, да се качваме в известните надуваеми лодки „Зодиак“, за да стигнембрега, и да се натъпкваме с доста усилия в тесните си „сухи“ костюми, за да плаваме с каяк. Богатият сутрешен и обеден бюфет, следобедният чай и ала карт вечерята с три ястия и неограничено вино ни спасиха от пълна скука в морето, но бързахме да приключим с тях, когато слизахме на сушата – кой се вълнува от храна, когато на няколко метра се разхождат пингвини... Екипажът имаше таен начин да запази плодовете годни за консумация дори след две седмици на кораба, така че определено нямаше да се разболеем от скорбут!
Сюрреалистични гледки
Обядът на маса до прозореца беше преживяване, достойно за „Нешънъл Джиографик“! Възхищавахме се на искрящите айсберги с различни размери, цветове и форми и техните отражения в океана. От палубата наблюдавахме албатросите и другите морски птици, които следваха кораба, носени от вятъра, взирахме се в китове, тюлени и пингвини. Удивлявахме се на ослепителните ледници, наблюдавахме промяната на светлината от ледените цветове под облаците до топлите цветове под слънцето. Антарктика не е бяла. Златистото, червеното, розовото, оранжевото и жълтото на умопомрачителните изгреви и вълшебните залези,петдесетте нюанса на синьото, бялото и сивото на снега и небето, зеленото на тревата тусок и редките мъхове, кафявото и черното на скалите и вулканичните плажове – вдъхновяващо красива дива палитра.
Преминахме през тесния проток Гулет и величествения проток Лумър с неговите гигантски ледени стени. Карахме каяк около островите Ялур, скалите Хидрурга и пристанището Локрой. Изкачихме се до зашеметяващи панорами в пристанищата Шарко и Неко. Плавахме около антарктически вулкан и черни пясъчни плажове в Браун Блъф. Всеки път, когато си мислехме, че сме видели всичко, Антарктика ни показваше нещо ново.
Първото усещане за нея винаги е един айсберг. Научното определение за него е сладководен лед (знаете ли, че 90% от сладководните ресурси в света се намират в Антарктика?), откъснал се от ледник или леден шелф и плаващ в открити води. За да бъде класифициран като айсберг, височината му трябва да е по-голяма от 5 метра над морската повърхност. Най-големите айсберги имат имена, които звучат като имена на магистрали, нищо поетично, а движението им се следи от сателити... Не всеки плаващ лед е айсберг. Съществуват по-малки парчета „бърги битс“ с височина от 1 до 5 метра над морската повърхност (с размерите на малка къща!) и „гроулери“ (малко по-малки от колата ви!).
Айсбергите се класифицират и по форма, като най-често са с форма на табула – със стръмни страни и плосък връх, или нетабула. Най-добрият начин да им се любувате еда ги доближите с каяк (но не прекалено близо, тъй като те постоянно се движат и могат да потопят лодката без никакво предизвестие).
Айсбергите са предимно бели, защото ледът, от който са образувани, е пълен с малкивъздушни мехурчета, отразяващи бялата светлина. Там, където ледът е бил компресиран, може да има синкави ивици. В долната част на някои айсберги или ледени шелфове можете да видите дори яркозелен лед, образуван от замръзнали микроскопични водорасли. Голяма част от айсбергите се намира под повърхността на океана. Водата край Антарктика е толкова прозрачна, че докато карахме каяк, можехме да видим подводната им част в тюркоазено син цвят. Навсякъде плуваха зашеметяващи ледени „Голиати“, до които нашият кораб изглеждаше миниатюрен, а антарктическите планини са еквивалент на Алпите или Хималаите.
Тюлени, пингвини и китове
На Ледения континент се намира най-голямата популация на тюлени в света. Първите тюлени ни посрещнаха на о-в Хорсшу. Беше забавно да се разхождаме наоколо и да ги наблюдаваме как дремят, клюкарстват, боричкат се или сииграят. По-късно на скалите Хидрурга за първи път видяхме южните морски слонове, които тежат до четири тона и са най-големите тюлени в света! Приличат на нежни гиганти, които се излежават на скалите. Там забелязахме и първия си самотен тюлен на Уедъл, който спеше в дупка в снега и от време на време протягаше плавниците си като голяма котка. Видяхме тюлен крабоед да се пече на слънце, а дружелюбен леопардов тюлен следва Зодиака ни цял час, играейки на криеница. Антарктически морски котки се боричкаха по скалите и във водата.
Наред с тюлените, винаги и навсякъде имаше и пингвини. Когато зърнахме за първи път пингвините на Адели на о-в Хорсшу ги наблюдавахме с часове! Te са средно големи, с черни главички и се срещат само в Антарктика. За първи път се срещнахме с група субантарктически пингвини в пристанището Шарко. Можете да ги различите по белите им „очила“ или, в зависимост от въображението ви, белите „слушалки“, с които изглеждат така, сякаш слушат музика и танцуват на нея! Може дори да си представите, че са си сложили крилата в джобовете, което ги прави да изглеждат много сладки! Антарктически пингвини видяхме при скалите Хидрурга. Те са по-малки от субантарктическите, изглеждат все едно имат черна брада и са доста срамежливи. Кралски пингвини видяхме в Южна Джорджия, а първите си магеланови и южни рокхопър пингвини – на Фолклендските/Малвинските острови.
Всички пингвини са птици, които не могат да летят, но са невероятни гмуркачи! Пингвините на Адели могат да се гмуркат до 180 метра, кралските – до 343 метра, а императорските пингвини (тези от филма „Походът на императорите“, най-големият вид) – до 565 метра!
Поразително е как тези симпатични приятелчета се спускат по снега, използвайки коремите си като шейни, ядат сняг, дремят, махат с крила, за да регулират телесната си температура или да общуват с другите, къпят се, плуват, гмуркат се, танцуват по синхронизиран начин, спорят, прегръщат се, скачат и се забавляват. В много отношения поведението им напомня на човешкото и дори след като сте видели хиляди от тях, никога няма да ви омръзнат, защото всеки прави нещо различно и забавно.
Китовете са третите „царе“ на Антарктика след тюлените и пингвините и докато се възстановявахме от емоциите след прекосяването на Южния полярен кръг, забелязахме няколко косатки буквално до кораба. Към тях се присъедини и един гърбат кит, който многократно се издигаше и пробиваше повърхността на водата! Заливът Ресес е незабравимо място заради близката ни среща с няколко страхотни гърбати кита. Гледахме като хипнотизирани кaк един от тях се храни с малки рачета крил. Над него летяха множество птици, които отчаяно се опитваха да откъснат някоя троха от обяда му!
Започнахме да разбираме защо наричат тази експедиция „пътуване за цял живот“. Един мой приятел използва думата „мега“, която в комбинация със „сюрреалистично“ вероятно е най-точното описание на пътешествието!
Стъпваме на континента
Повечето хора, които отиват в Антарктика, само плават от остров на остров, но никога не стъпват на самия континент. Причината е проста – всичко зависи от прогнозата на времето! Ние имахме късмет да стъпим на Антарктида три пъти: при нос Проспект, пристанището Неко и залива Ресес. Веднъж видяхме как снегът внезапно се сгромоляса в морето и Зодиаците получиха заповед да се отдалечат от брега, за да избегнат възможни огромни вълни – бяхме станали преки свидетели на лавина...
За да се уверите, че не сте сънували цялото преживяване, може да изпратите пощенска картичка до себе си от Антарктика! Може да го направите от бившата британска изследователска станция в пристанището Локрой, наречена База А.
Нашият кораб беше сред последните, които плаваха в Антарктика за летния сезон от ноември 2022 г. до април 2023 г., и пощата вече беше затворила, когато пристигнахме. Картичките ни щяха да бъдат изпратени едва, когато тя отново отвори за следващия сезон през ноември 2023 г. Пред вратата на базата стоеше един от стотиците субантарктически пингвини на пристанището Локрой. Там не е трудно да си представиш самотните зими в миналото, когато Великобритания е изпращала само мъже на мисии за две години и половина. Сигурно им се е струвало като цяла вечност... На нос Джугла срещу базата имаше няколко китови скелета и кости, напомнящи за позорното минало, когато китовете са били жертва на промишлен лов заради тяхното месо и мас и някои видове са били застрашени от изчезване.
Антарктика е пълна не само със стари бази. Там има и действащи станции, една от които е българската на остров Ливингстън, и дори две целогодишно обитавани селища!
Повечето станции са отворени само през лятото в Южното полукълбо между ноември и март, но няколко са отворени през цялата година. Такава е аржентинската „Есперанса“, където през 1978 т. се ражда първият „антарктиец“. Днес там целогодишно живеят около шестдесет души, сред които поне двадесет деца. Станцията има училище, медицинска клиника,лаборатории и дори гробище. Не слязохме на брега, но се приближихме достатъчно, за да видим станцията, тъй като ръководителят на експедицията ни беше откаран, за да го прегледа техния лекар след леко падане на континента.
В същия ден научихме, че се задават силни бури и ще се опитаме да ги избегнем, плавайки на север през морето Скотия и след това през открития океан, към остров Южна Джорджия.
Един ден в Южна Джорджия
През вълните на бурното море видяхме заснежените върхове на о-в Южна Джорджия. Морски птици прелитаха грациозно над тюркоазено сини води и ярко зелени хълмове в далечината. В Златното пристанище ни посрещнаха куп пъстри кралски пингвини. Честно казано, не можехме да повярваме на очите си, когато стъпихме на този безкраен плаж, заобиколен от величествени ледници, покрит с хиляди кралски и субантарктически пингвини, южни морски слонове,антарктически морски котки, албатроси, буревестници, ендемични големи бъбрици (единствените пойни птици в Антарктика) и толкова много други морски птици... Вълшебна гледка, а чувството е като на дете в магазин забонбони!
Кралските пингвини се приближават и се вторачват в очите ви! Те дори ви следват по своя клатушкащ се забавен начин, все едно маршируват с вас. Мисля, че нашата група беше тяхното забавление за деня! Някои пингвини се разхождаха бавно и изглеждаха величествени и елегантни, други се прегръщаха, спореха или ловяха риба, имаше малки пингвинчета с родителите си, малки тюленчета, залисани в игра и огромни морски слонове, които се движеха с изумителна скорост... Антарктическа версия на Ноевия ковчег!
Кралските пингвини си намират партньори, като използват специфичните си гласове – полезно е, имайки предвид, че всички те изглеждат абсолютно еднакво! Поради големия им размер, малките линеят повече от година, преди да са готови да излязат в морето. Линеенето означава, че пухкавата им кафява козина, младежкото им оперение, се заменя с по-здрав водоустойчив „костюм“. По време на линеенето си пиленцата са в групи, наблюдавани от няколко възрастни – нещо като детска градина за пингвини, а родителите се редуват да ходят на риболов. През целия си живот пингвините претърпяват годишно „катастрофално“ линеене, при което губят и подменят всички пера наведнъж. Това обяснява защо някои изглеждат плюшената играчка на домашния ви любимец!
Втората ни спирка на остров Южна Джорджия беше разходка в залива Годтул („Добързалив“ на норвежки), където сладки бебета тюлени спяха във високата гъста трева тусок – еквивалент на джунглата в Антарктика. Малък водопад и извънземно изглеждащи оранжеви водорасли допълваха идиличния пейзаж.
Трябваше да напуснем Южна Джорджия по-рано от очакваното, заради прииждащите бури. Има една стара максима, че нищо в Антарктика не е предсказуемо, освен нейната непредсказуемост. Тостът с уиски за изследователя Шакълтън, починал и погребан в Южна Джорджия, помогна поне малко да забравим разочарованието си. Следващите четири дни в морето бяха доста трудни и всички се опитвахме да се преборим с монотонността, посещавайки лекции, играейки игри, пишейки хайку, свирейки на пиано и гледайки „Весели крачета“ и „Последното куче хъски“ – задължителни филми, тъй като две момчета от експедицията бяха участвали в създаването им и ни разказаха интересни истории.
Скоростта на вятъра достигна над 80 възела (около 148 км/ч), а бурните вълни ни караха да ходим като пингвини. Но успяхме да избегнем сериозната буря и се насочихме към Фолклендските острови.
От остров на остров
Да видиш земя, след като си бил дълго в морето, е като оазис в пустинята! Беше прекрасно, когато стъпихме на Фолклендските острови (известни още като Малвинските). Разхождахме из Стенли, симпатично градче (единственото!), което, колкото и да беше миниатюрно, с английските си градини, двуетажни автобуси и червени телефонни кабини ни накара да се почувстваме в цивилизацията. Въпреки че на кораба определено не гладувахме, хапването на фиш енд чипс в местната кръчма ни достави огромно удоволствие! Присъствието на магеланови пингвини сред червени дидъл-ди плодове в залива Джипси беше единственото доказателство, че не сме във Великобритания.
Тези острови са 740 и в следващите дни щяхме да обиколим някои от тях. На о-в Каркас ни посрещнаха синеоки и червенооки корморани, които ни повдигнаха настроението въпреки силния вятър и дъжд. По време на следобедната ни разходка на о-в Сондърс видяхме хиляди пингвини с пиленца, криещи се под краката им, черновежди албатроси и за първи път –южните рокхопър пингвини с червени очи и ярко жълти вежди. Преди вечеря се случи едно от антарктическите чудеса: десетки делфини на Комърсон се надбягваха с нашия кораб – истинска магия!
Последният ден от 23-дневното ни пътуване настъпи великолепен и слънчев на о-в Уест Пойнт. Там се случи още едно чудо – на гости ни дойде стадо сейвали, третите по големина китове в Южния океан! Видяхме струи от китове навсякъде около кораба и останахме да им се наслаждаваме на палубата с часове. И да си мислим кога ще се върнем в този друг свят на разтърсваща красота и съвършенство на нашата малка планета...
фотографии ЛИЧЕН АРХИВ