Моите първи учебни дни бяха по друго време – епохата на сините престилки, чавдарските и пионерските връзки, изрязаните до кръв нокти и прибраните коси. За дънки можехме само да мечтаем. Камо ли за цепки и кръпки по тях... Вместо това бяхме усвоили до съвършенство пришиването на плисетата на полите си преди всяко пране. Ходехме на училище с еднакви раници, пишехме с еднакви химикалки и завиждахме на съучениците, на които родителите им работеха в Либия и им носеха гуми, които миришеха на капиталистически дъвки, докато ние обирахме „Идеал“-ките за по 10 стотинки от лафката. Но ни наказваха сурово, ако са в устата ни по време на час. Макар и фразата "агресия в училище" да беше тема-табу...
15 септември за моето поколение беше едновременно вълнение и страх. Моят личен страх даже имаше име – другарката Томова. Преподаваше ни по математика. За добро утро дърпаше ушите на трима, с дългия линеал удряше първо по бюрото, а после по нечия глава и накрая изваждаше отрядния председател на дъската. Тоест мен.

Другарката Томова ме направи блестящ математик. Нищо, че после избягах от СМГ. Страхът от нея ме преследваше, докато завърша гимназия, че чак и в университета.
Другарката Томова беше типичен пример за строгия учител, който дърпа уши, за да направи от децата хора. Типичен пример за агресия в училище, макар и в ретро форма. И повечето родители по онова време бяха като нея. Моите, за щастие, само ме наказваха. Обикновено с мълчание, което работеше.
СЕДЕМ ГРЕШКИ, КОИТО РОДИТЕЛИТЕ ДОПУСКАТ ВЪВ ВЪЗПИТАНИЕТО НА ДЕЦАТА
Днес учителите не дърпат уши. На тях им ги дърпат, ако посегнат на някое дете. Защото в класните стаи има камери. Най-вече заради учителите. Има и десетки организации за закрила на детето.

Колелото просто се обърна – учителите от строги възпитатели се превърнаха в жертви. Според статистика от миналата година 65% от учителите у нас търпят психически тормоз, а 2,5% - и физически. Според световна статистика от 2015 г. България е на шесто място при държавите с най-високи нива на насилие в училище. В челната петица са САЩ, Великобритания, Южна Африка, Полша и Япония. Франция, Белгия и Австралия са точно зад нас. В най-проблемната европейска страна в класацията – Великобритания – 4 от 10 учители заявяват, че са били потърпевши от агресия от страна на учениците си през последната година.
Явно формулата на другарката Томова по възпитание – бой и страх – продължава да се изучава в училищата, макар и с нови параметри. И води до нови въпросителни, които засягат не само учителите, а преди всичко нас, родителите!