Още от първия момент, в който се появиха на българската музикална сцена, Боби и Заки (дует Авеню) се превърнаха в наши любимци, както и на повечето хора, които познаваме! Ето защо ги помним и до днес именно като Боби и Заки, а не като Боби Иванчев и Велизар Сколов, дори дуетното им име следва като фамилия след собствените им. Тези две момчета остават все така топли и истински. Знаехме, че след толкова години отново ще видим точно това. Ето ги в едно топло и напоително интервю ексклузивно за Elle.bg!
20 години след излизането на видеоклипа на „Бягство“, излиза сингъл със заглавие „Безвремие“: насочва ли към нещо заглавието?
Боби: Може би заглавието може да насочи към това, че със Заки не сме поставяли Авеню в някакво определени времеви рамки на съществуване. Правим музиката си тогава, когато имаме какво да кажем и когато усетим точното според нас време за това. С „Безвремие“ обаче се постарахме да кажем на хората да ценят важните моменти около тях в момента на случването им.
Заки: Мисля, че залисани в ежедневието си и не дотам удовлетворени от него, ние се стремим инстинктивно да избягаме или в по-уютното минало, или да се пренесем в едно заблуждаващо, понякога прекрасно бъдеще, което може и да не се окаже такова. Всъщност, това, което трябва да направим, е да успяваме да намерим прекрасните моменти в нашето „сега“ и да успеем да ги оценим и да им се насладим.
Обикновено е сложно да се отгатне какво ще се хареса на аудиторията, но на вас някак си ви се удава – има ли разковниче за това?
Б: О, не, слава Богу винаги сме искали да бъдем истински в музиката си и да пренесем усещанията и емоциите, нашите собствени, в песните ни. Обичаме мелодичната музика и гледаме да правим песните си такива, а ако това допадне и на аудиторията – това може само да ни направи щастливи.
З: Знаете ли, мисля с Боби повече сме се замисляли дали публиката ще приеме даден сингъл на изпълнител, продуциран от нас, отколкото това дали една наша собствена песен ще се хареса или не. При нас нещата се случват напълно интуитивно...
Защо избрахте да поканите с вас на турнето (което стартира на 14 март в Бургас) звезди от втория третия сезон на X-Factor?
З: В Пламен и Иво виждаме голяма част от това, което ние с Боби имахме в началото на кариерата ни като Авеню – онзи ентусиазъм, енергия и желание да правим хубави песни и да ги поднасяме на публиката по начин, който да изразява нас самите.
Б: При тях има една абсолютно истинска емоция – на насладата от това, което правят. Определено и мен ме връщат към началото на Авеню – в тях усещам същата радост, от съприкосновението с музиката, която изпитваме и ние.
З: А в турнето ни участва и една от звездите на вторият сезон на Х-Фактор – Теодора Цончева.
Имате ли очаквания за това как ще премине турнето?
Б: Бургас беше чудесно начало на концертите защото ни даде от една страна информация за това как сме подготвили песните, има ли неща, които да се променят, а от друга страна ни достави изключителната радост от срещата с нашата публика.
З: Със сигурност ще гледаме да допълним някои неща за концертите, както и да изменим леко други, за да се получи това, което търсим и искаме да предложим на публиката. Аз лично бих заменил думата „очаквания“ с „притеснения“ поради факта, че никога не сме били на концерти из страната с Боби и има известни притеснения в нас за това как биха ни приели хората там. Иначе се надяваме всичко да мине добре и да има едно взаимно удовлетворение у нас и публиката от едни прекрасни срещи.
Качеството на вашата музика зависи ли от условията, които предлага местния пазар и особеностите на индустрията у нас?
З: Качеството на музиката е доста относително понятие и зависи до голяма степен от гледната точка... Не смятам, че един артист трябва да се стреми да прави качествена музика, а такава, която го изразява възможно най-искрено.
Б: Условията на пазара или особеностите на индустрията в която и да е страна едва ли трябва да бъдат определящи фактори за добрата музика. Всичко опира до тези, които създават и представят музиката – автори и изпълнители. Ако те създават нещо хубаво и стойностно, то ще живее живота си независимо от всичко. Има много примери за това.
Всеки артист мечтае да стъпи на определена сцена-мечта – коя е тя за вас?
Б: Никога не съм си представял, че пеем на някаква определена сцена, а и никога не съм си представял Авеню като активно концертиращ дует и в тази връзка едва ли има такава сцена за мен.
З: Навремето мечтаех да пеем в зала 1 на НДК – и сбъднахме тази мечта. Но ще се съглася с Боби за това, че за нас Авеню е уединение от заобикалящото ни ежедневие, стараем се да не го приемаме като задължение, а като удоволствие. Ако е така – всяка сцена е сцената-мечта.
За 20 години имали ли сте сериозни сблъсъци и противоречия между двамата?
З: Със сигурност при всеки един творчески тандем има моменти, в които всеки иска да поостане сам за определено време и това помага да се преодолеят всякакви трудности. Имало е моменти, за които сме спорели за какво ли не, но това отминава.
Б: Не мога да отрека, че сме имали по-тежички моменти, но в крайна сметка мисля, че и двамата гледаме да си спомняме основно добрите моменти... Те остават ценното в края на краищата.
Променили ли са се музикалните ви вкусове и критерии?
Б: За мен лично мога да кажа, че не съм си променил музикалните вкусове за всички години, а може би по-скоро съм ги обогатил.
З: Слушам всичко, за да имам представа как се променя музиката напоследък. За промяна на вкуса – не знам. През последните години слушам много хаус, но се връщам и към неща, които съм слушал с удоволствие и преди 20 години.
Кои български имена на музикалната сцена уважавате безусловно?
Б: Тези, които не само с музиката си, но и с поведението и цялостното си присъствие са ме накарали да ги уважавам.
З: Това е така. Не бихме искали да изпадаме в излишно конкретизиране, за да не забравим някои имена, които би трябвало да споменем.
Откога се познавате?
Б: От 1976 година – мисля, че беше юли...
З: Боби се премести тогава в квартала, за да започне 4-ти клас, а аз бях в 3-ти.
С какво помните първата си изява пред публика?
Б: С това, че бяхме решили да представим наша собствена музика, а не кавъри...
З: С притеснението дали ще се представим добре или не.
С кои музикални постижения се гордеете? А какво бихте искали да сте постигнали или продължавате да работите за това?
З: Замислих се онзи ден колко ми е приятно да слушам различни изпълнители и обикновени хора да пеят наши песни. И радостта ми идва не от страната на това, че ние с Боби сме изпели тези песни първи, а от това, че сме ги написали. Гордея се факта, че хората пеят песни, написани от нас – това никой не може да ти го отнеме... А за постиженията – не сме си поставяли конкретни цели като дует и се наслаждаваме на това, което в движение се получава.
Б: Няма какво да допълня към това.
Имате влияние от някакви културни символи?
Б: Всеки може да се повлияе в живота си или в културните си възприятия от различни личности... Ако говорим за музиката – не мога да кажа, че имаме определено влияние от някого... Стараем се да поднасяме песните си по начина, по които ние ги чувстваме...
З: За мен най-великият културен символ е литературата. И не напразно я приемам не само като вид изкуство, но и като културен символ. Четенето на книги е от първостепенно значение за изграждането на една пълноценна личност. Моят музикален символ са АББА – музиката им, кариерата им, трудолюбието им, начинът им на живот са ме вдъхновили за много неща.
Боби пише музиката, а Заки – текста: винаги ли в този ред се раждат песните ви?
З: Да, с едно изключение…
Б: Има само една песен от репертоара на Авеню, която е написана след представяне на готов текст. Един ден, отдавна беше, Заки ми донесе нещо, което беше написал, каза „Какво мислиш за това?“ и излезе да върши някакви други неща. Само след около 3 часа се появи „Живели ли сме някога преди“.
Ако сте изправени пред възможността да имате продуцент и да смените изцяло имиджа си, за да получите световна известност, бихте ли го направили?
Б: Лично аз – не. Гордея се от това, което сме постигнали със Заки и съм щастлив от факта, че има много хора, които пеят песните създадени от нас. А това със световната известност може да го оставим за някой друг живот.
З: Честно казано „световната известност“ е последното нещо на света, което ме вълнува. Ако ми бяхте задали този въпрос преди 20 години, със сигурност отговорът ми щеше да е съвсем различен…
Ако можеха да се повторят тези 20 години, какво бихте променили?
Б: Може би някакви дребни детайли, но нищо генерално.
З: Двамата заедно и поотделно имахме късмета да живеем един изключително интересен и пълноценен живот. Имали сме своите разочарования, не те просто са били катализатор на промените, които са ни тласкали напред.
Как се развива живота ви извън музикалната сцена? С какво се занимава всеки от вас?
Б: Занимавам се с дигитална дистрибуция на музика, управление на права върху музикални и аудиовизуални продукции, музика за реклами, както и с разработка и развитие на онлайн проекти.
З: Аз се занимавам с интелектуална собственост.
Може ли да се каже, че работите по-скоро за удоволствие?
Б: Огромен дар е, ако човек работи това, което е и неговото хоби. При мен е така и съм благодарен на съдбата, че ми е позволила това.
З: Бих казал, че работим, за да можем да водим достоен живот, но и за мен работата е удоволствие, защото харесвам професията си. По-скоро правим музика за удоволствие.
След едно добро начало, поставено с концерта в Бургаската опера, Авеню се отправя към своята нова дестинация – Русе. Концертът ще бъде на 4 юни в Доходното здание. Дуетът ще продължи с концерт в София на 13 юни – клуб „Дали“, Летен театър във Велико Търново на 24 юни, Варна (Фестивален комплекс) на 25 юни и Лятно кино „Орфей“ в Пловдив на 6 юли .
