Преминете към основното съдържание

Двама сърфисти, една любов и три дни приключения в морето

Илияна Стоилова и Йоан Колев са прекосили цялото ни крайбрежие от Дуранкулак до Резово на своите уиндсърфове. Приключение, което ни кара отсега да мечтаем за лятото!
Илияна, Йоан и сърфучилището им "Акаша"
Илияна, Йоан и сърфучилището им "Акаша" © Личен архив

Той е многократен национален и балкански шампион по уиндсърф, както и участник на Летните Олимпийски игри в Лондон през 2012 г. Тя е трикратен републикански шампион по уиндсърф за жени. И го среща, когато е едва 18-годишна.

Любовта им пламва по-късно, но се разгаря така, че и днес, 7 години след това, между двамата прехвърчат искри. С тях Илияна и Йоан разпалват ентусиазма на всеки наоколо за всичко друго, което обичат. То не е много – сърф, вятър, море, природа. Ала кой би имал нужда от повече, когато мечтае за лятото с такава страст!

Пластмасовата криза

Уви, като сърфисти, през последните години Илето и Йо, както самите те гальовно се наричат, се сблъскват с все по-голямото замърсяване – както в морето, така и по плажа. Понякога във водата има толкова отпадъци, че чак понякога им пречи да практикуват любимото си занимание. Един от големите и най-явни проблеми се оказва пластмасата.

„Имаме сърф училище на Черно море и от години наблюдаваме какво се случва. В дните с повече туристи замърсяването е по-голямо, тъй като заведенията по плажа предлагат храната и напитките в пластмасови изделия“, обяснява Илияна. „Случвало се е да гребем, легнали на сърфовете, и в ръцете ни да се оплитат найлонови пликове. Но дори далеч от морето, при разходка в гората например, сме виждали пластмаси и кенчета навсякъде по земята.“

Предизвикателството

Така в двамата се заражда желанието да насочат общественото внимание към проблема. В сърцата им отдавна гори и още едно желание – да направят екстремно дълго плаване с уиндсърфовете си. Мечтаят си да е по българското Черноморие и постепенно стигат до идеята да обединят каузата и мечтата в едно смело предизвикателство. Кръщават го Wind2Win Challenge, за мото на кампанията избират Plastic Free Black Sea (Черно море, свободно от пластмаса), а за маршрута се спират на отсечката Дуранкулак-Резово. Тоест, цялата източна граница на България.

© Личен архив, Илето и Йо вече мечтаят за морето

„Навремето е имало подобна регата, но само в част от дистанцията. Знаехме, че като пионери в това, все ще допуснем някаква грешка, но искахме да стигнем до края и да трасираме маршрута“, спомня си Илияна, а Йоан допълва: „Искахме да е не просто плаване, а да има смисъл от усилията ни, да привлечем с уменията си внимание и към каузата.“

300 км на вода

Ето как през септември двама сърфисти потеглят от най-северната точка на Черноморието ни към най-южната. Пред тях са 300 км по вода, които ще изминат за 3 дни, но за които после ще се говори поне още 3 сезона. Защото, заедно с Илияна и Йоан, в морето са и 15 души снимачен екип, както и двама морски биолози. Изследванията, които правят по време на плаването, установяват пряка връзка между метеорологичните условия и замърсяването в морето и по брега.

„Когато има постоянен силен вятър от една посока, идват големи вълни, които или натискат боклука надолу, или го изтласкват по посока на вятъра към сушата“, обяснява Илияна. „По време на предизвикателството духаше север-североизток и тъкмо затова повече отпадъци имаше по южното крайбрежие.“ С Йоан ги видели с очите си (и събирали с ръцете си) непосредствено след края на Wind2Win, когато организирали почистване на плажа.

От край до край

Сега, когато са обратно в София, все още живеят със спомена за трите дни на вода. Познати и непознати ги разпитват какво е усещането да видиш цялото ни Черноморие от край до край. „Много интересен момент е да се стремиш да стигнеш до място, което все още не виждаш. Разстоянията на карта изглеждат доста по-малки, отколкото са в действителност“, усмихва се Йоан.

© Полина Илиева, Да се стремиш да стигнеш до място, което не виждаш...

„Не бяхме карали толкова часове последователно и особено първия ден ни беше доста трудно. Но реално видяхме колко е голямо нашето море. И колко е хубаво!“ „От водата брегът изглежда наистина красив“, потвърждава Илияна. „Страшно красиво беше и когато бяхме на 20 км навътре в морето – истински страшно, но и красиво.“

Влюбени в морето

Любовта ѝ и към природата, и към морето се заражда още в детските години. „Израснах в София, но имахме градини, помагахме на бабите и дядовците в тях, хранехме се с произведени от нас неща. За мен това беше естествената среда. Родителите ми ме водеха от малка на море, те ме запалиха и по уиндсърфа. Бях 6-годишна, когато баща ми ме качи на сърф. И до днес, когато вляза във водата – да карам или да плувам, се връщам към моята същност, която е част от природата. Неслучайно, на български думата „природа“ е съставена от две: „при рода“, тоест, завръщане към корените.“

За Йоан, който е родом от Варна, връзката с морето е още по-естествена. „Тренирах баскетбол в детско-юношеския отбор на „Черно море“, когато един ден големият ми брат, който беше започнал работа във варненския сърф клуб, не ме извика да ме качи на сърф. Щом се докоснах до ветроходството, а после и до уиндсърфа, той стана за мен като спортна кариера. 10 години се подготвях за Олимпийските игри и съм щастлив, че успях да постигна целта си.“

От пръв поглед

След игрите Йоан отива от варненски в несебърски сърф клуб. Там започва да тренира и Илияна, която, също като него, спортува активно от малка, само че във волейболни отбори. „Може да се каже, че сърфът ни събра“, смеят се двамата. Било любов от пръв поглед, поне за Илияна. А вероятно и за Йоан, който обаче по онова време е обвързан. И объркан от неочакваното откритие на своето морско съкровище.

„Когато се запознахме, се зарадвах, че срещам човек, който се занимава с моя спорт и разбира повече от мен“, връща се назад Илияна. „Бяхме в някакво барче, а аз не пия алкохол. Но заради него – защото си мислех, че сърфистите пият бира, си поръчах“, смее се тя. Прекарват няколко дни в Несебър за една регата и Или вече знаела, че е влюбена. Въпреки дългата коса на Йоан, която уж не харесвала, но която приела като доказателство, че явно, щом не влияела на чувствата й, значи те са истински.

Обща страст

Няколко години по-късно общата им страст най-накрая ги събрала заедно. А днес плод на тази любов е и сърф училището, за което говорят, сякаш им е дете. „Казва се „Акаша“ и е на 4 години“, рецитират в тона на шегата. Но действително тъкмо чрез училището, двамата предават любовта си към спорта и морето и на други хора. „Учим ги не само да карат, но и да носят нашето отношение към морето“, казва Илияна. „Не сме имали основата, която ни се е искало по отношение на уиндсърфа, и сега желанието ни е, който и да дойде в „Акаша“, да може да стигне от най-ниското стъпало до сериозни спортни умения. А в Черно море има потенциал за това.“

© Ретро Фото Досев, Чрез "Акаша" двамата предават любовта си към морето и на други хора

Разбира се, в студения сезон са далеч от брега. Но благодарение на успешното си плаване през септември, тази зима имат много поводи и в София да говорят за нещата, които обичат – гостуват като лектори на различни формати, посветени на спорта и опазването на околната среда.

Промяната

Така се убеждават, че са успели да дадат повод за размисъл на много хора. Включително и на най-близките си. „Родителите ни започнаха да взимат по-рядко найлонови торбички, а преди ползваха доста. Приятелите ни коментират повече проблема. Дори хора от квартала започнаха да мислят как да сменят пластмасовите чаши и вече замениха бъркалките за кафето с дървени“, радва се Илияна, която е дизайнер по професия и дори в работата си се е посветила на мисията да претворява отпадъци по арт начин, за да покаже потенциала им.

„Боклуците не са нещо, което изчезва, когато го изхвърлим. Те също имат кръговрат. И както към всички други неща в ежедневието ни се отнасяме с мисъл, така трябва да е и към тях“, казва ни тя, малко преди двамата да се отправят към сърф буса си.

Летни мечти

Представям си ги как потеглят с него към морето още през май. За да отворят на плажа на Приморско сърф училището си за новия сезон. Питам ги за какво ще мечтаят през него, предвид последната динамична година. До желанието им за по-малко дъжд и повече вятър и вълни се нарежда и надеждата да видят на плажа промяната, заради която са впрегнали всичките си усилия. „Колкото и малка да е – да я усетим! Да си проличи, че хората започват да изграждат отношение към природата.“

messages.loading
Горе
ELLEworldtwitter-logo-silhouettepinterestinstagram envelopeyoutubemenuclose chatalarmexclamation-signwarninglocked-padlockfavorite-heart-buttonmagnifying-glassdown-arrowuser